Днес ви срещам с Павел Георгиев – създател на Bareto Coffee & Cocktails Club – предпочитано място на хора, търсещи различни и интересни храни и напитки. Павката прие да говори пред учениците от програмата на Тийноватор за създаване на стартъп клубове в българските училища и по-точно клуб 48 Шумен. Изборът да бъде гост и да говори за предприемачество пред тийнейджърите, включили се в предприемаческата програма, съвсем не беше труден. Работили сме заедно по няколко проекта и не спирам да се възхищавам на неговия ентусиазъм и хъс. За него няма невъзможни неща, а отговорът винаги е „правим го“. Очертава се дълъг разговор. Приятно четене!
Павка, благодаря ти, че прие нашата покана да споделиш своя път до успеха! От къде да започнем нашия разговор?
Откъде да започна, наистина? Сигурно и аз като вас съм бил някога на толкова години. (смеем се) Аз завърших далечната 98 година, когато вие изобщо не сте били родени. Тогава имаше само две или три заведения, които трябваше да поберат целия град, който тогава наброяваше над 100 000 души. Сега в момента са около 60 000. Ако сега ви се струва, че понякога има трафик по улиците, представете си какво беше тогава. Та тия две или три заведения успяваха да поберат целия трафик от хора. По него време все още имаше военна служба и момчетата влизаха в казармата за да станат мъже. Аз отбих моята през 2000 г, тогава, когато трябваше да свърши света. Не знам дали сте чували за „Милениума“, но в 0:00 на 2000-та година чакахме всичко да приключи и бяхме порядъчно почерпени. Но светът не свърши. Съответно, ако нямаше да се мре, трябваше нещо да се работи. Започнах да работя като бар бой. Гледах тогава едни батковци зад бара, правят разни неща интересни, ала никой нищо не ми обясняваше. Чудех се това какво е, онова какво е. Никаква идея! Полека лека станах душата и сърцето на заведението, защото винаги бях усмихнат ей до тук, до ушите (смее се). Когато застанех зад бара беше пълно шоу. Измислях някакви всевъзможни щуротии под формата на напитки. Пълен ентусиаст и аматьор! Нямаше Google или YouTube. Никаква информация. Ходиш, гледаш, питаш, пробваш, смесваш, пиеш… В крайна сметка ми се получаваха нещата. И така може би до 2002-2003, нещата така се завъртяха, че получих предложение да работя в един дневен коктейл бар. Към него момент, заведенията не бяха на днешното ниво.
Сега вече нещата са по-професионални. Малко ме беше страх в началото как да подходя към коктейлната култура и кафетата, това което на практика сега правим основно, но реших да направя крачката и да тръгна. По стечение на обстоятелствата, въпросното заведение затвори. За късмет, мой много близък приятел направи една лятна градина в Тракийския квартал и там поработих още 2-3 години, като мястото стана супер вървежно. След това се преместих в едно друго много готино заведение, което също стана емблематично за времето си. За съжаление, заведението не просъществува дълго поради няколко причини. Много е важно, когато тръгвате да развивате бизнес, да можете да смятате и да знаете, кое как се прави и колко ще ви струва.
Един ден дойде човек, с когото бяхме работили преди това и ми каза, че правят ново заведение в централната част на града. Попита ме дали искам да работим отново заедно. Не ми трябваше много време да взема решението и така новото предизвикателство стана факт. Отворихме го и още от самото начало беше „WOW“, направо гръмна. Да, обаче, мен винаги ме е човъркало нещо отвътре и след втората или третата година започна едно осъзнаване, че нещата, с които се захващам стават успешни. Замислих се, че моят модел на работа е работещ и това е нещото, което мога да правя. И тази мисъл почна да узрява в рамките на няколко години. Междувременно започнах да ходя по обучения, състезания, всичко свързано с напитки – направа, смесване, както и неща свързани с маркетинг и мениджмънт. И така, след 7-8 години в това заведение, един ден седнахме със съпругата ми и си казахме, че е крайно време да си направим наше си място, където да реализираме проекти и идеи и никой да не може да дойде и да ми каже „това не се прави така“. И така създадохме семейния проект Bareto Coffee & Coctails Club, което вероятно всички сте посещавали.
Продължаваме да вървим напред и да се развиваме, да ходим по състезания, по представяния и семинари, всичко, което е в посока усъвършенстване. Ако аз и моят екип си кажем, че сега сме едно от най-предпочитаните заведения и не ходим на мастър класове, състезания и презентации, много бързо ще влезем в рутина и ще спрем да бъдем актуални. Знайте, че каквото и да решите да станете един ден, трябва да се развивате и да вървите нагоре. И ако имате възможността да съберете някаква сума от завършването си примерно, не ги похарчвайте за вещи, а помислете как да ги завъртите и инвестирате в нещо, което ви влече. Всеки от вас има някаква идея щом сте тук в този клуб. Един сигурно иска да е фризьор, гримьор, трети компютърен специалист. Инвестирайте в себе си и направете страстта си ваша посока в живота. Не е важно да си купиш скъпа кола или дрехи, да отидеш на луксозна почивка и да се снимаш за Instagram и да събереш 1000 лайка. Важното е да имаш цел, идея и посока, която да следваш. Ако нямате цел, идея и посока от сега, си губите времето.
Кое е качеството, което трябва да развиеш за да си успешен?
Аз съм изключително упорит. За мен няма „няма“. Най-обичам, когато някой ми каже „това не може да стане“. Трябва да сте упорити и да знаете, че няма невъзможни неща и че най-лесният начин да НЕ успеете в каквото и да, е да се откажете.
Кажи ни как успя от вечно забавляващия се да се дисциплинираш и да станеш отговорен управител на бизнес?
Аз бях най-забавния тип! Дори до ден днешен е страшна атракция, когато вляза зад бара. Всички гледат ей така! Това е моето място, не само, защото бара е мой. Зад бара се чувствам най-комфортно. Но питайки ме как успях да се дисциплинирам, краткия отговор е „трудно“. С времето, с годините. Когато си вече от другата страна, тази в ролята на мениджър, има хора, които разчитат на мен да ги ръководя и управлявам. Моята работа в случая е не да работя, а да мога и да знам. Това е разликата да си зад и пред бара. Зад бара трябва да можеш да наливаш готини напитки и да забавляваш хората, докато минавайки пред бара си в друга графа. Най-трудното нещо в един бизнес е да ръководиш. Първо да събереш правилните хора на правилната позиция, да ги мотивираш и да ги накараш да работят в екип.
Ти си изключително отдаден на работата, но остава ли ти време за семейството?
Сина си го виждам веднъж седмично, тъй като играе в младежкия отбор на Лудогорец Разград. Съпругата ми е управител на съседното заведение. Тя движи нещата долу в ресторанта, а аз горе в бара.
Като се видите вечер с нея за какво си говорите?
Не си говорим! (смеем се) Общо взето си говорим за „малкия“, който е на 15 г. Преди години се занимаваше с тенис, но откри в себе си някакви способности и реши, че ще става футболист. Явно е дебела глава като баща си и вече три години не живее с нас, а в Разград и тренира усилено, за да реализира мечтите и целите си.
Кои са трудностите, които срещаш ежедневно в работата си?
Оу, подводните камъни! Основно са свързани с персонала. Кой вечерта ходил на дискотека, прибрал се късно и не дошъл на работа или пък дошъл, но не е адекватен. Някой пък се скарал с гаджето си и се сърди цял ден. Пускаш заявка за едно, получаваш друго, а ние работим със специфични продукти и е много трудно да си ги набавиш ей така от всякъде. Много са подводните камъни. Не е лесно да се ръководи заведение и да се поддържа стандарт, а аз претендирам, че имаме такъв и съм го защитил. От 2006 до 2012 да съм бил на множество състезания. Участвал съм на световни първенства в Ирландия, Франция, както и в България. На нашите шампионати винаги съм бил в топ 3. Това да не съм на някоя от първите три позиции е било немислимо за мен и това държи стандарта при нас. Гарантирам, че всеки един от вас, който дойде и седне в заведението, ще получи топ напитка, която съм измислил, изпробвал, създал съм визията й, начин на поднасяне.
Темата с напитките е най-вълнуващата част, но можеш ли да ни разкажеш в чисто административен аспект, има ли някакъв лицензионен режим за да отвориш заведение?
Ако някой реши да си отваря заведение, трябва да бъде готов да се сблъска с бюрокрация. Единственото и най-работещото нещо в нашия град това са институциите. Трябва да знаете, че 24 часа в денонощието, някой може да ви дойде на проверка от всевъзможни институции и всичко трябва да ви бъде изрядно.
След всички тези трудности, кое те мотивира да продължаваш?
Обичам да го правя това нещо! На мен ми харесва. До ден днешен, най-добре се чувствам зад бара. Участвал съм в шампионати както на баристи, на класика и на flayer. Дори наскоро се пуснах на едно състезание – Бариста шампионат на България. В него вземат участие топ 25 баристи. Барманството се дели на три категории – бариста, хората, които се занимават с направата на топли напитки; бармани – практикуващи класиката на приготвяне на коктейли и третата най-атрактивна и разпознаваема категория е flayer-а – там където се хвърлят бутилки и се правят коктейли по атрактивен начин. Участвал съм в шампионати както на баристи, на класика и на flayer.
Да се върнем на Бариста шампионата на България. Критериите на самото състезание са много. Започва се с общо представяне на състезателя, как изглеждаш, с какво си облечен, дали се усмихваш, дали се изразяваш добре. Как презентираш. Заставаш пред трима съдии, които стоят и те наблюдават докато ти подготвяш целия сет от необходими атрибути и напитки, които смесваш. В случая, напитката трябваше да е на основа кафе. Буквално за три дни изчистих концепцията на напитката, с която се явих.
Аз имах честта да я опитам. Уникална на вкус, а на визия беше WOW!
На фона на това, че не съм се състезавал от много години, се класирах на почетното пето място сред 25-те топ баристи в България и смея да твърдя, че спечелих не само с вкус, а и с презентация.
В кое си най-добър?
Смея да твърдя, че съм добър и в трите категории. Печелил съм призови места на flayer и на класика и на бариста в различни години, но извървях дълъг път. В далечната 2002-2003 година, когато работех в онзи нощен бар, за който ви разказах, не знаех кое как се прави. Дойде веднъж един мъж и ме помоли да му направя коктейл Куба либре и аз го попитах как се прави. Той ми отговори „ром и кола“. И аз хващам шейка, слагам лед, слагам ром и кола вътре, затварям и почвам да бъркам. Какво става, когато сложиш газирана напитка в шейкър, някой знае ли? (смеем се) Става много забавно!
Коя ти е любимата напитка, кафе, капучино?
Категорично кафе! Чисто, двойно, късо еспресо, направено на есперо машина, в ръкохватка, в която има 18 гр. смляно кафе, тампирано с тежест на 20 кг., машината настроена от началото на екстракцията на 91 градуса, да приключи на 91,5 градуса, не повече от 30 мл., 10 бара налягане, задължително в топла чаша, поднесено с усмивка. (смеем се)
А коя е любимата ти алкохолна напитка?
Веднага ти отговарям Джин-тоник! Някой ще каже, че е много просто, но простите неща са хубавите неща. Джинът и тоникът, тези две съставки, са родени една за друга. Те са толкова взаимодопълващи се. Първо коктейлът не е сладък, второ не е толкова горчив, а леко натрапчив. Дава една такава уникална свежест, лекота, а в същото време носи жестоко настроение.
Можеш ли да ни споделиш рецептата за перфектния Джин-тоник?
1 част джин, 3 части тоник, зверски много лед до горе на чашата, защото трябва да е мега, гига, хипер студен и газиран.
Само докато те слуша човек и му се отваря глътката! За финал на нашия разговор, какво си пожелаваш?
Здраве, хъс и мотивация да правя това, което най-добре мога, както и всеки ден да виждам усмихнати и доволни хора консумиращи напитките, които им поднасяме.
12 февруари
Град: Варна
Парти, клубно участие
виж повече
12 февруари
Град: София
Честване
виж повече
12 февруари
Град: Шумен
Творческо
виж повече
12 февруари
Град: Шумен
Обучение, тренинг, терапия
виж повече
13 февруари
Град: чужбина
Туризъм
виж повече
13 февруари
Град: София
Концерт
виж повече