Цветомир Ковчазов – Адвокатът- пътешественик със свободен дух

Здравей, Цветомир. Ние не се познаваме с теб и се опитах да науча повече от твоята Фейсбук страница. Адвокат, пътешественик. Прочетох, че си учил, живял и работил освен в България, но и в чужбина. Ще ми разкажеш ли повече за себе си.

Моята лична история е разнообразна и пъстра със събития, вероятно както и на повечето хора. Винаги обаче съм следвал своя път и сам, съзнателно и целенасочено, съм определял всичките приоритети и решения в живота си. В този смисъл, личните ми постижения и грешки са предимно моя отговорност, не търся причините за случващото се в живота ми извън мен. Роден съм и израснал в гр.Шумен. Математическа гимназия, след нея Военен университет и за кратък период в Българската армия като офицер, след което кандидатствах и бях приет специалност „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет. След завършването на образованието си започнах работа като адвокат и въпреки различните възможности за реализация в областта на правото, прецених, че адвокатската професия е единствената, която ще ми позволи да запазя контрол върху живота си и върху най-ценния ресурс, с който разполагаме в него – времето.

В какъв дял на Правото си се специализирал?

Корпоративното и търговското право са били винаги фокус на професионалните ми интереси, работя с бизнес-клиенти от страната и в чужбина. Но да твърдя, че съм специализирал в дадена област би било твърде претенциозно и няма да отговаря на истината, тъй като съм поемал работа и в други сфери на правото. През годините съм взимал участие в различни национални и международни курсове, програми и специализации, както в областта на бизнес-правото и бизнес-транзакциите, така и в правната сфера относима към защита правата на човека, като във връзка с последното съм участвал в международна конференция и съм осъществявал посещения, както в Европейския съд за правата на човека, така и в Международния институт за човешките права в Страсбург.

Предполагам, че като дете не си мечтал да станеш адвокат.

Не, разбира се, още повече, че имах слабост към историята, която слабост изпитвам и до днес, но започнах да се развивам в съвсем друга посока, като всъщност накрая се оказах първия адвокат във фамилията си. Преценил съм тогава, че това е нещото, което може би ще ми осигури реализация и сбъдване на всичко останало, което искам. Едно от нещата беше да запазя свободата и независимостта си от работодатели, включително и от държавата като работодател, да се развивам и реализирам по начина, по който аз искам и си представям, да разполагам с времето си и да пътувам достатъчно много на интересни места, които да ме обогатяват  и да подхранват вроденото ми любопитство към света. Следвал съм изреченото от великия италиански режисьор Федерико Фелини: „Живей многопосочно, не губи детския си ентусиазъм и желанията ти ще се сбъднат“.

От 8 до 17 на работа …

Не мисля, убедил съм се, че не е „моето“! Можех да стана магистрат, но никога не съм се стремял към подобна професионална сигурност и реализация, защото това поставя граници и те вкарва в едноизмерно съществуване, а аз съм човек със свободен дух, като до ден днешен се опитвам да остана такъв.

По-малко от десет години след като се дипломирах от Софийския университет и с вече натрупан зад гърба си сериозен адвокатски стаж, реших да добавя стойност в професионалното си развитие, кандидатствах, бях селектиран, приет и завърших едногодишна програма в САЩ, специализирайки в областта на бизнес-правото и получавайки магистърска степен от Cornell University, един от осемте най-престижни университета в САЩ, известни като Ivy League/Бръшляновата лига/, всички от които намиращи се в топ 15 на класациите за качество на университетите в света. Любопитен факт е, че към тази елитна „Бръшлянова Лига“ принадлежат и световноизвестните университети Йейл и Харвард. След магистратурата от Cornell University, се колебаех между опциите да се реализирам като адвокат в Ню Йорк или да се завърна в България. Един такъв житейски кръстопът е в състояние да преобръща животи и внезапно да придава смисъл, различен от този, който дотогава си смятал за важен. Като човек живял дотогава и в Лондон и в Ню Йорк, изградил ценностната си система в едни противоречиви и трудни за България времена и съумял да отстоява себе си, въпреки превратностите на живота, избрах това, което малцина биха избрали, въпреки че имах възможността да остана и до днес в САЩ, живеейки и работейки там. Вместо това се завърнах в България и избрах да продължа да живея спокойно, без стрес и без излишни саморазрушителни амбиции. И до днес предпочитам да живея един балансиран живот, в който се опитвам да съм в хармония първо със себе си, а след това и с всичко, което ме заобикаля.

Град Шумен не ти ли идва тесен?

Един от най-големите титани на литературата на 20-ти век, аржентинският писател Хорхе Луис Борхес, един от двамата най-ярки представители на стила „магически реализъм“ (заедно с другия великан – колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес), има разказ озаглавен „Алефът“. В света на Борхес, „алефът“ е точка в пространството, където са събрани всички точки. Това е мястото, където се намират, без да се сливат в едно, всички места от Вселената, видени от всички ъгли. Щом всички места на Земята се намират в „Алефа“, значи там се намират и всички източници на светлина. Шумен се оказа моят „алеф“. Не гледам на града ни като едно пространство, което ограничава, а като на една отправна точка, която дава възможността да стигнеш до всички други пространствени и времеви точки, които въображението ти поиска. Мога да се придвижа навсякъде и до всички точки по света докъдето мога да стигна в рамките на разумното, както и до всички времеви точки и епохи, които знанието и въображението ми позволяват да обхвана. Изкушен съм от миналото, от историята на българските земи от най-древните времена на заселването им от прото-балканското население и свързаните с тях цивилизации и култури и след това от траките; от световните древни мегалитни паметници и от културите, които са ги създали преди над 10-12 000 години, от неразгаданото им и до днес предназначение и начин на изграждане на много от тях, което определя и мистичното им излъчване и въздействие върху ни. Обичам обаче въображаемо да се пренасям и да гледам и напред и да проектирам в съзнанието си възможните вариации на бъдещето на човечеството, което предстои. Представям си как би изглеждал света, човешката еволюция и въобще развитието ни като човешка раса, да речем след сто, двеста или повече години. В този смисъл, за мен пространствените и времевите лимити са условни. Вероятно това определя и подхода ми когато правя нещо, да се опитвам то да не бъде ограничавано от предварително зададени и утвърдени модели; дори едно пътуване, за което ще говорим, се стремя да го направя по моя начин, да го превърна в „моето“ пътешествие и приключение.

Как планираш едно пътуване? Едва ли чрез агенция.

До момента съм посетил пет континента и няколко десетки страни, както в организирани, така и чрез самоорганизирани пътувания. Някои дестинации е най-удобно да бъдат посетени в организирани от туристически агенции пътувания. Предизвикателни, но и най-удовлетворяващи, емоционални и изпълнени с импровизация обаче са самоорганизираните пътувания. Именно те са тези, които изграждат туриста до нивото на пътешественик. Защото има качествена разлика между туриста, който бива воден някъде по съставена от други програма и маршрут, получава селектирана информация и следва чужди правила, придвижвайки се в определени и относително тесни рамки и граници, от една страна, и, от друга страна пътешественика, който пътува следвайки изцяло собствения си кръгозор от интереси, темпо на движение и емоционална нагласа и не е ограничен във времето и пространството, освен от собствената си представа, места на интереси и програма.

Бях на представянето на книгата на Георги Милков „Истории от ръчния багаж“ и той казва, че любимият му момент, когато пътува е да се изгуби, защото по този начин има възможността да научи неща, които не би могъл, ако всичко се случва по предварително планираното.

Точно така е. С тези малки съществени разлики обаче, че хора като доайена на пътешествията журналиста Симеон Идакиев, а така също и Георги Милков имат журналистически статут, който в случая е много важен. Второ, имат финансовата подкрепа на тези, които ги изпращат на журналистическа мисия или пътешествие, което също е изключително важен фактор, тъй като повечето далечни пътешествия са относително скъпи. И трето, обикновено такъв тип журналисти имат екипи със себе си, като оператор, например, което позволява многостранното и пълноценно отразяване на пътуването.

Кои места си посетил? Знам за Сейшелските острови.

Не толкова много места колкото бих искал. Наскоро дадох отговор на един интересен въпрос, в който се питаше кои са най-далечните точки посетени от мен в четирите посоки на света. Не бях се замислял преди, но се оказа, че на север съм достигал до Ниагарския водопад в САЩ и до Санкт-Петербург в Русия, на юг – до столицата на Чили – Сантяго, на запад – до Великденски остров, а на изток…вероятно тази година ще достигна най-източната точка на пътешествията си.

Сейшелските острови посетих през август-септември 2022 година. Самоорганизирано, за около 15 дни. Невероятно красиво и екзотично място, с многобройни девствени плажове, с разхвърлени по бреговата ивица гранитни скали, завладяващи погледа с причудливите си форми, с тропически гори и неособено предизвикателни за достигане планински висоти, от които се открива възхитителна гледка към пръснатите в океана острови, но и с галещите топли води (29 градуса) на Индийския океан и с удивителния живот под морската повърхност – безбройни пасажи от цветни риби и корали, изкушаващи да правиш шнорхелинг безкрай – усещането да си там е магично, един малък земен рай е…

Колко време ти отнема подготовката?

Подготовката винаги трябва да отнема достатъчно време, обикновено е значителна част от свободното време. Аз съм човек, който изчита почти всичко, което е свързано с конкретната тема и предстоящото за посещение място. Например за пътуването ми преди няколко месеца до Южна Америка, което се осъществи в периода август-септември-октомври 2023, закупих самолетните си билети още през декември 2022, т.е. около 8 месеца по-рано. Направих няколкомесечно изследване на трите държави, които предстоеше да посетя – Перу, Боливия и Чили, с много скрийн-шотове на най-различните по характера си информация, която събрах, за да ми бъде под ръка когато пътувам там, като организирах информацията за всяко от местата, които планирах да посетя. Има безбрежно море от информация в интернет, но трябва, според интересите си, да избереш какво искаш да видиш и как да организираш престоя си така, че нищо съществено да не избегне вниманието ти. Всеки за себе си решава кои са приоритетите му и къде би искал да отиде – дали да ходиш покрай сергиите на местния пазар и да пазаруваш, или искаш да посетиш храмове, музеи, или пък места за хранене, или просто безцелно да обикаляш, следвайки потока на уличната тълпа или обратното, бягайки от нея, да се потапяш в страничните улички на поредния град, или просто да релаксираш, за да си зареден за следващата спирка по пътя. Моите интереси са разнообразни – от исторически и археологически места, музеи, галерии, катедрали, сгради и места, представляващи интерес като архитектура и историческо съдържание, природните красоти и забележителности на дадено място, до живота на местните хора, бита, храната, начина им на обличане, традициите, културата, светогледа им, личните им истории и т.н.

Разбирам, че се доверяваш най-вече на интернет, навигации. На места случвало ли ти се е да ползваш хартиена карта?

Не. Запазена в телефона ми офлайн карта, да. Но хартиена карта използвах последно, когато обикалях Париж преди повече от четвърт век, защото тогава още нямаше интернет. (Смеем се) И се справих подобаващо добре, чувството за ориентация в пространството е важно качество за всеки пътешественик. Интересното е, че често посещавам места, където хората не говорят английски, може би защото целенасочено често се оказвам встрани от обичайните туристически потоци, което създава известно неудобство, особено когато човек търси посоката към дадена, представляваща интерес за мен, локация.  

Как се случва комуникацията, когато човека насреща не говори твоя език?

На моменти е неочаквано очарователно забавно и приятно, защото ти научаваш някакви думи от местния език, неизбежно е, особено тези свързани с ориентация за места, с пари и плащания. След, което започва един много интересен диалог, особено този, свързан с пазаренето. В повечето държави, в които напоследък съм бил, като Йордания, Тунис, Сейшелските острови, държавите от Южна Америка, хората обичат да се пазарят, това е част от бита и културата им. Ти трябва да усвоиш и да се адаптираш към този модел и да го превърнеш в игра. По този начин пазаренето доставя удовлетворение и на двете страни, губещата от които накрая неизбежно си ти, но загуба постигната с удоволствие, с достойнство и с известен майсторлък, позволил ти достигане до по-справедлива за теб цена.

Донасяш ли си сувенири от пътешествията?

Да, но интересното е, че носих сувенири и наобратно. За пътуването до Южна Америка приятелите ми от книжарница „Аспект“ ми подготвиха химикали с надпис „I Love Bulgaria“ и с изобразен трибагреник. Освен това носих със себе си  и мартеници, ръчно изработени от приятелите ми от домашната семейна работилница за сувенири „Работливко“, които сувенири подарявах на местните хора, обяснявайки им от къде съм и каква е символиката на подаръците ми. Децата бяха особено впечатлени, радостни и ентусиазирани, дано запазят частицата спомен от България за дълго със себе си. По време на пътуването си носих и българския трибагреник, който разпънах на върха Уайна Пикчу, намиращ се непосредствено над магичния Мачу Пикчу. Крайната цел на българския трибагреник беше обаче едно специално място в Солната пустиня /Салар де Уюни/ в Боливия, където има място свързано с провеждането на автомобилното рали „Дакар“, на което са поставени десетки национални флагове, но знаех, че липсва българското знаме. Поставих го на пилон и го оставих там, за да напомня на всеки за България. Страхотно усещане за изпълнена мисия.

Относно това какво донасям със себе си от местата, които посещавам – винаги вземам магнити и други традиционни сувенири като подаръци за близки и приятели в България, но не съм такъв тип човек, който да изпада в излишна сантименталност и да затрупва дома си със сувенири. Естествено, донасям си някои емблематични за посетените места сувенири, за да ми напомнят за пътуването, например, оставих си няколко миниатюрни скулптури от вулканичен камък, изобразяващи моаите от Великденския остров. По- ми е важно обаче самото преживяване там и сега. За мен всяко пътуване е тук и сега и приключва с кацането на самолета обратно в България, рядко се връщам в спомените си към вече преживяното и към хилядите събрани снимки и видеа. Най-вълнуващото пътуване за мен е…предстоящото.

Има ли място, на което ти се е искало да останеш и да не се върнеш?

Не. За мен България, и в частност Шумен, е онова чудесно място, с една страхотна природа и много история, което ти дава спокойствието, релакса, сигурността, мястото, което ти е средоточието, „алефа“, откъдето можеш да стигнеш навсякъде. В 21-ви век физическото ти местопребиваване няма значението, което е имало в миналото. Интернет и социалните мрежи, платформите, които ти дават възможност да избереш желаната дестинация, начина и времето си на пътуване, местата, които искаш да посетиш и в които да отдъхваш, всичко това прави свързаността ти с едно определено физическо пространство относително и не така определящо.  

Приятелите, ако са тук.

И това също. Клишето е „малко, но достатъчно приятели“, така е и при мен. Макар, че всъщност аз съм индивидуалист. Изградил съм се сам, професията ми също е „свободна“. Относително самодостатъчен съм, в добрия смисъл на едно такова понятие, не завися от други хора. Разбира се, и обратното е вярно, не много са нещата, които зависят от мен.

От известно време и аз установих, че мога да правя много неща сама и това да ми носи удоволствие. Преди много страдах, че никой не иска да дойде на концерт с мен например, но реших, че не искам да пропускам възможности заради другите и от тогава насам преживях толкова невероятни музикални спектакли, дори на моменти ми харесва повече, защото мога да се насладя на музиката пълноценно. Разбирам, че и ти сам пътуваш.

В това е смисъла на едно такова самоорганизирано пътуване, да бъде пътуване към теб самия. Всяко подобно пътуване е пътуване към себе си, в което се преоткриваш, доизграждаш и преподреждаш. Там ти можеш да бъдеш 100 % себе си. Именно поради това може да бъде определено като „твоето“ пътуване. Местата, които посещавам са безкрайно разнообразни, не се съобразявам и ограничавам, освен с обективните обстоятелства и невъзможности. Едни хора харесват само градски тип обиколки, други са почитатели основно на природата, трети обичат пазарите, четвърти предпочитат културните събития и места, пети са привърженици на кулинарния туризъм, шести излежават цялото си време по плажовете. Пример за обратното на последното съм, в смисъл, че когато бях на Сейшелските острови, за 15 дни пребиваване, нямам събран общо дори и един час лежане на плажа. Моята концепция за „усещане“ на едно място не предполага това, а движение и динамично опознаване на мястото. Прекрасни плажове, над десетки съм обиколил там, но те са толкова красиви сами по себе си с ландшафта си, че удоволствието идва от усещането просто да си там, да вървиш по пясъка и оставяш следите от стъпките си, да се гмуркаш в Индийския океан, въоръжен с шнорхел, да се дивиш на най-различни морски представители и така да прекарваш часове, без непременно да имаш необходимостта да се излежаваш с коктейл от кокос в ръка.

Какъв транспорт ползваше?

В Южна Америка, в частност, в Перу и Боливия, обикновено нямаш голям избор. Автомобилното движение е интензивно, хаотично, в голямата си част (с малки изключения за пътните артерии между по-големите градове), пътищата или ги няма или са неподдържани, или въобще не отговарят на представите ни за автомобилен път; автопаркът е стар, а наемането на рент-а-кар е икономически неизгодно, а и би могло да се окаже неразумно и дори пълно с непредвидени рискове решение. Вторият възможен транспорт – железопътния, там почти не съществува, третият вариант – самолетния, е относително скъп за местния стандарт, но е удобен и може да се ползва за вътрешни полети на по-дълги разстояния. Този, който е най-развит, използван и популярен транспорт е автобусния. Техните автобуси са много луксозни, комфортни, с достатъчно място за краката; седалките падат на 140-160 градуса назад, стават като легло; имат плътни, кожени, меки, дебели облегалки, понякога с преграда, която те отделя от съседа ти; често на пътуващите се предоставя лека храна и вода. Това ти дава възможността да спиш комфортно по време на цялото нощно пътуване, а по този начин и да правиш нощен преход от порядъка на 8-10 часа (500-600 км.), за да се озовеш сутринта в следващия град от програмата си, точно колкото би бил престоя ти в един хотел, наемането на какъвто за през нощта обаче, би неразумно отнел съществена част от времето ти.

За обиколка на градските забележителности може да се организира и наеме частен шофьор, който да те развежда в продължение на 8-10 часа, което считам за най-удобния и оптимален начин да видиш максимума от едно място, на разумна цена, при персонално отношение и при възможно най-комфортни условия. Друг начин е да си намериш и ангажираш локални туристически турове с местни гидове и по този начин да обиколиш интересните за теб места и забележителности в района на пребиваването си.

Имал ли си ситуация, в която да си бил притеснен за себе си?

Нито веднъж, макар, че имах такъв тип предварителна настройка за максимална предпазливост, че е възможно всичко да се случи. Трябва да вземеш едни нормални предпазни мерки, да държиш на сигурно място и не така видимо телефон, пари и паспорт. Добра идея е да имаш на друго място някакви дребни пари, които в случай на нужда да дадеш.

С какъв багаж тръгваш на едно четиридесет дневно пътуване като това до Южна Америка?

На два пъти се наложи да сменя концепцията за багажа, тъй като нямаше как да влача куфар с колелца плюс няколко килограма раница на гърба. След това си взех голям сак, докато не разбрах, че въобще не е удобен за продължително носене. Накрая тръгнах, освен с по-малката раница, но и с една голяма новозакупена за целта 100 литрова раница и в тази раница сложих нормалните неща от първа необходимост – тениски, бельо, дрехи. Сезонът винаги трябва да бъде съобразен, за да прецениш какви дрехи и обувки да вземеш. В моя случай, имах много преходи в градска среда, посещение на плажове, качване на над 5 000 метра височини (специални туристически обувки), пребиваване в Амазонската джунгла, посещения на пустини, на тихоокеански остров… Сложих в багажа си над 40 тениски и всеки ден изхвърлях по една. Чаршафът за спалния си чувал, както и някои от дрехите и маратонките си подарих на носачите, изключително бедни и в най-ниската възможна социална група хора, с които заедно изминахме високопланинския преход в Андите по оригиналния път на инките – Инка Трейл и които се грижеха за пренасяне на багажа, разпъването и прибирането на палатките, приготвянето на храната и комфорта ни…

За да намалява багажа. Страхотна идея, разчистваш гардероба!

В същото време, освободеното от излишния багаж място запълвах със сувенири и подаръци, така че общото тегло на багажа ми не се променяше.

Планирайки едно такова пътуване трябва да имаш някои практични неща със себе си. Преходник за контактите на тока, например. В Перу се оказа, че имат две или три системи, които съществуват паралелно. Носех  и спален чувал за прехода Инка Трейл в Андите, както и плътно зимно яке. В същото време носих бански и джапанки за плажовете по тихоокеанското крайбрежие или за горещите извори в пустинята Атакама. Общата тежест на багажа ми надхвърляше 30 килограма, но по такъв начин бях организирал логистиката му, че в много малки части от пътуването ми се налагаше да нося целия върху себе си.

Също много важен момент е храненето. Тръгваш с идеята и нагласата да не търсиш европейски тип хранене, такъв, с какъвто обикновено си свикнал, а да опитваш и експериментираш с местната храна. Перуанската кухня се счита за една от най-добрите в света, нещо, в което успях да се убедя многократно.

Имаше ли някаква храна, която тотално не ти понесе?

Не. С храната никога не съм имал проблем, мога да консумирам всичко, рядко се храня без месо или сладко. Между другото, от Южна Америка си дойдох с около 3-4 кг шоколад. Най-вече от Боливия, там е царството на какаото. Половината шоколади ги раздадох като подарък, естествено, другата половина „подарих“ на себе си.

Може би интересен факт е, че се върнах с 5-6 килограма намалено тегло, тъй като на ден обичайно изминавах по 15-20 километра пеша, а имах и дни с почти 40 километра пешеходен преход и въпреки хубавата, евтина и обилна храна, математиката на калориите, в края на деня, се оказваше отрицателна – повече изгорени отколкото придобити калории.

Е, към днешна дата, вероятно и благодарение на донесените с мен няколко килограма шоколади, съм възстановил почти напълно изгубеното при пътуването си тегло, което на свой ред вероятно е знак, че вече е време да предприема ново пътешествие…     

Имаш ли някакви суеверия тръгвайки на път?

Никога никакви. Не съм религиозен, не съм вярващ, не съм суеверен, на астрологията гледам със снизхождение и дори насмешка. Извън необходимия разумен минимум, не възприемам себе си с някаква особена сериозност, а чувството ми за хумор няма лимити и често е насочено под формата на самоирония, което ми позволява с лекота да преминавам през живота, без травмиращи драми или крайности във възприятията. Здраво стъпил на земята човек съм, воден съм в решенията и действията си от т.нар. „common sense“ (здравият разум), и се опитвам просто да се наслаждавам на всеки ден от живота си, да го живея на бавни обороти и да го отпивам на малки, но вкусни и плътни глътки, или, казано по друг начин, да го живея в унисон с прекрасната и вдъхновяваща житейска италианска концепция „Dolce Far Niente“ – изкуството да се наслаждаваш на живота, не ти моделирайки го, а оставяйки го да си тече, докато ти, „самоизключил се“ от суетата на живота и изкушението на социалните мрежи, единствено се отпускаш по течението му, наслаждавайки се на забавеното му темпо.

Случвало ли ти се е да имаш очаквания за дадено място, които тотално се разминават с реалността ?

Това е като очакването за срещата ти с жена, използвала филтри при заснемането на селфито си, с което ти се е представила и която никога не си виждал „на живо“ преди това. Трябва да си подготвен за реалността и да имаш обективни, а не свръх-очаквания. Преди пътуванията ми, си създавам нагласата за избраните за посещения места, на основата на предварително събраната разнообразна информация, която в своето многообразие и понякога противоречивост, обикновено е превенция срещу нереалистичните очаквания. На място доизграждам „моето“ окончателно впечатление. До този момент не съм имал разочарования. В крайна сметка обаче, възприятията от всяко едно място са строго субективни.

Как се готвиш за едно пътешествие?

Когато няколко месеца четеш информацията от всичките тези скрийн-шотове, които си направил за дадените места, които планираш да посетиш, ти неусетно научаваш имената на градове и места, които преди това никога не си чувал. В един момент те започват да ти звучат много естествено и близко, запомняш ги, след което започваш с лекота да нареждаш програмата си в нейната логическа последователност. Например, пристигайки в Лима, аз вече знаех къде искам да отида, как да стигна дотам и какво искам да правя. До голяма степен всичко се покри с очакванията и плана ми, защото бях направил много добра виртуална подготовка. Бях преживял пътуването в главата си предварително. Всичко, което въображението ми беше вече изградило, започнах да го запълвам с конкретни преживявания на място. По този начин рискът от неприятни изненади и неудовлетворение се свежда до минимум.

Нареждаш пъзела един вид.

Да, като една цялостна картина, която вече ти е близка и си я създал като предварителна черно-бяла скица в представата си. Знаеш приблизително какво те очаква. Не си изненадан, казано с две думи. На място започваш да наслагваш цветовете върху скицата и да я превръщаш в картина.

Някакви добавки взимаш ли, за да се поддържаш физически?

Не. Никога не съм прибягвал до употребата на никакви стимулиращи субстанции, добавки или витамини. Единствените ми „добавки“ са въображението, желанието и страстта към пътешествията.

Всъщност, в Перу, за първи път в живота си, опитах и пих чай, а после и дъвках листа от кока (в Перу и Боливия това е законно и масово, ползва се  и като превенция срещу височинната болест „сороче“), най-вече бидейки воден от любопитство, като единственият констатиран ефект беше горчивия вкус в устата ми и леко изтръпналия ми език. Не повторих.

Обажда ли се до България по време на пътуванията?

Не, никакви обаждания. Единствената интернет връзка имах в хотелите вечерта, роумингът и мобилните данни са на безумно висока цена, но ако ти е толкова важно, винаги съществува възможността да се закупи предплатена карта на местен оператор. След дългия и уморителен ден, прекаран в обикаляне на интересни места, на мен ми беше достатъчно вечер да проверявам дали имам някаква кореспонденция, или да кача няколко снимки. След това душ, сън и възстановяване.

Как се откъсваш за 40 дни от работа?

С най-голямо удоволствие. Всичко е въпрос на оптимизация на ангажиментите. Не допускам да се превръщам в роб на работата. Но всеки решава сам за себе си. Човек не може да живее живота си работейки от сутрин до вечер, ден след ден. Необходим е правилния баланс, който да ти осигури да бъдеш в хармония със себе си и с обкръжаващата те действителност. Много отговорен съм спрямо работата и ангажиментите си, своевременно извършвам всичко, което е необходимо, но не превръщам работата в смисъл на живота си, каквато грешка, мисля, че допускат мнозина, вероятно компенсирайки житейски дефицити.

Ех, че хубава нагласа!

Колко езика говориш?

С българския, два и половина. Български, английски и донякъде руски. От другите основни езици ползвам само отделни думи и изрази.

Каква е перфектната продължителност за едно пътуване?

Установих, че 40+ дни са в повече от оптималното. Нямаше да го зная преди да го направя. За по-близките до България дистанции, мисля, че седмица или две са оптимални и достатъчни, но за по-далечните и екзотични дестинации, където само полета отнема около ден на посока, стигнах до извода, че около три седмици са оптималния за мен баланс.

А пък и според мен самото очакване е част от процеса на пътуването.

Дори го намирам за най-красивата и вдъхновяваща част от процеса. Събирайки необходимата информация ти вече пътуваш, узнаваш имената на местата, започваш да ги свързваш с определени конкретни очаквания и информация, а това много улеснява възприятието и допълва насладата след това.

Коя ще бъде следващата дестинация?

Колебая се между две магични места. Хималаите са едното, където бих искал да отида, започвайки от Северна Индия, по-точно с Агра и Тадж Махал, оттам да се прехвърля към Катманду и Непал, после в Кралство Бутан, Тибет и Мустанг. Като акцент на пътуването би ми се искало да бъде облитането на връх Еверест със самолет или с хеликоптер, който кръжи около самия връх. За мен едно пътуване е ценно, когато имам среща с удивителната природа, по възможност, да добавя някое и друго адреналинно преживяване, както и задължително посещения, свързани с културата и историята, с начина на живот и разбиранията на местните, с вярванията им, храната, бита им.

В крайна сметка, това пътуване, което обаче вероятно ще осъществя през тази година, е едно друго екзотично и предизвикателно самоорганизирано пътешествие, което вече съм планирал почти в детайли, но което засега ще запазя в тайна.

Толкова увлекателно говориш, че вече втори час минава. Трябва да си направим традиция да се срещаме всеки четвъртък, например. Предлагам ти да направим рубрика в блога, в която ти да разказваш за своите пътешествия.

С удоволствие, благодаря за предложението. Може да я наречем „По-шумен свят“.

Ех, че хубаво звучи, съвсем в духа на сайта! Като за финал кажи ми за какво мечтаеш.

Не съм от тези, които просто мечтаят. Моите мечти са конкретни. По-скоро гледам мечтаното да е в рамките на постижимото, дори и на пръв поглед и към този момент да изглежда непостижимо. Освен пътуванията, които планирано мечтая да направя (много са), това, което наистина бих искал да осъществя в рамките на живота си и което съм формирал като мечта от преди повече от 30 години, е туристически полет в космическата орбита на околоземното пространство. Това в миналото за мнозина може би е звучало като химера, но за мен винаги е било предстоящо достижение на технологиите и науката, като в момента вече има поне три компании в света, SpaceX на Илън Мъск, Blue Origin на Джеф Безос и Virgin Galactic на сър Ричард Брансън, които работят в тази посока и вече започват да организират комерсиални туристически пътувания в орбита около Земята. Считам, че след не повече от 10-15 години това пътешествие ще стане възможно, достъпно и масово и то на приемлива за много от хората цена. Ако дотогава съм в добро здраве, знам, че ще сбъдна и тази си мечта.

В крайна сметка, човек носи до последно със себе си единствено спомените и емоциите от хубавите преживявания и от сбъднатите в живота си мечти.

В последния филм на живота си, който ще премине пред очите ти, няма да гледаш страниците със записи от Имотния регистър, а случилата се и изживяна любов, добрите хора, съпътствали те през живота ти и мечтите, които си осъществил…     

Ще съм щастлива да видя поста ти от това пътуване в околоземна орбита!

Ще съм щастлив да предавам на живо за блога и читателите ти… J

/HR Slavova/