„По-шумен свят“- рубрика на Цветомир Ковчазов

Лима, столицата на Перу (част Втора)

Почти всички централни площади в големите градове на Перу носят името „Plaza de Armas“. Няма как да се загубиш, ако запомниш поне това от испанския, дори и нищо друго да не знаеш от този език, тъй като всеки в града ще те ориентира в посоката към площада, стига само да следваш ръкомахането на обясняващия към местоположението, тъй като от останалото, представляващо бърз и темпераментен испански речитатив, вероятно нищо няма да разбереш, въпреки, че ще кимаш с глава усмихнато и уж разбиращо. Видно от наименованието му, „Plaza de Armas“ произлиза от това, че в центъра на градовете са се събирали войниците, дрънкащи победоносно, предупредително или застрашително с оръжията си; събирало се е населението и водачите му, които пък пламенно са призовавали към бунтове и революции; на централния площад са се изпълнявали и назидателни присъди, често смъртни (там се е намирало и централното бесило на града), т.е. все неща свързани с оръжие, могъщество, въдворяване на ред или с насилие, всичко това, символизиращо мястото на концентрация на властта, насилственото й упражняване или защитата й… Но още и място за пазар, арена за борба с бикове или за разходки под охлаждащите пръски на красивия бронзов фонтан от 1650 г. в центъра на площада, на който векове хората общуват, търгуват, забавляват се, пеят и танцуват, хранят се, събират се и се разделят… Историята на „Plaza de Armas“, централният площад на Лима, не прави изключение от историята на другите централни площади на градовете на Перу, да служи като средоточие на властта и на обществения живот в града. Интересното за Лима е, че градът е основан в 1535 година от испанския конкистадор Франсиско Писаро, завоевателя и унищожителя на всемогъщата и велика дотогава Империя на Инките. Освен, че е основал Лима след победата над инките и завоюването на империята им, Писаро е свързан с Лима и чрез смъртта си – убит е при заговор и е погребан в Катедралата, построена в центъра на Лима, на същия този площад. Останките му по-късно са ексхумирани и поставени в стъклен ковчег и днес могат да бъдат видени заедно с восъчната възстановка на образа му. Днешните потомци на инките, хората от племенната общност „кечуа“, се отнасят негативно към образа на испанеца Писаро и вярват, че отново ще дойде време да си върнат обратно земите и планините, владени до 1532 г. от великите им предшественици – инките, докато хората, с испански корени и тези със смесена, или с преобладаваща по наследство кръв от испанските конкистадори, гледат на фигурата на Писаро по-скоро позитивно и с гордост. Поне това разказа водача ми Маноло, самият той, представител на общността „кечуа“ (с гордост се похвали, че семейството му притежава пет планини), с когото изминах целия предизвикателен 4-дневен най-известен планински преход в света, преминаващ по класическия оригинален Път на Инките високо в Андите – Инка Трейл. В тази негласна борба между потомците на славното, но отминало величие на инките и модерността, е ясно на кого принадлежи бъдещето и че самобитния свят на общността „кечуа“ бавно и постепенно, но сигурно се претапя в съвременността, технологиите и потоците „гринго“ туристи, носещи със себе си унифицираните модели и послания на днешната цивилизация.

Архитектурният ансамбъл на сградите, затварящи в прегръдката си „Plaza de Armas“ на Лима, включват вече спомената по-горе Катедрала, Президентският дворец, който е официалната резиденция на президента на Перу (със забележителната с тържествеността си смяна на караула по обяд), Дворецът на Архиепископа на Лима и няколко други величествени и красиви сгради, всички построени в колониален стил, като площадът е признат за част от световното архитектурно наследство и като такъв е поставен под егидата на ЮНЕСКО.

Манастирът „Сан Франциско“, намиращ се непосредствено до централния площад на Лима, е едно неповторимо като архитектура и колекции място (с уникална библиотека съдържаща богата колекция от средновековни книги), в което можеш да изпиташ палитра от променящи се чувства – от естетическа наслада до физическо настръхване при срещата с фреската на „Последната вечеря“, със сервираното пред Исус в центъра на масата блюдо с морско свинче (cuy), типичният кулинарен специалитет на Перу, както и със страховито надничащия иззад рамото на Юда образ на Дявола. Особено вледеняващ е полъха на въздушното течение в разклоняващите се подземия на Манастира. В Катакомбите под манастира се намират останките на над 70 000 струпани в отделни ниши тела – безбройно количество черепи и кости, които смразяват с вида си и с внушението си за тленността, преходността и незначителността на човешкото съществуване.

Достатъчно е леко кривване из уличките около централния площад на Лима, за да се открие удивителната панорама към хълма Сан Кристобал (San Christobal), по склоновете на който са накацали в хаотична безразборност незаконно построените шарени къщички на най-бедното население на Лима, омагьосващи в далечината с преливащите в различни нюанси цветове, които искрят с надеждата на изгряващото слънце, а вечер помръкват в светлосенките на залеза и умиращата надежда за по-добър живот.

Уличните артисти внасят колорит, настроение и учудване с уменията си сред потоците от хора – местни и туристи, преминаващи с усмивка и радостни възгласи, идващи най-вече от неподправените изблици на възхищение на децата.

Магическите преживявания в Лима продължават и след здрач. Magic Water Circuit е обявен за най-големия парк с водни фонтани в света според Книгата за рекордите Гинес. Изключително нощно водно шоу, изпълнено с лазерни ефекти и водни стени с променящи се форми, обагрени от преливащи в различни цветове светлини, в съпровода на въздействаща върху сетивата музика, пресъздаваща историята на Перу и завладяването на Империята на Инките от испанските конкистадори.

А влюбените изпитват силата на чувствата си, приемайки предизвикателството да преминат през Тунела на Любовта, в който от всички краища те обливат водни цветни струи и само стигналите до края на тунела получават, заедно с мокрите си дрехи, но и увереността и надеждата, че няма да се измъкнат сухи от любовта… Разбира се, че преминах през Тунела на Любовта, но вероятно затова, че както повечето българи и аз имам закодирано в гените си свойството да преминаваме някак си сухи между капките, останах единствено с леко понамокрената си коса и с усещането за нещо неслучило се и угаснала надежда, че на изхода на тунела ще ме чакат чудеса…въпреки платения вход за магическия парк на фонтаните…

Но пък какво ли и повече искам, при положение, че се отърколи едва първия ми ден в Лима, а очакванията за предстоящи чудеса, се загнездиха в мислите ми и след здравия сън, нетърпеливо побързаха да ме събудят на другата сутрин, заедно с изгрева на южноамериканското слънце.