НАЧАЛО 174 СЪБИТИЯ 200 КАТАЛОГ 19 ШУМЕН МАГАЗИН 93 БЛОГ КОНТАКТИ

„Чудесата в нас“ или  Меги Димчева след „Търси се…“

Днес имам удоволствието да ви срещна с телевизионната водеща Меги Димчева, известна  от популярното предаване „Търси се…“. В предстоящия разговор тя споделя своите мисли за големите мечти, приятелствата и личните борби по пътя към себе си, както и за новия си проект „Чудесата в нас“.

Едва ли има някой, който да не те познава, но как би отговорила на въпроса „коя е Меги Димчева“?

Как бих отговорила на този въпрос? Както при всеки един човек, който дълго време е бил на екран или в публичното пространство, така и при мен, хората познават много малка част от мен. Малко или много, като телевизионен водещ или журналист, аз съм в ролята на различен човек, който се интересува от живота на другите. Аз съм много любопитна като натура и имам силно желание да разбера, и науча повече за другите хора. Винаги са ме интересували емоциите, чувствата, преживяванията и за това толкова дълго време, цели 17 години, бяхме потънали в света на публичните личности, чрез ефира на бТВ в предаването „Търси се“.

17 години! Имаш ли представа това колко епизода са?

 Не, не сме ги броили, много са. Давам си реална сметка, че за всеки епизод, госта е един, но реално, ние сме се срещнали с неговия свят, с още пет, шест човека и това са страшно много срещи. Дори понякога срещите с близките на тази популярна личност, за която ние правим предаване, са много по-важни, по-ценни и са ми дали урок и възможност да се уча, отколкото самите гости.

Колко време отнемаше подготовката на едно предаване?

Подготовката за самото предаване е примерно седмица. Всички тези хора, които снимаме за нашия гост, са изненада за него. В живота на човек има доста хора, които са близки до него, но това търсене да подберем пет или шест от тях, за да го изненадаме истински, ни отнемаше най-много време.

Има ли емблематични гости, които са те докоснали изключително дълбоко?

Много са! В годините установих, че колкото по-велик е един човек, толкова е по-земен, по-снизходителен, по-комуникативен и толкова повече не го вълнува нито как ще изглежда, още по-малко какво ще си кажат хората за него. За мен, това са срещите, с хората, които за съжаление вече не са сред нас, като Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов. Знаеш ли, когато си отворя телефона или тефтера, в който съм си записвала тези контакти през последните 20 години, виждам колко много важни, ценни хора, вече не са сред нас. Благодарна съм, че животът ми е предоставил възможността да ги опозная, да ме допуснат толкова до себе си, да комуникирам с децата и близките им хора. Това са за мен безценни срещи.

Моментите в предаването сякаш бяха на двата полюса или много забавни, или много затрогващи. Как съумяваше да овладееш емоциите си?

 Трудно! Ние самите като водещи сме имали и преживявали трудности, да речем, когато загубих баща си, когато съм имала здравословни проблеми. В такъв момент, когато не съм била стабилна емоционално, съответно много малко ми е трябвало за да се разчувствам. Преживявала съм няколко момента, в които съм срещала срещу себе си много силни хора и тогава просто не съм искала да задавам въпроси, а само да слушам и да се уча от мъдростта, която те попиват от живота и от силата, с която се справят с всички предизвикателства. Възхищавала съм се на много хора, които умеят да боравят съвсем целенасочено с емоциите си, така че да настройват негативното в позитивна насока или да обръщат тъгата в забавление. Другият тип гости са такива, които съм ги чувствала още по-емоционални нестабилни в този момент от мен самата и просто съм имала огромното желание да им помогна по някакъв начин. Има и гости, разбира се, които не задълбават толкова много, по-прагматични са, но пък точно те се изненадват най-много от нашето предаване. Бидейки самите те не толкова емоционални, поне не показвайки случващото се вътре в тях, те пък много се трогват на това, което казват близките им хора. Изненадата при тях е тотална, защото не очакват толкова много емоции да им се изсипят накуп.

Нели Хаджийска – екранна половинка или… ?

Да и приятелки завинаги! Минали сме много, много дълъг път заедно, професионален и личен. В първите години на нашето приятелство, сме били една за друга буквално всичко. След това, създавайки семейства, деца, малко се разграничихме в личния свят. Нямаше как да сме 24 часа в денонощието заедно. Ще си останем изключително близки, независимо, че вече към днешна дата, доста по-рядко се чуваме, но винаги ще значим много една за друга.

Възхищавала съм ви се и на двете колко красиви и елегантни бяхте, а това което най-много ме впечатляваше беше това, колко естествени изглеждахте на екрана.

Благодаря! Винаги съм казвала, че нашият най-голям плюс в това предаване беше, че ние минавахме през всички процеси на правенето на предаването, т.е. от проучването на госта, търсене и четене на информация, свързването примерно със съпруга, деца, някой приятел в чужбина, самото редактиране и монтаж. Абсолютно всичко, което се изисква от едно телевизионно предаване, което в другите формати се прави от цял екип от хора, ние го правехме двете. Това много ни помагаше после. Ние никога не сме имали предварително написани въпроси или пък някакъв сценарий, който да спазваме много точно. Понеже сме много наясно със самия разговор, как трябва да протече, кои са силните моменти, какво ни интересува точно, всичко ставаше без да четем от autocue. При нас просто емоцията и това любопитство към човека ни е водило. За нас беше много ценно, че цялата информация и всички срещи си минаваха през нас. Затова изглеждаше много естествено, а гостът се предразполагаше да бъде откровен и истински.

Може би с това трябваше да започнем разговора. Твоята телевизионна кариера е започнала в Шумен.

Аз не съм родена в Шумен, но учих в Шуменския университет „Българска филология“ и понеже телевизията ми е много голяма страст от дете, останах още 5 години след следването си, за да работя в Телевизия Шумен и ТОП ТВ, и да правя това, което ми харесва.

Въпрос на късмет или талант беше попадането ти в „Търси се …“?

Въпрос на много голямо желание. Според мен, когато човек много иска нещо, то се случва. На онези години, на които бях, аз исках много бързо да ми се случи, да дойда в София, още на първата година да започна да работя в бТВ. Тогава не осъзнавах, че всяко нещо си знае времето и точните хора, с които да се случи. Аз до тогава работех в Новини и не се чувствах много на мястото си и слава богу, че така се завъртя живота, когато дойдох в София, че не започнах работа отново в новините на някоя от телевизиите, а предпочетох да изчакам малко. С много работа и търпение, и среща с наистина верните хора, се сбъдна тази моя мечта. Включително и нашия продуцент Денис Ризов, който е тотален късмет в професионално отношение и разбира се, срещата ми с Нели.

След толкова много години в ефир, как се казва за последен път „Който търси намира“?

Трудно. Няма да кажа, че ми е било лесно, дори в момента не ми е много лесно да знам, че няма да го правим повече нашето предаване. В крайна сметка, ние дораснахме до такъв етап в живота си, в който и двете имахме нужда от някаква промяна и още по-задълбочено търсене в човешката душа. Започнахме паралелно с предаването, да движим наши отделни проекти, в които започнахме да влагаме много енергия.  И така, този стоп, тази раздяла някак си дойде в най-точния момент за нас двете.

Твоят проект се казва „Чудесата в нас“.

Да. Той се роди съвсем плахо, но имах желание да прерасне в нещо по-голямо и много се радвам, че това се случи сравнително бързо, след като се роди самата идея за този проект.

Да ми разкажеш малко повече за него. Прочетох, че в себе си събира доста неща, от духовното, до изкуството.

Аз отдавна съм на този духовен път, чета такава литература, интересувам се от йога, от духовни учения, техники. По този път разбрах, че човек не се обича, ако не вярва достатъчно в себе си. Ако не се обърне навътре в себе си и не си зададе въпросите „Щастлив ли съм в момента?“ и „Какво ми трябва да съм щастлив и да се чувствам удовлетворен в този живот?“ и не смени посоката оттам, където не се чувства добре в момента, няма да бъде никога себе си и няма да бъде никога щастлив. Върнах се към детето в мен, към детските си мечти, към това, което обичах да правя и по начина, по който изразявах себе си тогава. Като възрастни много се притесняваме дали няма да ни осъдят хората, какво ще си кажат, как ще бъдем възприемани. Слагаме си различни маски, дори пред най-близките си хора, ние постоянно сме в някакви роли. Най-важната, обаче, е една, да бъдем себе си, защото само така ще бъдем възприети по най-добрия начин и само така ще се срещнем с хората, които също са на нашия път и които трябва да са до нас в този живот. В това търсене на себе си, аз започнах да медитирам. Както съм казвала, имах няколко години много трудни в семеен план по здравословни причини, в които аз тотално се бях изгубила. Бях потънала в един свят, който не ми харесваше и тогава чувствайки се емоционално неудовлетворена, започнах да страдам и физически. След като разбрах, че лекарите не могат да поставят някаква конкретна диагноза, реших сама да се изправя, да се отърся от прекалено забързаното ежедневие и да си дам време да остана насаме със себе си. И когато го направих, получих тази смелост и увереност. Винаги писането ме е влечало, емоционалното изразяване, но никога не съм имала смелост да изкажа това, което ме вълнува пред по-голяма публика. И така започнах да пиша текстове за медитации и да снимам видеа за тях. Направих си свой  YouTube канал „Чудесата в нас“, където публикувах няколко такива медитации. Много хора ми писаха колко им въздейства това, което преживявам и казвам. Тези медитации се случват върху български песни, които мен самата ме вдъхновяват с музика и текстове. Като извадиш стиховете от контекста на музиката, виждаш колко много сила има в тях. Това ми повлия на мен изключително. Така реших да съчетая тази духовност и пътя, по който вървя, с любими мои български песни. Аз съм голям почитател на нашата музика. Тя много повече ми въздейства в сравнение с чуждата музика. Усещам всяка дума, всяко дихание, познавам хората, която са написали песента и по някакъв начин се свързвам и с тях.

„Чудесата в нас“ е разделено на различни сегменти, има медитация, различни техники на себеопознаване, на свързване със себе си, сегмент, който ни връща към детето в нас, сегмент, в който дишаме и освобождаваме мислите си от всичко, което е в миналото и ни тревожи в бъдещето. Всеки един от тези сегменти е обвързан с една българска песен, която се изпълнява по много магичен начин от Борис Илиев под акомпанимента на Иво Дуков на пианото.

Има и елемент от „Търси се…“, защото винаги във всяко събитие има популярна личност, която ми гостува.

Щастлива съм, че В Шумен ще гостуват Марияна Попова и Веселин Плачков, защото много ги харесвам.

Да, те са изключително емоционални, но в същото време са хора много израснали от това, че са заедно и благодарение на тяхната любов. „Търси се…“ ми е дало възможността да опозная хора, които биха могли да се впишат, на които не са им странни медитациите или пък, че ще подишаме малко за 5 минути, или потъването в абсолютна тишина. Това са хора, които така или иначе вървят по този духовен път, без да изпадат в крайности. Изобщо това е едно преживяване, в което да се върнем към себе си и наистина да започнем да търсим отговори на въпросите „Какъв искам да съм аз в този живот?“, „Как искам да се чувствам?“ и „Какво мога да направя за да го постигна?“. Разбрах, че не е нужно да са минали 40, 50 или 60 години, за да прозре човек и да започне да търси отговори на тези въпроси. Жените като цяло сме много по-интуитивни и емоционални, и по-рано заставаме на този път. Искрено се радвам, когато срещна някое момиче на 25-30 години, което е вече толкова помъдряло, сравнение с мен на тази възраст.

Ще бъда много щастлива да съпреживея всичко това. Дори вече съм си закупила билет.

Страхотно! В това събитие всеки преминава през различни емоции, защото се връщаме към детето, към това какви сме били като тийнейджъри и млади хора, до къде са стигали мечтите ни, някой от тях сме ги заключили и се страхуваме да ги осъществим. Спомняме си за хора, които са ни вдъхновявали и вече не са между нас, на фона на една много специална песен на  Любо Киров- „Всички пътища водят към теб“, която е посветена на баща му. Всичко е толкова емоционално, че самата аз също понякога не мога да сдържа емоциите си, но не се притеснявам да ги покажа, защото знам, че повечето хора в залата ги усещат.

Нещо различно, което ще преживеем съвсем скоро в нашия град. Очакваме те с нетърпение на 10 октомври, в ресторанта на Гранд Хотел Шумен.

Ще се радвам чрез теб и това, което правиш, да научат повече хора и да дойдат. Аз не го наричам спектакъл, защото в спектакъла има роли. Тук няма роли. Аз съм себе си, както и всеки един от участниците. Най-важното е хората също да успеят да бъдат.

В заключение на нашия така приятен разговор, бих искала да те попитам какво си пожелаваш?

Пожелавам си да срещам все повече хора, които живеят осъзнато. Осъзнатост е да си във всяко нещо, което правиш, да присъстваш и да влагаш сърцето си. Дори да готвиш, да чистиш, в най-тривиалните неща, да си там. Виждаме все по-често напоследък хора, които уж се срещат, а си чатят по телефоните. Всичко трябва да е много по-осъзнато, защото когато всичко се случва ей така, между другото, животът ще си отиде също ей така, между другото. Нека си позволим да бъдем себе си и отрием чудесата в нас.

https://www.eventim.bg/bg/bileti/chudesata-v-nas-s-megi-dimcheva-shumen-grand-hotel-649983/event.html?fbclid=IwY2xjawFeBQRleHRuA2FlbQIxMAABHbkdZs8pJ3t_DABZzkb4QpW0S_x2PsKXceF_TOUtksBdGwfr4gvxj9tDpg_aem_fiP-b8ho713h0eKMQcbDrw

/HR Slavova/

„Намирам силата в себе си“ – Надя Кънева, професионален фотограф

Здравей, Надя! Откъде да започнем? Как реши да се занимаваш с фотография? Как реших? Покрай децата. Те ме вдъхновяват да ги снимам. Всичко започна като…

В обектива – Преди буря край село Рояк

Село Рояк се намира в северната част на общ. Дългопол, Варненска област. Според местни хора, то е основано през ХVІІІ век от двама българи, пастири…

Северно Перу (част Трета)

Северно Перу (част Трета) Северно Перу има една почти неизвестна на широката публика особеност – тази историко-географска област на страната е изцяло разположена между линията…

Отново на поход с Искра Радева от Изи травелс до средновековния некропол в кв. Калугерица, Гр. Каспичан

Интересни и непознати паметници се намират в квартал Калугерица, гр.Каспичан. Съвсем близо, в подножието на Мадарските скали, некропол от къснотосредновековие пази тайни и загадки. Място,…

Винарска изба Йоргов – семеен бизнес или начин на живот

Днес ви срещам с Малина Йоргова, една от наследниците на Данчо Йоргов, основател на Винарска изба Йоргов. Срещата ни в избата беше емоционална, докосваща сърцето,…

Скорошни събития

2 ноември

Как сигурно и безопасно да поставите своя първи имплант – Бургас

Град: Бургас

Семинар

Къде?
инфо организатор

В колко часа?
10:00

виж повече

2 ноември

IL VOLO – София

Град: София

Концерт

Къде?
Зала 1 на НДК

В колко часа?
15:00 и 20:00

виж повече

2 ноември

Фестивал на младото вино и пресния суджук – Нелина – с. Кюлевча

Град: Каспичан

Фестивал

Къде?
с. Кюлевча

В колко часа?
10:00

виж повече

2 ноември

Открита тренировка по стрелба с исторически лък – Шумен

Град: Шумен

Представяне

Къде?
ж.к. Тракия, ул. Странджа 10

В колко часа?
18:00

виж повече

2 ноември

ЕКО ФЕСТ – Варна

Град: Варна

Фестивал

Къде?
Археологически музей Варна

В колко часа?
11:00

виж повече

2 ноември

ЕМИЛИЯ – MEGA DANCE – Шумен

Град: Шумен

Парти, клубно участие

Къде?
MEGA DANCE Club Official

В колко часа?
23:00

виж повече