ТРАНСИЛВАНИЯ – домът на Дракула, или, скритата и непозната прелест на Румъния. ЧАСТ IV – СИГИШОАРА – Любов от  първа глътка кръв, или, където Дракула до днес витае

Със своите около 32 000 жители Сигишоара е едва 70-тия по големина град в Румъния, но може би именно поради това е изключително привлекателен, пъстър, романтичен, компактен и прилича на малка цветна брошка, закачена на ревера на Карпатите, там, откъдето планината започва величественото си извисяване и властване над румънския пейзаж.

Неустоимо изкусителен със средновековната си архитектура, с криволичещите си малки калдъръмени улички, цветни къщи, внушителни каменни крепостни стени и кули, с очарователната си атмосфера, допълвана от разнообразната глъчка и пъстрота на туристи от цял свят, Сигишоара е място, в сърцето на Трансилвания, в което неминуемо се влюбваш и искаш да съхраниш в спомените си завинаги, за да се завръщаш когато имаш нуждата от интимно съприкосновение до нещо истинско, устояло превратностите на времето.

Старата градска част на град Сигишоара, подобно на тази на град Сибиу (която обаче още изчаква официалното разглеждане и финализиране на кандидатурата си пред Комитета на ЮНЕСКО), е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, което прави посещението в Сигишоара особено ценно за туристите от цял свят, които знаят какво е значението за запазване на световното културно и историческо наследство на всеки паметник, включен в този ограничен и престижен списък на ЮНЕСКО, присъствието в който на обекти на материалната култура е изключително реноме за всяка една нация (към днешна дата Румъния присъства с 11 обекта, а България – с 9).

Замъковата кула в старата част на Сигишоара, символът на града, с нейния средновековен часовник, отброяващ времето от 14-ти век до днес, е висока цели 64 метра и през вековете е служила като наблюдателница за приближаващите врагове и цитадела за отблъскването им. Уникален е часовниковия механизъм (направен по подобие на този на часовниковата кула в Прага), с множеството си дървени статуи, които се движат и представят сменящата се едновременно с часовете символика на изобразените фигури. Днес Замъковата кула е превърната в музей, в който се намира стряскаща колекция от средновековни уреди за мъчения, а от площадката на върха си, кулата е място за постепенно и плавно панорамно възприемане от посетителя, както на средновековната архитектура на Стария град, разпрострял се навсякъде около подножието на кулата, но така също на хълмовете и зелените полета около Сигишоара и на планинските масиви на Карпатите в далечината.

Но освен с часовниковата си кула, град Сигишоара всъщност е най-известен като родното място на Влад Цепеш (роден през 1431 г.), или, Граф Дракула, зловещият литературен герой от романа на Брам Стокър „Дракула“ (написан и издаден през 1897 г. като роман за историята на вампир).

Оцветената в наситено жълто сграда, намираща се на същия площад и в непосредствена близост до Замъковата  часовникова кула, е една от най-старите и запазени сгради в Сигишоара и е родния дом на Дракула – Граф Влад Цепеш III Дракула, синът на Влад II Дракул (Дракон), като името му означава Синът на Дракона. Прякорът Цепеш („Набивачът“) е даден на Дракула, поради жестокия му характер на владетел, който се е отнасял безмилостно към всеки враг, оспорващ властта му, като разчленените тела и главите на жертвите са били публично набивани на колове, за да всяват ужас и страх в населението и да напомнят денонощно какво очаква всеки дръзнал да се противопостави на владетеля. Целият род на Дракула е свързан с религиозния Орден на Дракона и защитата на християнството и християнските земи, поради което Граф Дракула вероятно често е бил във взаимодействие с българските владетели и васали отвъд река Дунав в първите десетилетия от падането на Балканите под Османско владичество в опити да се противопостави на Османската Империя и да вземе част от владенията й (бивши владения на българските аристократи) за себе си, но в крайна сметка самият той станал васал на султана.

Днес, родният дом на Дракула е запазен в автентичния си вид от 15-ти век, между стените на който те завладява чувство на присъстваща мистериозност и усещане за неопределена заплаха. С изложената в къщата експозиция на предмети от Средновековието, домът на Дракула те връща към битността и времената на мрачното и жестоко Средновековие, в което животът не е бил ценност, а свободата и себеизразяването на индивида, освен ако не са били свързани със самия владетел, са нямали днешната си стойност. Освен като музей, къщата на Граф Дракула днес практично функционира и като ресторант. Е, вероятно гостите на ресторанта, с подозрение подхождат към сервирания им към ястието кърваво-червен доматен сос или кана с гъсто тъмно-червено („вампирско“) вино, неизбежно асоцииращи с историческата слава на Граф Дракула, но изкушението да се забавляваш и храниш там, където за пръв път е проплакал и израснал този зловещ митичен герой, надделява над вродените ни суеверия и страхове от жестокости, посичания, набивания на кол и умъртвявания чрез членоразделяния, съпътстващи Дракула през целия му живот.

Разбира се, ако безусловно се доверим на легендата, че това е истинската и автентична къща на самия Граф Дракула, а не просто комерсиален трик на местната градска общност за привличане на туристи от целия сват, то тогава гордо можем да легнем и да преспим в леглото на кръвопиеца-вампир, доверявайки се на митовете, че от нощните смъртоносни похождения на Граф Дракула можем да бъдем спасени само, ако докато спим, над главите ни има окачени множество глави и скилидки от чесън, който не е толкова скъп колкото среброто, а и винаги може да бъде използван впоследствие в кухнята на ресторанта към къщата (за сребърен куршум никой нищо не каза, вероятно защото всяка сутрин би трябвало да го подменят с нов – все пак туристите може да не са така смели, но винаги са разбираемо практични).

В близост до къщата на Граф Дракула, сякаш за да омекотят символиката, с която тази къща доминира на площада, се намира известната с посещенията и пребиваванията през годините в нея на високопоставени и важни личности „Къща на Еленчето“, която днес е превърната в три-звезден хотел с ресторант.

Разходката в Стария град на Сигишоара е като пътуване назад във времето, към епохата на Средновековието. Когато влезеш в Стария град през една от древните порти, първото, което ще те впечатли, са цветните къщи с покриви от червени керемиди, живописно подредени по тесните калдъръмени улици. Улиците тук са тесни и криволичещи, всяка една със своите уникални истории и тайни. Изгубен по калдъръма на завоите им и в историческата мъгла на легендите, неочаквано се озовах пред извисяващо се стръмно нагоре покрито дървено стълбище, известно като „Училищните стълби“, по което след множество стъпала (175 стъпала) и задминавайки дузина запъхтяни туристи, бях отведен до друго интересно за посещение място – Църквата на хълма, която е считана за най-ценния архитектурен паметник в Сигишоара. Църквата е построена през 14-ти век и е пример за готическа архитектура – призната за най-представителната сграда на църковната готическа архитектура в Трансилвания.

По време на разходката из старата част на Сигишоара можеш да се насладиш на множество занаятчийски магазини и уютни кафенета, където да опиташ местни сладкиши и специалитети. Атмосферата в Стария град на Сигишоара е спокойна и романтична, с усещане за отминали времена, които са оставили своя отпечатък върху всяка сграда и камък.

Няма как обаче никоя разходка в сърцето на Трансилвания – Сигишоара да бъде пълноценна, ако човек не се спре да отдъхне и да осмисли видяното и преживяното, докато опитва с наслада някоя от традиционните за района гозби, изкушаващи туриста от всяко китно ресторантче, уютно сгушено някъде между калдъръма на кривата уличка и цветната фасада на приютилата го живописна къща…  

Мен ме изкуши желанието да опитам един от специалитетите на Трансилвания – парчета месо и бекон, приготвени заедно с много вкусен боб, положени в „легло“, изрязано в сърцевината на яйцевидна пита от хляб, която дълбаеш и ядеш с удоволствие или докато се наситиш (неизбежно е), или докато изядеш и последната коричка хляб (беше невъзможно постижение за мен, но туристи около мен успяха безпроблемно да се справят с цялата арт-кулинарна композиция).

Разбира се, един такъв обилен и чревоугоден обяд, няма как по-късно да не бъде финално допълнен и разнообразен с десерт – измежду многото изкушаващи предложения на местната трансилванска кухня, към което завършващо гастрономическата ми фиеста удоволствие се бяха ориентирали много и от останалите туристи на Сигишоара.

Сигишоара – този средновековен град, запазил своя автентичен дух, е идеалното място за разходка и опознаване на Трансилвания, където можеш да се потопиш в историята и да се насладиш на красотата на един от най-добре запазените исторически градове в Европа, поради което горещо препоръчвам да бъде включен във всеки един маршрут и всяко едно посещение в тази забележителна част на Румъния.    

/Цветомир Ковчазов/