ТРАНСИЛВАНИЯ – домът на Дракула,или, скритата и непозната прелест на Румъния. ЧАСТ I – ЧУДЕСАТА НА КАРПАТИТЕ

Когато планирах това пътуване, основната ми цел беше преминаването по най-красивия път в света (според „Топ Гиър“) – Трансфагарашан. Но за него по-късно, в следваща част от разказа ми.

Един поглед върху картата на Румъния ми показа, че най-близкия голям град до северното начало на Трансфагарашан е град Сибиу. И от тази географска констатация започна всичко…

Не обичам да пътувам по магистрали и основни пътни артерии, защото обикновено са скучни и предвидими. Пътуването, по моето разбиране, трябва да носи положителни емоции, елементи на изненада и неочакваност, възможности за импровизации и за получаване на познание. Затова и пътуването ми към Сибиу, от който град планирах преминаване в посока от север към юг през Трансфагарашан, заобиколи съвсем умишлено Букурещ, в който съм бил неколкократно и в този момент не представляваше интерес за мен. Пътищата в Румъния, поне тези над 1500 километра, които преминах, определено превъзхождат българските – липсват изненадващи дупки, има качествени маркировки и не се срещат неразумно каращи автомобилите си водачи. Всичко беше приемливо и в рамките на нормалността, за съжаление, все по-рядко срещана по пътищата в България.

Едно пътуване, при което предвиждах (тръгвайки малко след полунощ) да пристигна първия ден по обяд в Сибиу, изминавайки около 500 км с няколко странични отбивания из южните поли на Карпатите, за да видя и други интересни места по пътя, в крайна сметка се оказа едно невероятно дълго и уморително пътуване започнало в един часа след полунощ и приключило едва в около 18.00 часа  с пристигането ми в Сибиу, след изминати над 850 км (350 км над предвиденото) и 17 часа, почти непрекъснато шофиране…

Причината се оказа парадоксална. Само на 20 километра преди град Сибиу – крайната точка на първия ден от пътешествието ми из Трансилвания, когато движейки се по предварителния си график вече предвкусвах удоволствието да видя този разкошен град, се оказа, че пътят внезапно е затворен и трябва да се върна десетки километри обратно. Но не само. Единствената възможна връзка към Сибиу беше пресичането на прохода Трансалпина, през който минава най-високопланинския път в Румъния (височина над 2 150 метра). Страхотно преживяване – тесен път с милиарди серпентини и завои и поне милион от тях на 180 градуса без видимост, високопланински езера, гъсти гори, горски потоци, водопади и…кучето ми, което постоянно беше върху ръцете и волана на колата ми, изяждано от любопитство и искащо на макс и по кучешки да се наслади на тази красота. Сега си представете гледката – остри и опасни завои всяка минута, въртене на волана докрай, особено внимание и концентрация за разминаване с насрещни автомобили и…куче, което иска да го държиш и поддържаш с едната си ръка (дребен е все пак и сам трудно успява да наднича от прозореца на колата), за да гледа любопитно какво се случва по пътя, докато другата ми ръка държи волана, взема смело завоите и върши работа за две ръце, при това няколко часа, до преминаване на цялото разстояние на пътя.

И така, по пътя преди Сибиу, разказа за който приказен град ще оставя за по-нататък, посетих няколко интересни места, встрани от утъпканите масови пътища, по които се извършва обикновено придвижването на туристи и хора и да си открия мои маршрути, през малки и непознати населени места, за да видя автентичните бит, култура и начин на живот на местните хора.

Ами, направих го…

Трансилвания, която исках да опозная в това ми пътуване, има малко общо с познатата ни Румъния и най-вече с предразсъдъка ни за тази страна.

Трансилвания заема площ почти колкото тази на България (над 90 000 кв.км.) и има население малко повече от това на България (над 7 милиона жители). За сравнение, цялата площ на Румъния е почти 240 000 кв км. (над два пъти повече от територията на България), а населението на цяла Румъния е над 21 милиона жители (над три пъти повече от българското).

Но тук, в Трансилвания, влияние имат не толкова познатите ни румънски традиции и манталитет, колкото тези на немските саксонци и унгарците, тъй като допреди малко повече от век Трансилвания е била част от Австро-Унгарската империя и управлявана от Хабсбургите.

А това има значение, огромно значение.

Китни селца, оживени, подредени, чисти и спретнати, в преобладаващ цвят на къщите „пепел от рози“, с подредени по улиците пред всяка къща цветя и дървета, с работливи и отзивчиви хора, с прекрасно изглеждащи православни църкви, безброй манастири, крепости и укрепени храмове и никакъв намек за това, с което обикновено свързваме румънците.

А бях в мнозина и преминах през много на брой малки трансилвански селца, често преливащи едно в друго като табелата за края на едното е на метър разстояние от табелата за началото на другото  село, съвсем встрани от всякакви утъпкани пътища за туристи

Изключително съм впечатлен от видяното и преживяното, като усещането ми е за уют, подреденост,  земност и някаква интимна смиреност, вероятно идваща от връзката на хората с планината, природата и бога.

Манастир „Хорезу“ (Horezu)

Разположен в красива местност, сравнително високо и отдалечено от светската суматоха, този женски манастир е вероятно най-важния и значим в румънската история, защото е построен от принц Константин Бранковяну, в края на 17-ти век, с което манастира е дал началото на най-известния в Румъния ренесансов стил носещ името на създателя си „бранковянски стил“.

Паметник на ЮНЕСКО е и под закрилата на организацията като световно културно-историческо наследство.

Наистина красиво, величествено с мащаба на строежа си място, изпълнено с ранобудни монахини, които в сутрешния час на посещението ми (бях единствен преди да заприиждат други туристи) бяха понесли към покоите си паница със закуска, току-що приготвена в кухнята на манастира.

Реших, че би било неуважително към отдалите се на молитви и уединение монахини и се отказах от първоначалната си идея да пусна дрона си да заснеме манастира и околността от птичи поглед, каквато идея имах предварително.

Трованти (Trovanti) – единствените на света „живи“ камъни

Намират се на няколко километра, в близост до манастира „Хорезу“, имат си създаден собствен музей на открито, до самия път, по който преминах. Бях чел за тези специални камъни и с огромно любопитство и интерес ги включих в програмата си.
Тровантите са уникални каменни образувания, които сякаш „растат“ и „мърдат“ с течение на времето, оттук и името „живи камъни“.
Под влияние на дъждовете тези камъни се възпроизвеждат в ново каменно потомство, пулсират, придвижват се. Над подножието, в което се намират, има скала откъдето с времето се появява издатина, която постепенно нараства издува се, добива формата на камък и в даден момент камъкът се откъсва от скалата, пада в подножието й и започва свой собствен живот на размножаване и движение. И така, пръснати наоколо, могат да бъдат видяни камъни от по няколко сантиметра големина до цели десет метра височина.
Естествено, науката е дала обяснение на този феномен и е приела, че става въпрос за физико-химични процеси, но легендите и мистерията в разказите на очевидците остават и се препредават от ухо на ухо, поддържайки мита за живите и движещи се камъни. Явлението „трованти“ се дължи на концентричните слоеве минерални соли, които се натрупват около ядрото на камъка, когато се свържат с вода. Поради това „тровантите“ имат свойството да се разширяват и да променят формата си с времето, което им придава необичаен и загадъчен вид.
Интересно място, изпълнено с очакването нещо точно при посещението ми да се случи… Разбира се, нито камък се помръдна, нито се разтуптя от вълнение от срещата ни, нито се раздели на две, за да даде нов живот, нищо…
Но пак ще отида някога, за да се опитам да уловя магията им. Камъните едва ли ще са избягали твърде надалеч…

Манастир „Козия“ („Cozia“)

Построен е на брега на река Олт и е един от старите и най-значими манастири в Румъния (построен в края на 14 век), посещаван през вековете от десетки известни исторически личности.

Монахинята, която ме посрещна, дори сама поиска и удовлетворих желанието й да подържи кучето ми докато разгледам набързо църквата отвътре.
Казват, че отражението на манастира в река Олт е вдъхновяваща гледка несравнима с нищо друго.

Прохода „Трансалпина“
За Трансалпина споменах по-горе, че с неговите около 2 150 метра е най-високопланинския път в Румъния, целият път е в остри завои, често на 180 градуса, но е с впечатляващо красива заобикалящата го обилно и в наситено зелено природа от гори, езера, водопади, планински реки и потоци… Използван от римляните за преходите им през Карпатите, както и от германците през Втората световна война, Трансалпина е предизвикателен шосеен маршрут, с остри завои, стръмни склонове, няколко климатични зони, но и зашеметяващи гледки и е истинско предизвикателство да шофираш през него, като Трасалпина често се сравнява по красота и сложност на преминаването си, с успоредно преминаващия, но намиращ се по- на изток Трансфагарашан. И двата прохода са отворени само от юли до септември, защото след това суровият климат в Карпатите не позволява използването и преминаването през тези два най-забележителни високопланински пътища в Румъния, а и вероятно в цяла Източна Европа.