СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА – най-смелия независим младежки неполитически проект в България

Днес ви срещам с Иван Балабанов, учредител на неправителственото младежко сдружение „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“. Поводът за нашата среща е предстоящото на 19 април първо регионално събрание в град Шумен. Нека разберем от самия Иван Балабанов повече за проекта.

Здравейте, Иван. Разкажете ми повече за проекта „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“.

Сдружение „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ е най-смелия независим младежки неполитически проект в България от последните години, обединяващ над 150 будни ученици и студенти от десетки реномирани средни и висши учебни заведения в страната. Ние сме неправителствена организация, учредена, издържана, ръководена и развивана изцяло от своите участници – независимите български момичета и момчета. Мисията ни е да обединяваме младите около висши неполитически каузи, като развиваме разнообразна благотворителна, доброволческа и културно-образователна дейност. Основната цел е ангажирането на младите с широк спектър от социални и общественополезни дейности. Нашата кауза „произвежда“ безвъзмездно обществена стойност във всяка сфера на човешкия живот, докато обучава многоаспектно бъдещите кадри на България. Сдружението допринася значително за сформирането на ново осъзнато гражданско общество, изградено върху принципите за солидарност, сплотеност и демокрация. Насърчаваме европейските ценности сред младите като добротворство, филантропия, сплотеност, човешка култура, демокрация и морал. „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ има за цел да окрилява младите, създавайки огромна младежка общност от кадрови ученици и студенти из цялата страна, които се подкрепят един друг и насърчават личностната изява в името общия прогрес. Това е и начин за младите да оставят своята историческа следа, защото „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ крие в себе си и цивилизационни послания – да вдъхнови, обедини, съхрани, пресътвори и завещае.

Как се зароди идеята за проекта?

Идеята за СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА се зароди, когато за първи път ни направи впечатление колко способни млади хора всъщност има в обкръжението ни в Английската (необичайно качествени хора, които многократно превъзхождат средностатистическия възрастен човек), които по една или друга причина не разгръщат пълния си потенциал, способен да разреши с лекота много от ежедневните проблеми на обществото. Или защото нямат личен интерес и време да се занимават с дейност, която не касае лично тях, или защото се страхуват да изразят гражданската си позиция поради редица фактори, потушаващи личностното им самочувствие от още ранна възраст. Хора със знания, способности и таланти, които не се осмеляват да се самозаявят и променят нещата така, както вярват, че трябва да бъде. Хора със свеж разум и чисти мисли, които нямат нищо общо с предишните поколения. Много често възрастните не осъзнават на какво са способни децата им. Ние сме съвършено различни от тях. И това е нормално. Средата ни е по-забързана, технологиите са стократно по-развити, необходимата информация за възприемане е огромна, училищата ни изискват много повече, социалните взаимоотношения стават все по-комплексни и всичко това изисква чисто биологично приспособяване, осъвършенстване на физика и психика. Когато обърнахме внимание на първичните проблеми от средата ни, забелязахме и друго нещо.
Всичко това, което ни дразни и пречи ежедневно, всъщност са проблеми, изискващи много малко усилия на фона на способностите, характерни за една градивна общност. Проблеми, които изглеждат големи, а реално не са. И просто стоят неразрешени дълго време, защото никой не се е решил на действие.
Ние сме млади хора, развиващи се, имащи амбиции за бъдещето, както и претенции за себе си. Но какви претенции може да има за себе си човек, необръщащ внимание на нещо толкова важно и ключово в живота като социалните взаимоотношения и тяхната обществена полза. Като ангажимента към себе си и другите. Осъзнахме, че това е наш дълг към всички – отговорност към славното ни минало като народ, към нас самите като поколение, което трябва да оправдае кръвта, пролята за свобода, национално обединение и независимост, както и надеждите на съвременниците ни, трепнещи в очакване за истинско гражданско общество, несъумяли да съградят свое такова преди нас. Дълг и към бъдещето, което се очаква да построим. Ако не ние кой друг би се застъпил за тези неща? За малките детайли в животите ни, изграждащи голямата картинка за света. За малките правилни стъпки, които ще ни отведат до мечтите, смятани за неосъществим блян от стархливите песимисти. Капка по капка вир става. Разбирайки, че вероятно сме единствената надежда за някаква духовна промяна на нашето поколение (нравствена и стереотипна революция), защото промяната не идва отвън, а отвътре (Човек трябва първо да открие в себе си смелост и воля да промени себе си и чак тогава да се опита да преобрази света, давайки личен пример.), по всичко си личеше, че СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА ще се осъществи не просто като поредното извънкласно занимание, а като наша мисия в живота, която трябва да съхрани, пресътвори, вдъхнови и завещае.
Човек трябва да мисли в перспектива, да бъде решителен и когато направи осъзнат избор да действа без колебания. Осъзнавайки всичко гореспоменато, знаехме категоричено, че ако сега не го направим, вероятно никога няма да се случи желаното. Трябваше да стартираме максимално рано, за да имаме необходимото време за развитие и паралено с това всички да бъдем в най-будната човешка възраст, когато в краткия интервал от десетина години постигаме биологичните си максимуми и резултатите от дейността ни биха били най-качествени и добри във всяко едно отношение. С приятелите ми вече бяхме твърдо убедени, че имаме нужда от силна, добре структурирана младежка общност, която да ни обединява и да бъде опора за всеки индивидуално, имащ нужда от подкрепата на истински съмишленици. Независима, демократична, самоуправляваща се, авторитетна младежка общност, осигуряваща самочувстие, подкрепа и закрила на младите, от които зависи бъдещето. Която да ги стимулира да мислят критично, да бъдат себе си, да изразяват искреното си мнение свободно без притеснения. Която да се бори за всеки и да обръща внимание на идеите на всеки. Която ще осъществи всяка своя цел, защото има силата на градивната общност. Когато толкова млади и умни хора се съберат на едно място и гледат в една и съща посока, обединени около неполитически благородни дела, няма как да не пожънат успех. Подобна формация е непобедима, защото в нея няма негативни мисли, а само светъл колективен интелект, функциониращ в съвършен синхрон, защото знае, че има мисия. Така името, с което увенчахме проекта, беше повече от ясно и точно за нас. Какво по-добре описва подобен обединяващ проект освен трите свещени думи – „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“. С това уникално наименование на 13 септември в духа на Съединението в тържествената зала „Съединение“ в пловдивския Регионален исторически музей бе и учредено Сдружението от над 50 учредители, поставили своя подпис в протокола на Учредителното събрание. Мнозинството бяхме само на 17 години, когато започнахме. Имаше младежи от 14- до 19-годишни. Тогава ясно дефинирахме целите си, които фигурират днес в устава. Да обединяваме младите около благородни инициативи, да помагаме материално и културно на хората, както и на тяхната среда. И така с добрия пример, който дават усилията ни, да положим основите на нов, положителрен начин на мислене на хората, което да предпостави зараждането на едно ново, осъзнато и сплотено гражданско общество.

Кое ви мотивира да продължавате?

Както вече споменахме две неща ни движат напред. Мотивация и Отговорност. Мотивацията е онзи прилив на енергия, който получаваме, когато се обърнем назад и видим всички наши колективни постижения, невъзможни без наличието на сплотена общност. Това ни дава и основата да имаме смела перспектива за планетарно разпространение на мисията ни, имайки предвид потенциала, който се крие зад едно добре замислено, но и безкористно дело. Когато мотивацията ни липсва поради период на застой, тогава се намесва чувството за отговорност, която ще ни изтласка отново напред. Отговорност към онова, което започнахме, в което вложихме страшно много време, усилия и средства.

Колко души наброявате към момента?

За краткия период на своето съществуване от година и половина „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ успя да обедини неочаквано голям брой студенти и ученици от София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Шумен, Велико Търново, Русе и индивидуално от още много други градове, които сформират най-голямата независима младежка активна организация от този тип в България. Днес тя има около 150 активни членове (ученици и студенти на възраст от 16 до 22 години) и над 1100 последователи и привърженици из страната.

Всеки един младеж ли може да кандидатства за членство в сдружението или има изборна процедура?

Абсолютно всеки български гражданин, имащ навършени 14 години, може да бъде член на организацията, стига да има желание да допринесе на общността. Разбира се, целевата ни аудитория са младите хора между 14 -25/30 години. Изборна процедура съществува еиднствено за различните официални позиции и тя се осъществява изцяло чрез демократично гласуване. Според устав, приет с мнозинство, организацията има следната демократична формула на самоуправление: Върховен орган на сдружението е Общото събрание, което се състои от всички членове. То взема всички ключови решения с мнозинство, избира членове на Управителен съвет и Председател, приема и отхвърля месечна и годишна програма и бюджет, променя точки в Устава при необходимост. Управителният съвет е изпълнителен орган, който ръководи реализацията на всички решения, взети от Общото събрание, има организационни и представителни правомощия. С преминаването на Сдружението от местно на национално ниво се появи необходимостта от сформиране на регионални структури. Така се откриха т. нар. Регионални клонове, които представляват местната организация, съставляваща се от всички членове от територията на дадена област според съвременното административно-териториално деление на България. Решенията за местни дейности на всеки клон в рамките на общия дружествен устав се взимат от Регионално събрание, на което присъстват членовете от областта, като Регионалното събрание избира свой Областен председател и Регионален управителен съвет, ръководещи местната дейност и представляващи Регионалния клон пред Сдружението и обществото. Регионалното събрание и Регионалният управителен съвет винаги заседават в областните центрове на съответната област, за да имат потенциал да привлекат максимален брой хора от всички нейни райони. Всеки сам се кандидатира за постове и след като аргументира кандидатурата си пред компетентното събрание, то гласува и избира с мнозинство един, който официално ще заеме съответната позиция.

Какви качества ви обединяват?

Обединява ни силното желание за необикновен, исторически успех, онази младежка енергия и тонус, която е непоколебима и не познава граници, онзи вътрешен стремеж към съвършенство, който е чист и безкористен, стремеж към истината, стремеж към едно достойно и пълноценно съществунане, обединява ни чувството за дълг, желанието да не бъдем като всички останали, а да бъдем различни, да счупим стереотипа за връстниците ни, да бъдем добрия пример и да сбъднем мечтата на редица поколения, желанието за свобода и себеизява с пълен размах, желанието за разкриване на пълния потенциал на всеки един от нас.

Разкажете ми за вече осъществени проекти.

Подобрения в училищната среда, насочени към инфраструктурата и образованието, провеждането на редица благотворителни акции като коледни базари, организиране на тематични събития, включително в колаборация с известната европейска програма Erasmus+, както и такива с вдъхновяващи известни личности и представители на институциите за подобряване приемствеността между гражданите и властта, което предпоставя по-голямата им ефективност в обществения интерес, както и много, много други дейности, които можете да разгледате на официалните страници на Сдружението в социалните мрежи.

Предстои ви кандидатстване във висши училища и малко или много ще се разпилеете. Мислите ли, че можете да съчетавате учението и доброволческата дейност?

До момента сме съчетавали интензивно учене и приятна обществена дейност, смятаме и занапред да продължаваме в същия дух. Именно „разпиляването“ за нас е всъщност положително, защото ще позволи разпространението на каузата ни на международно ниво, което всъщност е и главната ни цел.

Какви трудности срещате?

Голяма част от българското население все още е скептична към подобни инициативи, защото винаги търсят някакъв скрит замисъл и конспирация около неправителствените организации. В това отношение ограниченото мислене на голяма част от хората, предимно възрастни, които подхождат снизходително, а някой път дори враждебно, за нас е пречка, но в никакъв случай не е фактор. Ние се борим срещу това, този манталитет ни мотивира да продължаваме работата си. Щом им пречим, значи има смисъл. Друга голяма пречка за независима организация като нашата е недостига на средтства, защото целият бюджет на организацията се оформя предимно от членски внос в размер на 5 лева, както и малки суми дарения от сайтове за различните ни инициативи, което цялостно е крайно недостатъчно и малко за амбициозен проект като нашия. Въпреки това ние не се отказваме и продължаваме да търсим различни начини за дофинансиране нуждите на организацията.

Семействата ви подпомагат ли дейността ви?

Категорично не. Всичко произтича от нас, от българските момичета и момчета, възрастни хора нямат никаква намеса нито в инициативите, нито в реализацията им.

От какво имате най-силна нужда за да функционирате и да реализирате това, което сте наумили?

Финансова подкрепа и повече свободно време, което да отдадем на делото. Всичко друго вече го имаме.

Какво ви предстои в близко бъдеще?

Проектът ни се разширява прогресивно и тази година ще постави официално историческото начало на първата международна неправителствена организация от този тип, произтичаща от България, оперираща на територията на Европа, създадена и управлявана изцяло от своите участници – младежите. С примера от дейността си и с дълбокия смисъл на непреходните думи „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“ ще вдъхновим млади хора от целия континент, с които ще съградим устойчива и независима младежка международна общност, обединена в името на добротворството, демокрацията, знанието и светлото бъдеще, зависещо от действията ни.

Какво си пожелавате?

Пожелаваме си пламъкът на Съединението никога да не загасва в сърцата на младите, за да продължи да носи светлина на света в името на един по-добър утрешен ден.

/HR Slavova/

https://www.facebook.com/events/456513190140903/?ti=ls