„По-шумен свят“- рубрика на Цветомир Ковчазов

Лима, столицата на Перу (част Първа)

Знаете ли за друга световна столица, в която не е валял дъжд повече от 50 години? Или да е падал дъжд само два пъти през целия 19-ти и също толкова през 20-ти век? Лима е единствената столица, заедно със столицата на Египет Кайро, в които цяло едно поколение жители може никога да не разберат спасителната функция на чадъра и да не са чували романтичното ромолене на дъждовните капки над главите си. Така или иначе чадъри в Лима няма. Поне от 1970 година насам, когато в тази крайбрежна пустиня е паднал последния истински дъжд. Затова пък почти непрекъснато има облаци и лека като пелерина мъгла, която се стеле и срамежливо прикрива под воала си горещия южноамерикански темперамент на над 11-милионното население на Лима. Причината за честото наличие на мъгла вместо дъжд са тихоокеанските изпарения, които биват пресечени и охладени от студеното Хумболтово течение, идващо от Южния полюс и сблъсъка над Лима на тези вече охладени изпарения със сухия въздух нахлуващ от пустинните области, стелещи се около и източно от Лима, до които области почти никога не достигат дъждовните облаци на Амазония, защото са спирани от високата над 6000 метра и най-дълга в света (над 9 000 км.) планинска верига на Андите.

Ето така, без чадър и подготвен с представата да вървя под леки облаци и ефирна мъгла, потеглих към първата си дестинация от 40-дневното си самоорганизирано пътуване в Южна Америка – Лима.

След като ентусиазирано, но безуспешно се опитах да подкарам самолета по трасето от Богота, столицата на Колумбия, до Лима, столицата на Перу, на летището в Лима бях посрещнат от чакащия ме шофьор на таксито ми, който, удивително за мен, дори не беше сбъркал имената ми върху табелата, без обаче да посмее да се пребори с фамилията ми, съдържаща явно непроизносима и непостижима за перуанците комбинация от букви.

За съжаление, багажът ми не пожела да сподели щастието от благополучното ми пристигане след полунощ в Лима и не ме посрещна на лентата за багажи. Срещата помежду ни се осъществи едва два дни по-късно, в хотела ми, но тъй като вече бяха губили багажа ми при моето посещение на Сейшелските острови година по-рано, бях добре подготвен и в ръчния си багаж носех всичко необходимо за поне първите десет дни от пребиваването ми в Перу, така че реални проблеми, освен леко коригиране в програмата ми, нямаше.

Със страстта и устрема на любопитен испански конкистадор при първото му завоевателно посещение в земите на Инките, започнах превземането на Лима още от ранни зори, стоически лишавайки се дори от осигурената ми от хотела закуска, само и само, за да успея да обходя голяма част от тихоокеанското крайбрежие. Най-атрактивната и красива част от Лима е разположена върху скалите, наречени Коста Верде (Costa Verde, Зелен бряг). Под тях и покрай брега са разположени над 20 плажа, които са любимо място за плажуване на местните, за разходки, за сърфиране, пара- и делтапланинг, парти и забавления… Върху скалите пък са разположени множество от прекрасни зелени и цветни паркове, предоставящи удивителна гледка към океана и към крайбрежието под скалите. Можеш да вървиш с часове и километри по разклоняващите се паркови пътеки на Малекон, както се нарича дългата алея по маршрута на това удивително преливане на парковете един в друг и да се наслаждаваш на тази възхитителна хармонична симбиоза между безкрайните цветни паркове, величествено надвесените над плажовете скали и прииждащите вълни на океана, едни от най-желаните за сърфистите от целия свят.

Дългата ми 15 километра пешеходна разходка започна от…, разбира се, от „Парка на Любовта“ (в края на краищата All We Need Is Love) и логично завърши там където би трябвало да завършва всяка любов…във въздуха, когато с моторен делтапланер смело и безразсъдно полетях над скалите Коста Верде и над тихоокеанското крайбрежие на Лима. Вероятно местните са направили този символен туристически „капан“ за чужденците, следващ вечния път от любов към извисяване, за да могат последните (наричани тук „гринго“) да си мислят, че любовта дава крила (без обаче да им напомнят, че отнема и разума), а какво прави окриления от любов турист освен щедро и неразумно да пръска парите си по стотиците предлагани му разнообразни изкушения от всякакъв характер, което и неизбежно направих.

Всъщност, „Паркът на Любовта“ (Parque del Amor) е едно от най-красивите, романтични и вдъхновяващи места в Лима. В близост до световноизвестната статуя „Целувката“, която логично е поставена в близост до друга статуя – тази на страстно-червения Амур, свършил преди това безупречно работата си с лъка и стрелата, много влюбени двойки дават брачен обет и после „заключват“ с катинар любовта си на оградата простираща се покрай алеята. Воден от професионалния си опит, обосновано бих могъл да предположа, че вероятно след едва няколко месеца или след не толкова много години колкото би им се искало, мнозина от брачните двойки, но вече като небрачни единици, под влияние на разрушителни емоции се връщат, за да си намерят и вземат обратно междувременно ръждясалите катинари, но това е цел на съвсем друга и не така приятна и разпускаща разходка по алеята, която оставям встрани от разказа си…

И тъй като заговорих за любовта и как тя може да те издигне във въздуха, за съжаление, понякога болезнено изпускайки те отвисоко, не мога да не спомена най-големия, богат и уникален по рода си музей в Лима и в Перу – „ЛАРКО“ (LARCO), в който сред хилядите други експонати, някак си като основен акцент се появява пред погледа и остава в съзнанието на посетителя еротичната колекция, умело подредена от куратора на музея в Галерия „Еротика“, колекция, поразяваща с открояващото се неповторимо изразно майсторство на твореца към детайла и непестеливо внушаваната символика за плодородие и наслада от живота.  

Колкото интересна и вълнуваща обаче да е обиколката във впечатляващия с колекциите си Музей „ЛАРКО“, музеят все пак си остава място, където историята се е спряла завинаги във времето и едва ли ще напусне отреденото й вовеки музейно пространство, докато отвън, хаотичната динамика на огромния южноамерикански град, примамливо зове да се отдадеш и влееш в потока на енергия на градското движение и на изкушенията, които сякаш изглеждат неспирни и неизчерпаеми, цветни, шумни, постоянно променящи се и неустоими с вълнуващото си разнообразие.

Първият ми ден в Лима едва преполовяваше, а приключения дебнат отвсякъде…