Призвание преподавател – разговор с Петя Ангелова, основател на „My Academy“ и Училище за будни деца

Здравей, Петя. Би ли ми разказала повече за себе си.

Ох! (Смеем се) Днес си мислех за това, на въпроса „коя съм“ не мога да отговоря само учител или само майка или управител на школа по езици. В общи линии, всичко, което правя е някак си в следствие едно от друго, съвкупност от целия ми живот. Премислях си, че започнах да проявявам интерес към ученето още като дете, защото родителите ми бяха учители. Те бяха от онези преподаватели, които работят със сърце, а не от тези, които ще претупат набързо всичко, ще си изпеят урока и ще си тръгнат. Те преживяваха всичко много и съответно нашето образование, на мен и брат ми, винаги е преминавало под идеята за това колко е хубаво да се учи. Брат ми беше малко по-буен, а пък аз винаги бях прилежна и старателна, и винаги съм гледала да си взема от ученето. Та така, сякаш самото възпитание в любов към образованието, си започна още от както бях малка. Завърших Езикова гимназия, защото имах много голяма страст към езиците, английски, френски, но в същото време бях много разсеяна и баща ми ме наричаше „хубавата англичанка“, героиня от един филм, излъчван преди години. Също така още като малка свирех на флейта в продължение на 5 години, но когато дойде време да избирам къде да уча висше, казах на родителите си, че не искам да уча в Консерваторията музика. Не исках да ползвам флейтата като инструмент за изкарване на пари. Това с изкарването на пари, някак си ми изглеждаше като мръсна работа. В последствие разбрах, че няма начин да направиш нещо и да продължиш без средства, но от друга страна има моменти, в които само парите не вършат работа. Хубаво е да се направи разграничение, защото много пъти съм срещала съпротива от сорта „Защо нещо трябва да струва пари, когато е достатъчно да се прави със сърце?“. Задължително е сърцето, но парите осигуряват някаква дългосрочност.

След Езиковата гимназия бях решила, че искам да стана екскурзовод и учих Туризъм в Икономическия университет във Варна, където реално учихме най-вече Икономика. Имам едно лято практика в Туризма, но не се оказа моето нещо и в крайна сметка започнах работа в Шумен. 15 години работих в търговски компании като преводач, като участник в търговските сделки, технически сътрудник, организирах пътувания, изобщо минах през всички процеси в сферата на търговията.

Как се случи така, че започна да преподаваш?

В един момент видях как на хората им е огромна спънка това да не знаят език. Понеже аз знаех и английски и френски, постоянно имах нужда да препредам това знание, да им го обясня. Докато още нямах деца, организирах допълнителни курсове след работа и започнах малко по малко да преподавам и тогава открих, че това е страст, нещо, което усещам като призвание. В периода на двете майчинства се получиха и другите прозрения в ума ми, че децата имат нужда от доста неща, едно от които е качествено образование, също така подходяща среда. Не исках моите деца да стоят пред компютъра и да си амортизират мозъка с каквото им се предложи като съдържание. Това за мен стана болезнено важна тема. Исках да подсигуря нещо за децата, но не само за моите, защото те вече кажи-речи пораснаха. Чувството, че има нужда от качествено образование и среда си остана. Всички тези неща в моя живот, в крайна сметка доведоха до това, че завърших Филология в Шуменския университет Епископ Константин Преславски, за да удостоверя, че мога да преподавам и отворих школата.

Това кога се случи?

Това беше през 2016, но още преди това вече бях набрала опит и мога да кажа, че от 17 години преподавам английски език. Това, което е различното вече, че отначало бях сама, но още на втората година стана ясно, че не мога да обхвана всички нуждаещи се от езиково обучение. Сега вече сме над 10 човека в нашия екип, като по основните проекти работим аз и 5 учителя по английски. Езиковата школа набра много силна скорост, като вече почти сама си върви. В момента по-голямата ми страст е Училището за будни деца. Идеята, която стои зад него е децата да имат по-цялостно образование, интегрирано между всички предмети. И в училище се говори за връзките между предметите, но де факто не се случва, а да не говорим за чистата психология, която стои зад ученето и най-вече щастливото учене. При нас няма деца, които да си тръгват нещастни. Лятото, което мина, показа, че дори целодневно обучение не изморява децата, не искат да си тръгнат до 19 ч.

А ти и екипа изморявате ли се?

(Смеем се) Ние се поизморяваме малко, заради нуждата от справяне с дисциплината. Децата са доста дивички в момента, но то си има причина за това. В един момент се оказа, че като са постояли малко повече и са успокоили душата, децата стават много спокойни. Не бих казала послушни, защото не обичам тази дума. Просто стават спокойни и си работят без да се разсейват. Само в началото е изморително, докато си уточним границите.

Разкажи ми как минава един ден в Училището за будни деца?

Имаме часове, но всеки един от тях е обединен около концепция. Не са само чиста Математика или Английски език. Идеята е за цялостно образование, което да въздейства върху духа, ума и тялото на детето. Започваме всяка сутрин със спорт, упражнения, като за това работим със специални преподаватели, които да допринесат за вниманието към тялото ни. След това четем поезия на фона на класическа музика. Имаме лека закуска с плодове в 10 ч. и след това започват заниманията за ума. Все още не съм уточнила програмата за тази година, но миналата година работихме съвместно с Център за обучение Матлетика и те привнесоха от програмата за шУмната математика. Имахме състезателен английски, учене на английски език чрез игри и така до обяд занимания само за ума, като имаме и калиграфия. Следобед са занимания само за душата, музика, рисуване, приложни изкуства, както и всичко друго свързано с изкуствата. Имаме и час по емоционална интелигентност. Оказа се, че в къщи децата не успяват да споделят всичко, което ги вълнува, защото родителите са много заети. Когато децата дойдат тук и се срещнат с учителката, докато правят разни куклички и възглавнички, те се надпреварват кой по-бързо да й сподели какво чувства. Децата имат нужда да споделят какво изпитват.

Имаме и следобедна закуска-здравословно хранене, това със сигурност ще продължи, защото много ми е важна темата за храненето.

Знам, че децата сами участват в приготвянето на храната.

Абсолютно! Учителят само подсигурява рецептата и необходимите продукти, разказват им кой какви ползи за здравето има. Миналата година, излизайки оттук, децата казваха „мамо, хайде да отидем до магазина“ за да купят продукти, които те дори не са си и помисляли, че ще близнат, като извара, ядки. Обикновено родителите вкъщи не могат да накарат децата да опитат определени храни, но тук средата е друга и им е много по-интересно.

Всичко, за което разказа се отнася за лятната ваканция, а през учебната година имате ли полудневно училище?

Да, радвам се, че попита и за него. То е в малко по-различен вид от лятното, защото е необходимо да се съобразим със задачите, които се поставят на децата. Вземаме ги от училище, обядват тук, след което имат около два часа да си напишат домашните с подкрепата на начален педагог. В 16:15 идва съответен друг учител по английски, музика, спорт или занаят, който работи с тях до 17:30, когато децата си тръгват.

Много интересно!

Да, правим различни неща – мартенички, куклички, ключодържатели.

С какви възрастови групи работите?

В полудневното училище в момента има предучилищна група и група за деца от първи клас, като групите са малки, от 4 до 8 деца. С по-големи групи се работи трудно заради дисциплината.

До тук всичко звучи чудесно, но какви са трудностите, които срещаш, нещата, които ти тежат?

Интересен въпрос! Едно от нещата, които ми тежат е, че като образователна школа нямаме никакви преференции по отношение на данъците, а сме третирани като обикновена търговска компания, а това утежнява нещата за родителите. Другото е, че бих била по-улеснена, ако повече хора осъзнаваха нуждата от това децата им да са в такава среда. За това правя всичко възможно да обясня с какво се занимаваме и как работим с децата. Освен ученето и придобиването на знания, училището допринася и за формиране на характера на децата. Специално тук при нас, това е основно залегнало, заради метода, който използваме – Сугестопедия. Към всички подхождаме с уважение, съобразяваме се с индивидуалните качества на децата. Това, което стои зад името „My Academy“ е това, че това е „моята академия“. Когато те попитат къде учиш английски да кажеш в „My Academy“ (Моята академия), не в моята на Петя Ангелова, а на всеки неговата. Един от принципите ни е, че конкуренцията между децата е добра, доколкото е здравословна. При нас игрите със състезателен характер са такива, че да поощряват екипността, а не превъзходство и съперничество.

Как се работи с родителите?

Родителите, чиито деца са тук при нас са осъзнати. На практика нямаме нито един родител, с когото да не се разбираме добре. Те оценяват това, което правим за техните деца и заедно сме един прекрасен екип. Това е много важно, тъй като децата трябва да получават еднакви сигнали от родителите и учителите. Искам също да кажа, че постоянството е едно от най-важните неща. Идва дете в началото на лятото, опитваш се да го хванеш в стаята, то бяга и не се спира, никакъв интерес към нищо, което му предлагаш. Само месец и нещо след това, то си седи спокойничко и си очертава някакво човече. Не можех да повярвам, че той сам поиска да прави това, търпеливо и спокойно. Всички тези неща от сорта на хиперактивност и липса на интерес, могат да се повлияят от постоянство.

Предстоят ли ви някакви проекти, за които да разкажеш?

Едно от нещата, които следват в най-близък срок, през април, е проект по английски за най-малките, музикално-театрален спектакъл за 5 годишни, който ще презентират в края на месеца. Смятам, че ще се получи много готино. От юни месец стартира отново Училище за будни деца, което е за деца до 11 годишна възраст. За мен лично това, което е важно за децата в начална училищна възраст да научат, е взаимоотношението със заобикалящата ги среда, връзката с изкуството, която пък от своя страна докосва душата. В тази връзка да не забравя, че през лятото всеки петък имаме градинарство и ходим на село, децата се цапат, бъркат кал, но им е достатъчно хубаво и целия ден прекарваме там, сеем разни насаждения, правим си сами обяда, пръскаме се с вода, като цяло най-хубавия ден от седмицата.

Организирате ли „Ден на отворените врати“, ако някой иска да дойде и да види как се случва обучението?

Специално за Училище за будни деца, което е лятото, винаги имаме „Ден на отворените врати“. Предполагам, че тази, както и миналата година, ще бъде на 24-ти май, за да могат децата и родителите да са свободни в този ден и да дойдат и да ни посетят. Ще обявим това допълнително.

Разкажи ми за учителите, с които работиш. Трудно ли се намират хора, които да приемат твоите виждания?

В интерес на истината напоследък намирам много такива хора, съдбата ни среща. Въпроса е да знаем какво търсим като качества. Дипломата изобщо не е фактор. Специално за английския е важно човекът да знае езика много добре, да има отношение към децата и да има подход в преподаването на това, което знае. Не е нужно да са го учили. Много хора са интуитивни. Това са основните качества, да са енергични, да имат млад дух. Възрастта също не е проблем. Най-възрастната ни преподавателка е г-жа Джонстън, от Англия е, но тя има толкова млад дух и винаги посреща децата с голяма жизненост, те много я обичат и се хвърлят в прегръдките й. Тя е напуснала Англия и е избрала да живее в с. Мадара със семейството си и това да идва при нас е липсващото парченце в нейния пъзел за перфектен живот. Другите учители са малко по-млади, има такива с деца и без деца. Имаме и съвсем младо момиче, което е първи курс в университета, завърши училище миналата година, но тя е толкова добре организирана и е толкова близо до възрастта на децата, че без проблем влиза под кожата им и заедно постигат изключителни успехи.

Предполагам, че работите и с възрастни?

С две от големите фирми в града работим на място при тях, но и тук в школата имаме уроци. Методът, който ползваме, е Сугестопедия за възрастни. Неговата цел е бързо проговаряне и сваляне на стресовите бариери, а при нас възрастните, те са много. Научаването на дадена информация не гарантира възпроизвеждането на тази информация. Методът, който използваме, въздейства психологически за отърсване от напрежение и хората проговарят още първия час, а втория час вече идват и се забавляват. Скоро ще имаме група по немски за възрастни по метода Сугестопедия.

За финал на нашия разговор какво искаш да си пожелаеш?

Искам да си пожелая да ми се сбъдне тази мечта в Шумен да има среда за децата и качествено училище, което да е адекватно на нуждите на днешните деца.

/HR Slavova/