Талантливите пианисти Хасан и Ибрахим и тяхната вокална партньорка – Виктория Пощарова, разказват за съвместния си музикален проект

Днес ще ви разкажа за срещата, която имах с даровитите пианисти от Шумен, познати на всички като Хасан и Ибрахим, както и с тяхната вокална партньорка Виктория Пощарова.  Поводът за нашата среща е общия им музикален проект, но нека разберем повече за него от самите талантливи музиканти, както и от бащата на Хасан и Ибрахим – Денис Игнатов и майката на Виктория – Невена Пощарова, които също взеха дейно участие в нашия така интересен и шумен разговор.

Здравейте. Нашият разговор ще започне малко отзад напред. Да ми разкажете как така тримата се събрахте в един проект?

Невена Пощарова: Денис Игнатов, бащата на Хасан и Ибрахим, се свърза с мен по повод на поръчка на картина, изобразяваща как момчетата свирят. Аз приех да я нарисувам с много голямо удоволствие. В последствие се опознахме и чувайки как Вики пее, се зароди идеята за съвместното им представяне на сцена. Преди две години в училището на Вики, беше тяхното първо съвместно изпълнение. В репертоара им са поп, български песни, както и народни песни. 

Денис Игнатов: Стараем се да сме широкообхватни, защото в публиката има най-различни хора. Винаги поставяме на преден план българската музика, но също така свирим и произведения на европейски автори. Имаме желание да работим с Виктория Пощарова, ние си я избрахме и от всички талантливи деца в Шумен, се спряхме на нея.  Тя е все още малка, но видяхме нещо специално в нея.

Колко години отнема на едно дете да се превърне в талантлив музикант?

Денис Игнатов: Отново ще отговоря аз, но това е разбираемо, защото съм бил редом с Хасан и Ибрахим още при първите им стъпки в музиката, предполагам, че и родителите на Вики са били така, неотлъчно до нея. Първо, нещата зависят от самото дете, ако се отдаде на музиката, работи старателно и слуша преподавателя си, много бързо се учи. Вторият фактор е природна дарба. Третият ключов момент е професионализма и подхода на преподавателя, който работи с детето. И разбира се нашата родителска подкрепа, която е безрезервна. Така, че за да се чуе името на едно дете и то да стане популярен изпълнител, понякога отнема и по-кратко време, понякога повече, но трябва да уцелиш правилният педагог и разбира се доза късмет.

Хасан, Ибрахим, знам, че учите в чужбина. Разкажете малко повече за това.

Ибрахим: В момента сме вече втори курс студенти по пиано в Маастрихтската консерватория.  Всичко върви чудесно. До сега сме изнесли много концерти там. Ако трябва да сме честни, ние сме много доволни от нашето обучение. Можем да се похвалим, че консерваторията, в която учим, разполага с едни от най-добрите и скъпи сценни рояли Steinway & Sons.

Трудно ли беше на двама млади българи да намерят място сред всички талантливи студенти на тази престижна музикална консерватория?

Хасан: Още от самото начало на нашето обучение там, показахме нашите възможности като пианисти и за много кратко време, това беше забелязано. В момента можем спокойно да кажем, че ние сме едни от най-добрите пианисти в нашата консерватория. Измежду всички пианисти, ние бяхме избрани да участваме на един световно известен фестивал във Франция ,,Les Pianos Folies“. Представихме нашето име и това на консерваторията по един подобаващ начин.

Има ли отличие, което ви е изключително скъпо?

Ибрахим: Най-ценната награда за нас е второто място в „Детска Евровизия“, както и първо и второ място в международния конкурс за пианисти „Фредерик Шопен“ в Шафарния, Полша .

След толкова много години участия и изяви, имате ли сценична треска?

Ибрахим: Всеки един изпълнител, артист, има това вълнение преди излизане на сцената. Колко голямо ще е то, зависи от това дали този изпълнител е наистина готов или не. Ние сме били и на такива концерти, където не сме имали необходимото време да се подготвим, но се опитваме да контролираме мислите и емоциите си.

Има ли разлика в техниката на свирене при вас двамата?

Хасан: По принцип, ние още от малка възраст бяхме приели, че Ибрахим е по-добър в бавната музика, а аз в бързата. С течение на времето това се промени и сега можем да кажем, че сме равностойни пианисти. Ние сме артисти, които могат да покажат и силната си страна в бързи пиеси и меката си страна в по-бавни.

По колко часа на ден свирите?

 Вчера например свирихме около 13-14 часа.

Как приемат това вашите съседи? Сигурно им идва малко в повече това?

Денис Игнатов: Жилищата имат дебела изолация, но въпреки това ние спазваме стриктно часовете за почивка. От 14 ч. до 16 ч. не се свири, както и след 22 ч.

Трудно ли беше за вас да се отделите от семейството си и да заминете за Холандия?

Ибрахим: Трудно ни беше, защото до него момент винаги сме били заедно със семейството, но с течение на времето свикнахме.

Колко често се прибирате в България?

Ибрахим: Правим всичко възможно всеки месец да се прибираме за около 10 дни.

Освен музиката има ли нещо друго, което да ви вълнува, някакво хоби?

Ибрахим: Играем на карти и шах, компютърни игри. Занимаваме се и с композиране на музика. Вече можем да кажем, че издадохме най-новия си албум с пиеси специално за оркестър.

Денис Игнатов: Искам да отбележа, че Невена Пощарова направи корицата на албума.

Вие сте като един голям творчески екип! Сега давам глътка въздух на Хасан и Ибрахим, за да имам възможност да разбера повече и за Виктория Пощарова. Вики, как си? Как те заварвам, след поредния или преди следващия концерт?

Виктория: Между два концерта. Точно се върнахме от едно участие, а сега в петък на 26-ти, заедно с Хасан и Ибрахим ще имаме участие в Кубрат, където ще представим нови песни.

Невена Пощарова: На 21 май ще имаме участие и в Шумен, в концертната зала на Община Шумен „Проф. Венета Вичева“ и бих искала да поканя хората да дойдат на концерта. Ще вземат участие и представители на Шуменският университет „Константин Преславски“ и ученици от училище „Сава Доброплодни“.

Вики, да задам и на теб този въпрос. Ти имаш ли вълнение излизайки на сцената?

Виктория: Да, но когато пея и съм на сцената заедно с Хасан и Ибрахим, се чувствам много спокойна. Благодарна съм им, че са избрали мен за техен вокален партньор.

Дано все така взаимно да се допълвате и да успеете да запалите много хора по тази така красива музика, която изпълнявате. Какъв стил музика най ти приляга? Какво обичаш да пееш?

Виктория: От малка обичам да пея поп музика, като най-често по конкурси участвам с една българска и една чужда песен. Хората обичат да слушат различна музика.

А ти по колко часа на ден се занимаваш с пеене?

Виктория: Обикновено повече от 2 часа.

Как обичаш да си почиваш и да разтоварваш?

Виктория: Обичам да слушам музика.

Значи и когато си почиваш пак светът е музика! А коя е твоята най-скъпа награда?

Виктория: Награда, която ми е много ценна, е от участието ми в един международен конкурс в Молдова, който се проведе онлайн и там бях отличена с Гран При.

Хасан и Ибрахим, на вас какво ви предстои след дипломирането, нещо, за което мечтаете да ви се случи професионално?

Хасан: Имаме няколко цели и правим всичко възможно да ги постигнем, но все още не искаме да говорим за това. Живот и здраве, като дойде времето ще споделим.

Вики, ти за какво си мечтаеш, какво искаш да постигнеш, до къде искаш да стигнеш?

Виктория: Моята цел е, когато стана по-популярна, да отида в чужбина и да обикалям и да накарам повече хора да научат за България и за нейните таланти.

Ти си едно от талантливите деца на фондация „Димитър Бербатов“. Това е огромна чест и повод за гордост! До колкото знам, обаче, това отличие не включва стипендия. Искам да попитам вас родителите, чисто финансово как се справяте? Всички тези уроци, пътувания, инструменти, костюми…

Денис Игнатов: Трудно е, но сме богати по душа. Всички знаем какви са заплатите в тази наша страна. Харчим пари за пътувания, хотели и всичко това за една грамота, но ние сме от тези хора, които дават всичко за бъдещето на децата си. Трябва да се вярва в тях. Ако един родител не вярва в детето си, няма как то да успее.

Невена Пощарова: Няма как да постигнеш нещо, ако не инвестираш в детето си и не си постоянен. Ние работим с нея откакто беше на четири и оттогава посещава музикален педагог. Участвали сме в над 100 конкурса, което води след себе си изключително много разходи.

А Хасан и Ибрахим кога започнаха да свирят за първи път?

Денис Игнатов: Когато бяха на пет, си купихме апартамент и в един гардероб намерихме малко акордеонче. Две седмици то така си стоеше и никой не го пипаше, докато не се осмелиха да ме попитат за кого е и аз ми отговорих, че е за тях. Натискаха произволни клавиши и аз нали съм музикант също, реших да ги науча да свирят песничката „Мила, моя, мамо“. Хасан се мъчи да свири, Ирахим се люлее, но след още две седмици сестрите им ми казаха, че и той е започнал да свири. И така всеки ден свирехме и научаваха по една нова песничка. Хасан напредваше по-бързо и ми отне две години да изравня нивото им. Имаше и един период по време на пубертета, когато си мислех, че ще се откажат. Имаше си много тежки моменти.

Вики, знам, че ти танцуваш също. Имаш ли партньор?

Виктория: Да, имам партньор и ми е много интересно да танцувам, защото научавам нови неща и ми е приятно да работя с друг човек.

Сценичното поведение за певците е много важно. От кого се учиш?

Виктория: Мама ми помага. Тя ми обяснява, че това е сякаш разказвам история на хората, за да могат да почувстват песента.

Има ли певица, която изключително много харесваш?

Виктория: Много са. Харесвам песните на Лили Иванова, а от по-новите изпълнители, харесвам Дара, Михаела Маринова.

Имала ли си срещи с известни певци?

Виктория: Много ми е приятно, когато ходим на конкурса „Звукът на времето“ във Велико Търново. Там част от журито е Иван Лечев и няколко пъти съм имала мастър клас с него. Дава ми напътствия и научавам доста неща от него, като това да се фокусирам върху не толкова много на брой песни, за да не се разпилявам и уморявам, а да съм концентрирана.

За финал на нашия разговор, какво ще си пожелаете в личен и професионален план?

Хасан: Да сме все така успешни.

Ибрахим: Да сме здрави, да запазим този хъс за постигане на нашите цели и късмет.

А ти, Вики?

Аз бих искала да пожелая на тези, които се занимават с песни, танци и други изкуства, да не се отказват и да продължават напред и да постигнат огромни успехи. 

/HR Slavova/