Разговор с шампион – Денислав Денев, състезател и треньор по тенис на маса

Здравей, Денислав. Би ли ми разказал повече за себе си.

„Здравей! Казвам се Денислав Денев, на 29 години съм, родом от Дългопол. Завърших средното си образование в родния си град. След това продължих образованието си в Шуменския университет и имам бакалавърска степен по „Педагогика на обучението по история и география“ и магистърска степен по „Физическо възпитание и спорт в училище“. По-късно завърших и курс за помощник-треньор по тенис на маса. Занимавам се с този спорт от много малък, може би от 8-9 годишен. От 7-8 години тренирам децата от отбора на Дългопол, като същевременно се състезавам и за СКТМ ‘Камчия 2007’ Дългопол. Преди това бях част от отбора на „СКТМ Варна“, сега „Комфорт“Варна. Там главен треньор беше Антон Радушев, на когото дължа много за успехите си при децата, както и на Георги Даскалов-бат Жоро, под чиито наставления се състезавах в националния отбор на България. Също така съм играл и за другия варненски отбор – „Корабостроител“ Варна.“

Как се запали за тениса на маса?

В интерес на истината, това не стана изведнъж. Обичта ми към спорта, както и всеки мой успех, дължа на моя вече покоен баща Денчо Денев. Той положи началото на тениса на маса в община Дългопол. Голям зор видя да ме вкара в залата. Имахме все уговорки: ще започна да играя като стана на 7, като стана на 8, като стана на 9 и в крайна сметка успя да ме „излъже“ да започна да играя. Отначало не ми беше интересно и не ми се играеше, но с течение на времето се превърна не само в мое хоби, а и цел. Сега вече е начин на живот. Хареса ми да играя, да побеждавам, да се състезавам и така до днес. Чувството да се състезаваш е наистина невероятно за мен. Може би, много ми повлия да се запаля по този спорт и брат ми Добромир, който е с 4 години по-голям от мен. Когато започвах, той вече играеше и беше доста добър. Днес смело мога да заявя, че сме двигателите на отбора на Дългопол.

Имаш ли представа колко завоювани купи и медали имаш?

В интерес на истината, не. Веднъж един мой братовчед, дойде да ги броим, но така и не успяхме. За мен удоволствието от играта е на първо място. Може би, като един от най-големите си успехи, бих отличил участието си в националния отбор до 19 години. Спечелихме бронзови медали на Балканиадата, а след това участвахме и на Европейско първенство във Виена, Австрия. С отбора на „Комфорт“ спечелихме всичките си срещи в „А група“ и след това се класирахме да играем във „Висша лига“. Там играхме 2 или 3 години, преди отново да заиграя за Дългопол. Със съотборника ми и приятел Цветомир Янков, станахме 3-ти на Държавното първенство за мъже през 2018 г. Предвид всички класни състезатели, които играха, това определено беше успех за нас, който дори и ние не очаквахме. Също така емоциите, които изпитах като състезател на Шуменски университет, докато учех там, бяха невероятни. Участвахме на уникални универсиади в Москва, Истанбул и Одрин, а през 2022 г. и на Европейското първенство за студенти, където срещнахме едни от най-добрите състезатели в Европа. В Одрин на Балканските университетски спортни игри станах и шампион. За всичко това бих благодарил на проф. д-р Теодора Симеонова, която и до днес е двигателят на спорта в Шуменски университет. Всички тези емоции, които споделям с теб, тежат повече от някои медали или купи.

Колко време прекарваш в залата и спазваш ли някакъв специален режим на хранене и тренировка?

Различно време. Понякога по 1 час, друг път по 4 часа. Голяма част от децата, които тренирам, се занимават и с други дейности, като пеене, танци, футбол и гледам натоварването им в тренировъчния процес при мен да е съобразено с това. Относно храненето не спазвам никакъв режим. От мои бивши треньори знам, че важно е тялото да се чувства добре. Например, аз лично, когато имам състезание и знам, че ще играя, не се храня цял ден, докато не приключи. Не казвам, че е правилно, но така съм свикнал. Също така е много грешно непосредствено преди началото на състезание или тренировка да прекалиш с храната.

Кои са качествата, които един състезател по тенис на маса трябва да притежава?

На първо място да бъде интелигентен. Тенисът на маса е спорт, в който мисълта на състезателя трябва да работи постоянно. Също така да е бърз и ловък. Бях гледал едно проучване преди няколко месеца, което гласеше, че тенисът на маса е най-бързият спорт с топка. Това, че е индивидуален спорт, го прави още по-трудно, защото разчиташ само на собствените си способности. Ако не дадеш най-доброто от себе си, загубил си.

Коя роля е по-трудна, на състезател или на треньор?

И двете са трудни. Определено като треньор срещам по-големи трудности, защото трябва да влезеш в главата на всяко дете, което освен, че е вълнуващо, на моменти също е доста изтощаващо. Ако като състезател мислиш за собственото си израстване и подобрение, то като треньор мислиш за състезателите. Различни състезатели, различни характери, различни предизвикателства.

Как понасяш загубата?

Честно казано и до ден днешен ми е трудно. Ядосвам се и на моменти съм първосигнален. Налагало ми се е да се извинявам за дадени реплики или неприлични думи, но не съжалявам за това. Никога не съм прекрачвал границата на феърплея и винаги съм показвал необходимото уважение към опонентите си, винаги.

Имало ли е моменти, в които си искал да се откажеш?

Не или поне не се сещам за такъв момент. Понякога умората ми идва в повече, комбинирайки служебните си ангажименти със спорта, но в днешно време кой не е така. Дори е имало моменти, когато съм тренирал болен. Спомням си, че миналата година на едно състезание в София играх на антибиотици. Бях с 39 градуса температура.“

Какво казваш на децата преди среща, как ги мотивираш?

Фокусирам се върху подчертаването на положителните аспекти, както в техните спортни умения, така и в личностните им качества. Вярвам, че е изключително важно да насърчавам вярата им в себе си и потенциала им, особено преди състезание. Подкрепата в такива моменти е ключова за тяхното представяне.

Успяваш ли да овладееш емоциите си и да запазиш професионалния тон при работата с деца?

Понякога е предизвикателство, но вярвам, че се справям успешно. Никога не съм срещал затруднения с деца или техните родители. Хората имат различни гледни точки и съм имал разногласия с някои родители по определени въпроси, но нищо твърде значително. В нашата зала, в нашия отбор, цари приятна атмосфера, не само между треньори и състезатели, но и между самите млади спортисти, които варират на възраст от 9 до 19 години. Родителите ни подкрепят, за което сме им благодарни.

Какви трудности изпитваш?

При работата с деца трябва да се нагодиш и да се съобразиш с всеки характер. Да му влезеш под кожата, защото ако не успееш, става невъзможно за работа. Всеки по различен начин има нужда от мотивация и трябва на всеки да знаеш болките. Доста по-трудна прави задачата, че част от родителите примат тренировъчния процес, като едва ли не, отдих за своето дете. Ако те бъдат малко по заинтерисовани, нещата ще се получават по-добре и в училище и навсякъде. Примерно, деца, чиито родителите ги насърчават да играят и тренират тенис на маса, напредват бързо и са тези с успехите при нас. Тези, които нямат родителски контрол, като им стане безинтересно и се отказват.

Разкажи ми какво интересно предстои?

Предстои завършването на първенството от „А група“ по тенис на маса, на което ще сме домакини през месец май. Също така, ще участвам и отново на Държавното първенство за мъже, което ще започне в началото на юни в к.к. „Албена“. Миналата година стартирахме отборен турнир „СЕВЕРОИЗТОЧНА ЛИГА“, който си беше изцяло моя идея. Просто ми хрумна, един ден, докато бягах рано сутрин на стадиона и го реализирах много бързо. Отборните турнири в България, които са от календара на БФТМ, са доста малко, но за сметка на това много интересни, поне за мен. Това е, може би, най-силният отборен турнир в България, който протича по правилата на БФТМ, а не е от нейния календар. Срещаме отбори от различни нива и от различни зони на българския тенис на маса, което е изключително вълнуващо. Миналата година стартирахме с 12 отбора, като получихме потвърждение за участие от всички поканени отбори. Тази година решихме да ги намалим на 10 и отново всички приеха идеята с ентусиазъм. Турнирът ще се проведе на 30 март, в спортната зала в с. Аспарухово, общ. Дългопол, при отлични условия и без такса за участие. Тук искам да добавя, че сме единственият отбор в България, който организира турнири по тенис на маса извън календара на БФТМ, който не взема пари на състезателите и успяваме да раздадем паричен награден фонд. Миналата година на финала на „СЕВЕРОИЗТОЧНА ЛИГА“, наградният фонд беше 1500 лв., без да сме взели нито един лев такса за участие. В допълнение ще добавя, че целият тренировъчен процес в Дългопол е напълно безплатен. Не знам дали и по това не сме единствени в България. В другите клубове реалността е различна.

Освен „СЕВЕРОИЗТОЧНА ЛИГА“, тази година вече организирахме голям детски турнир, където събрахме деца от цяла Източна България. През тази пролет сме решили събитията в спортния комплекс в Аспарухово да бъдат много, ама много ангажирани с тениса на маса. И отново ще са без такса за участие, защото го правим с любов към спорта.

Какво би искал да си пожелаеш?

Да съм здрав, както аз, така и всички покрай мен. Да мога да правя нещата, които обичам без проблем и да имам време да ги реализирам, защото идеите ми са страшно много.