Сдружение „АЛДОРА“ – Шумен представя Камалидин Абуджабаров и Шохрух Суйунов като част от националната медийна кампания „Мигранти с таланти“

„Мигранти с таланти“ е национална медийна кампания на Мулти култи колектив, която цели да подчертае положителния принос, който чужденци от целия свят дават на България в сферата на спорта, бизнеса, изкуството, културата, кулинарията, социалните каузи и др.

Вече почти година ги срещаме по улиците на Шумен, в магазините, около джамията… Весела групи млади мъже с леко дръпнати очи и големи скули. Те са узбеки – народ, за който почти нищо не знаем. Средно-азиатска република, част от
бившия Съветски съюз. Някакъв мъглив спомен за вкусове, форми и чудеса от Изтока. От известно време няколко шуменски предприятия разчитат и на техните ръце, воля и желание за работа.

Запознах се първо с Камал – всяка малка общност на чужда територия има неформален лидер. Той е човекът – обединител. Неговият талант още от дете е да потушава кавгите, да намира компромисното решение, да помага, да подкрепя, да съчувства…. Намираме го в залата, където учат български език. Преподават им на руски, който повечето
от тях не знаят. Камал го владее най-добре. Превежда на останалите на техния език. Трудно им е и да записват, защото владеят частично кирилица. Разчитат основно на повторение и запаметяване на думи и изрази. Камал вече поздравява на български, общува си с продавачите в магазина, с лекари и зъболекари. Оказва се, че когато си в чужбина първо се
налага да се запознаеш с хора с подобни професии. И с хазяина на къщата, в която са настанени. Нещо повече – сприятелили са се с хазяите и ходят заедно на риболов.

Камал е добър в риболова. Показва ми снимки с улова. После сами са си готвят рибата. Сами си приготвят храната по техния си начин и според техния вкус. Имат си шеф – готвач – Шохрух, който с охота ми разказва за типични и любими храни от узбекската кухня – плов и самса. От българската кухня не са опитвали много неща, но те харесват нашата баница.
Договаряме се някога да се срещнем пак и да опитам техните специалитети. Неотменен медиатор в разговора ни е Камал.
Беседата ни с него става все по-интересна. Разказва ми, че е от едно малко градче, където сега живее майка му. Там живеят и бившата му съпруга с двете им деца – момче и момиче. Има една сестра и двама братя. Идва тук с желанието да подкрепи икономически семейството си. Всичко в Шумен му харесва – природата, хората, взаимоотношенията. Смята, обаче, че в града има твърде малко млади хора. (Не ми е странно това наблюдение на човек, който идва от място, където семействата имат средно по 4 – 5 деца). Казва, че не е усетил негативно отношение към тях. Благодарни са на работодателите си за условията, в които работят и живеят и на колегите си, които им помагат, учат ги, показват
им, канят ги на общи сбирки. Оказва се, че няколко часа след разговора ни Камал се връща в родината, за да си намери…
булка. Очаква, че възрастните вече ще са му избрали някоя. Няма нищо против да спази стародавната традиция на договорените бракове, но само ако и двамата се харесат. Мечтае си после да доведе съпругата си в Шумен и да има още деца – шуменчета.

/Росица Василева/