Сдружение „АЛДОРА“ – Шумен представя Доун и Боб Джонстън от с. Мадара, като част от националната медийна кампания „Мигранти с таланти“

„Мигранти с таланти“ е национална медийна кампания на Мулти култи колектив, която цели да подчертае положителния принос, който чужденци от целия свят дават на България в сферата на спорта, бизнеса, изкуството, културата, кулинарията, социалните каузи и др.

Здравейте, Доун и Боб. Благодаря, че ме приехте в дома си. Моля, разкажете ми повече за вас.

Доун: Имам двама сина, най-големият е Томас, той е на 17, а Брандън е на 15.

Антония: Тук ли учат?

Доун: Да, училището на Томас е в Каспичан, а Брандън учи в Шумен. Аз и съпругът ми Боб дойдохме от място, наречено Бъкингамшир, което е между Лондон и Оксфорд. Има много красиви села.

Боб: Израснал съм в село, но целият Бъкингамшир е част от хълмовете Чилтърн, те са район, с изключителна природна красота. Намира се на 40 км извън Лондон.

Доун: Това е мястото, където министър-председателят на Англия остава предимно през уикенда.

Антония: Как решихте да дойдете да живеете в Мадара?

Доун: Боб е пилот на парапланер и имаше приятел, който живееше в Шумен, но за съжаление той почина. Той ни препоръча да дойдем да го посетим един ден. И така, като подарък за рождения ден на Боб, го доведох в Шумен и имахме много хубаво пътуване, бяхме на различни места. Когато слязох от върха на хълма и попаднахме в Мадара, казах „Това е! Искам да живея тук“. Доведохме момчетата на почивка и отседнахме в къща за гости. Собственикът познаваше семейството, което живееше тук и те искаха да продадат къщата. Дойдохме да разгледаме и скоро видяхме „тази гледка“ и това ни накара да купим къщата.

Антония: Такива късметлии сте, да се събуждате всяка сутрин и да виждате тази невероятна гледка!

Доун: Нашата спалня гледа точно на там и всеки сезон, всеки ден, е нова, красива картина.

Боб: Сутрин, когато лежим в леглото, виждаме слънцето да изгрява над скалите.

Антония: Вие сте истински късметлии!

Доун: Мислим, че всеки ден имаме късмет. И двамата обичаме животните и имаме много.

Антония: Видях магарето.

Доун: Това е Дилайла и тя не работи. Тя е просто домашен любимец, много голям домашен любимец. Тя е много щастлива и изяжда цялата трева наоколо. Съседите тук всички я хранят през оградата. Имаме няколко пауна, пет кучета, три котки и един папагал. Имаме едно кученце, което спасихме. Беше много, много безпомощно, лежейки на пътя. Успяхме да му намерим добър дом и новите собственици идват във вторник да го вземат и ние сме много щастливи от това. Много сме щастливи да живеем тук, защото както каза, природата е толкова красива.

Антония: Ами хората тук? Доволни ли сте от съседите си?

Доун: Много се стараем да се впишем сред нашите съседи.

Антония: Отглеждате ли зеленчуци?

Доун: Имаме градина, но не съм много добра, уча се. Тъй като прекарваме много време в ремонтирането на къщата, не остава ред за градинарство. Отглеждаме домати, ягоди.

Боб: Имаме много овощни дървета, за съжаление, магарето унищожи някои от тях, но ние сме на път да засадим още дървета.

Доун: Доматите тук са много добри. Шопската салата е много вкусна. Независимо къде си я поръчаш, вкусът е страхотен. Много ни харесва. Храната тук е вкусна.

Антония: Относно храната тук, има ли нещо, което ви изненада, когато го опитахте?

Доун: О! Най-хубавото нещо, което съм опитвала е “сач”. Много ми хареса. Най-лошото е „шкембе чорба“. Опитах го, но изобщо не ми хареса. Веднъж получих шок. Опитах „таратор“, защото обичам супи, но го поисках през зимата и когато ми го донесоха, беше леденостуден, казах си „О, не!“. Мога да кажа, че ако го бях пробвала през лятото, щеше да е много освежаващо.

Антония: Харесвате ли лютеница?

Доун: О! Много! Ние я използваме в соса за паста. И много обичаме „кебапче“

Антония: С какво се занимавахте в Англия?

Доун: Бях предучилищна учителка. Когато Томас се роди, се грижех за хора с увреждания и работех на 24-часови смени. Беше прекалено много да съм далеч от бебе. Наложи се да се преквалифицирам да работя с деца и правех това десет години, преди да се преместя тук. Беше истинска привилегия. Много се наслаждавах на работата си. Поради тази причина, работата в „My Academy“ ме връща малко назад, което е хубаво. Основно ми харесва да преподавам на възрастни. Наистина се радвам на тези групи за работещи. Сега преподавам на служителите на Алкомет и Теси. Опитвам се да направя уроците забавни. Понякога отивам там в понеделник сутрин и все още съм малко уморена, но когато тръгвам, съм заредена с енергия, защото групите са толкова добри.

Антония: Все още се боря с английския си, но въпреки това, е толкова хубаво да мога да говоря с хора по целия свят. Страхотен талант е, че учиш хората да говорят английски.

Доун: Имах една курсистка, която ми каза, че е направила курс по граматика и че е разбрала всичко, което й казва преподавателката. Тя ми каза: „Г-жо Даун, всичко беше заради вас“. Това ме прави много горда, че по един малък начин, мога да помогна на хората.

Антония: Говориш ли малко български?

Доун: Уча се.

Антония: Коя е любимата ти дума на български?

Доун: О! Не съм сигурен. Шоколад! Разбира се!

Антония: Мисля, че тази дума няма нужда от превод на нито един език! Успяхте ли да създадете приятелства тук?

Доун: Срещнахме някои наистина много мили и услужливи българи. Идват ни на гости и ни носят подаръци, вино, плодове или каквото е направено него ден. Приемат ни в домовете си. Много често казваме „Не мога да остана, имам нещо за вършене” и така, едва след 10 ракии се прибираме.

Антония: Но как общуваш с хората от Мадара? Предполагам, че не говорят английски.

Доун: Има хора в селото, които говорят само български, но те много често имат деца или внуци, които могат да ни помогнат малко. Или използваме Google доста често. Това работи добре. Като цяло, когато имаш храна и напитки, можеш просто да си с тях, да се усмихваш и да си щастлив и някак си това е достатъчно.

Антония: Има ли английска общност наблизо?

Боб: Не много. В повечето села имат по няколко английски семейства. В Мадара сме единствените, които живеем тук.

Антония: Вашите момчета научиха ли вече български?

Боб: Нашият опит с българското училище беше малко по-различен от този в Англия и за съжаление образованието на момчетата не беше толкова добро, колкото искахме. Просто им беше казано от учителите „трябва да научите български“. Това е много трудно. Какво се случи? Боб и аз помогнахме на наши приятели да създадат украински център в Шумен. И една от учителките, които обучаваха украинските деца, обучаваше и нашите момчета. Именно заради нея, те вече говорят много добре български. И двамата са много добри, нали?

Боб: Да, сега са по-уверени.

Доун: Мисля, че когато за първи път се преместиха тук, останахме доста изолирани и не им хареса, че сме тук. Обещахме им по-добър дом и всичко останало, но това не се случи толкова бързо. Сега те могат сами да изберат своя път. Брандън, когото срещна, иска да да бъде преводач. Той беше вдъхновен от изучаването на друг език, и реши да използва това и да направи своя кариера. Надяваме се това да се случи.

Антония: Празнувате ли всички български празници?

Доун: Любимият ми празник е „Баба Марта“. Много ми харесва, защото е обещание за нов живот. Обичам мисълта, че подаряваш мартеница на приятелите си, на всички. Много е специално.

Антония: Ами Великден?

Доун: Правихме боядисани яйца, не тук, а в центъра. Разбрахме традицията, но за съжаление нашите момчета предпочитат шоколадови яйца. Ще има яйца за празника, но ще бъдат шоколадови. Много от църковните празници, за които сега знаем, е заради факта, че момчетата се прибират от училище и ни информират, че е такъв и такъв ден. Те успяха да ни научат доста и на българска история. Имате много, много празници в България, именни дни. Това е нещо необичайно за мен. Моето име се изписва D-a-w-n, но тъй като нямате „w“ в българската азбука, ме наричат „Дон“ или „Дона“, което не харесвам много. Наскоро ме нарекоха „Done“

Антония: Наистина ли? Това означава „свършен си“, нали? Най-малкото, името ти на български означава нещо красиво “зора”.

Доун: „Зора Джонстънова“ звучи като филмова звезда!

Антония: Какво си пожелавате за себе си и за семейството?

Доун: Нашата мечта е като повечето хора да сме щастливи и да правим това, което ни прави щастливи.

/HR Slavova/

ALDORA Association – Shumen presents Dawn and Bob Johnston from Madara Village as part of the Migrants with Talent national media campaign

„Migrants with Talents“ is a national media campaign of the Multi-Cult Collective, which aims to highlight the positive contribution that foreigners from all over the world make to Bulgaria in the fields of sports, business, art, culture, cuisine, social causes, etc.

Hi Dawn. Thank you for having me here. Please, tell me more about you.

Dawn: I have two sons, the eldest is Thomas, he is 17 and Brandon is 15.

Antonia: Do they study here?

Dawn: Yes, Thomas`s school is in Kaspichan, and Brandan studies in Shumen. Me and my husband Bob came from a place called Buckinghamshire, it`s in-between London and Oxford. It has very beautiful villages.

Bob: I grew up in a village, but Buckinghamshire is all part of the Chiltern hills, rolling hills its an area of outstanding natural beauty. It`s 40 km outside London

Dawn: It`s where the Prime minister of England mostly stays at the weekend.

Antonia: How did you decided to come and live in Madara?

Dawn: Bob is a paraglider pilot and he had a friend who lived in Shumen, unfortunately he has passed. He recommended that we can come visit him one day. So, for a birthday treat I brought Bob to Shumen and we had a very good trip and came to all different places. When I came from the top of the hill and down into Madara I said “This is it! I want to live here”. We brought the boys for a holiday and we stayed in a guest house and the owner knew the family who lived here and they wanted to sell. We came and looked around and soon we saw „that view“ we wanted to buy the house.

Antonia: You are so lucky to wake up every morning and to see this amazing view!

Dawn: Our bedroom looks right out there and every season, every day, it`s a beautiful picture.

Bob: So when we are lying in bed we see the sun rising over the rocks.

Antonia: You are really lucky!

Dawn: We think that every day we are lucky. We both love animals and have many animals.

Antonia: I saw the donkey.

Dawn: That`s Delilah and she doesn’t`t work. She is just a pet, a very big pet. She is very happy eating all the grass. The neighbors here all feed her over the fence. We have some Peacocks, five dogs, three cats and 1 Parrot. We have one puppy which we rescued. It was very, very poor laying in the road. We have managed to find her a good home and the new owners are coming on Tuesday to take her and we are very happy about that. We are very happy to live here because like you said the nature is so beautiful.

Antonia: What about people here? Are you happy with your neighbors?

Dawn: We try very hard to fit in and accommodate our neighbors.

Antonia: Do you grow any vegetables?

Dawn: We have had a garden but I am not very good, I am a learner. But because of we spent a lot of time building the house we haven`t had time. We have grown tomatoes, strawberries.

Bob: We have a lots of fruit trees, unfortunately, the donkey killed some of them but we are just about to plant more trees.

Dawn: The tomatoes are so good here. The Shopska salad is delicious. No matter where you have it it`s delicious. We like it very much. The food here is delicious.

Antonia: About the food here. Is there something you were surprised when you try it?

Dawn: Oh! The best thing I have had is “сач”. I like it very much. The worst thing is „шкембе чорба“. I did try it but I didn`t like it at all. I got a shock once. I tried „таратор“ because I love soups. But I asked for it in winter and when it turned up it was ice cold I was like “Oh, no!”. But I could tell that if you had that in summer it would be very refreshing.

Antonia: Do you like “лютеница”?

Dawn: Oh! Very much! But we use it in a pasta sauce. Also we love “кебапче”

Antonia: What did you do in England for living?

Dawn: I was a preschool teacher. When I had Thomas I used to care for people with disabilities and I worked 24 hours shifts. But it was too much to be away from a baby. So I retrained to work with children and I did that for ten years before I moved here. It was a real privilege. I enjoyed my job very much. So working at “My academy” gives me a little bit that back which is nice. But mainly I enjoy teaching the adults. I really enjoy that adult groups. I now go into Alcomet and Tesy. I try to make lessons fun. Sometimes I go there on Monday morning and I am still a little tired but the time I leave I am energized, because it was such a nice group.

Antonia: I still struggle with my English but it`s so nice to be able to speak with people all over the world. It`s a great talent that you are teaching people to speak English.

Dawn: I had a lady she said to me that she has done exercise course and that she understood what the trainer was telling her. She said “Mrs. Dawn it was all because of you”. It makes me very proud that in a small way I can help the people.

Antonia: Do you speak some Bulgarian?

Dawn: I am learning.

Antonia: Which is your favorite word in Bulgarian?

Dawn: Oh! I am not sure. Шоколад! Obviously!

Antonia: I think that this word doesn`t need translation in any language!

Dawn: We`ve met some really kind and helpful Bulgarian people, really kind, generous. You go to their homes or come with gifts of wine, fruits, whatever what was made that day. We`ve been welcomed into people homes and you say “I mustn’t stay. I have got something to do” and then 10 rakias later we roll home.

Antonia: But how do you communicate with the people from Madara? I guess they don`t speak English.

Dawn: We have some people in the village who only speak Bulgarian but they may have children or grandchildren who are able to help us a little bit. Or we use Google a lot. This works well. Generally, somehow when you have food and drinks you can just be with them and smile and be happy and somehow that`s enough. We have had a lot if directions from one of our friends made in the village. She works at the local shop so she gets to know everybody.

Antonia: Is there an English community near here?

Bob: Not many. In most of the villages they have several English families. In Madara we are the only one who lives here.

Antonia: Have your boys already learned Bulgarian?

Bob: Our experience with Bulgarian school had been a little bit different to England and unfortunately the boys` education was not as good as we wanted to be. They were just told by the teachers “you need to learn”. That`s very difficult. What happened, Bob and I helped friends of us to set up Ukrainian center in Shumen. And one of the teachers who were teaching the Ukrainian children taught our boys as well. It was because of her that our boys now speak really good Bulgarian. Both of them are very good, aren’t they?

Bob: Yes. now they are more confident.

Dawn: I think that when they first moved here and we stayed quite insular and they didn’t` like we were here. We promised them a better home and everything and it didn’t`t come for them. But now they can choose their own path. Brandon, who you met, he wants to try to be a translator or an interpreter in the future. He was inspired by learning another language to use that in his career. We hope that would happen.

Antonia: Do you enjoy all Bulgarian holidays?

Dawn: My favorite tradition is „Баба Марта“. It`s my very favorite because it`s the promise of a new life. I love the thought that you give „мартеница“ to your friends, to everybody. It`s very special. Antonia: What about Easter?

Dawn: We had painted eggs; we don`t do them here but in the center. We understood the tradition but unfortunately our boys prefer chocolate eggs. So some chocolate ones will be part of our Easter. A lot of the Saint days we now know of because the boys come home and say it`s such and such a day. They have managed to teach us quite a bit of Bulgarian history. You have many, many holidays in Bulgaria, name days. That`s something unusual for me because how my name is spelled. It`s D-a-w-n, but because you don`t have “w” so I get called “Don” or “Dona” which I don`t like very much. Recently I was called “Done”

Antonia: OMG! This means “finished”, right? But least in Bulgarian it means something beautiful “зора”.

Dawn: „Зора Джонстънова“ sounds like a movie star!

Antonia: What do you wish for yourself and your family?

Dawn: Our dream is just like most people to be happy and to do what makes us happy.

/HR Slavova/