Среща с Николай Табаков и романа „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ – Шумен

За автора
Николай Табаков е автор на романи и разкази; създател и управител през годините на издателска къща „Анубис“, спечелила сертификат „Златна книга“ за принос в развитието на българската култура през 2010 г. Книгите му са издавани на сръбски, руски и немски език, а самият той е двукратен носител на литературната награда за роман на Съюза на българските писатели – през 2009 за „Няма да е все така“ и през 2020 г. за „Нула време“, както и на Националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“ за цялостно творчество.

За романа
Николай Табаков: „Ние сме от този свят и живеем в него. И естествено – бихме искали да го променим според собствените си идеалистични представи и мечти. В този свят обаче живеят и рибите, и птиците, и зайчетата, и патенцата, и всякаква още фауна. Живеят също и жабите. А както знаем не от кого да е, а от самия Йордан Радичков, жабата е мрачно животно.
Ето затова:
Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората.
И обратно – ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави вълни, това ще означава, че са го променили рибите, пингвините и изобщо морските обитатели и че това напълно отговаря на техните представи за един идеален свят.
Щъркелите пък биха го обърнали на безкрайно лазурно небе и биха се реели по него така, както се реят нощем в мечтите си.
Ако обаче се събудим сутрин и ни се стори, че светът е хлъзгав и мочурлив, че е обрасъл до веждите с тъмнозелена (и непрогледна) тръстика и космат папур и че наоколо се носят на парцали мръсносива мъгла и неприятна смрад (на гнили водорасли и на жълто-серни изпарения), то тогава, любезни читателю, ще трябва да се примирим с мисълта, че сме затънали до гуша в блатото. До гуша в шавaра. До гуша в сочната, пльокаща, подвеждаща кал. Всъщност – до гуша в идеалния свят на жабите.
И че до гуша ни е дошло! От омагьосани принцеси!
В този роман съм използвал идеи и цитати от две необичайни философски книги: Homo spiritualis на проф. Георги Каприев и Увод в дзен будизма на доктор Дайсецу Судзуки. Професорът все още не е започнал да ме замеря със снежни топки поради една-единствена причина: липса на сняг. А на доктор Судзуки се падам малко далеч. Това не пречи да изразя своята сърдечна благодарност на всички природни стихии, най-вече към именуваните по-горе европейски и далекоизточни циклони.
Ето: изразявам я!“ 

Facebook инфо

Разгледайте и останалите събития тук