Отново на поход с Искра Радева от Изи травелс до средновековния некропол в кв. Калугерица, Гр. Каспичан

Интересни и непознати паметници се намират в квартал Калугерица, гр.
Каспичан. Съвсем близо, в подножието на Мадарските скали, некропол от късното
средновековие пази тайни и загадки. Място, което привлича вниманието ни с огромните каменни кръстове, които са уникални за България. Датирани са от ХІІІ до ХVІI век. В некропола ясно се виждат три вида надгробни паметници – антропоморфни паметници, каменни кръстове и плочи с пластична украса. За първи път ги описва чехът Карел Шкорпил. Той описва първата група като надгробия с форма на каменни баби и по-точно – надгробни камъни във вид на непълни кръстове, отгоре закръглени с диаметър 55 см и върху тях с прости черти са издълбани части на човешко лице. Такива камъни, във вид на непълни кръстове се срещат и по течението на река Русенски Лом, горните рамене на кръста са закръглени (женски надгробни камъни) или полигонални (мъжки) и върху тях с прости черти е изобразено човешко лице в закръглена рамка или украшения на женска глава. Според доц. д-р Бони Петрунова, която провежда археологически проучвания тук през 1990 г. това са най – ранните гробове в некропола.

Внушителните каменните кръстове с височина около 1,60 – 2,10 м са вероятно едновременни с антропоморфните. При проучванията през 1990 година са маркирани малък брой големи каменни кръста, а от по-стари източници се знае, че са били над 100.

За съжаление при проучването на точно тези гробове, няма открити гробни ями, човешки кости или гробен инвентар. Три кръста от този некропол могат да бъдат видени на различни места. Единият е поставен на гроба на археолога Карел Шкорпил, който се намира в Плиска срещу музейната сграда в резервата, друг има пред музея под Мадарския конник, трети е във вътрешността на мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“ над град Шумен. В некропола са регистрирани общо 217 надгробия, като се предполага, че тези в югоизточната му част са най-късни. Всички надгробни паметници са изработени от сив мадарски пясъчник. Третата група, най-късните и най – многобройните надгробия са плочи с правоъгълна форма, които имат вдълбан или изпъкнал равнораменен кръст в средата. Доста често се среща и изображението на врязан кръст в кръг. Това е един символ познат още от праисторията, който се преоткрива и преосмисля в различни исторически епохи. Тъй като някои от кръстовете са с разширяващи се краища, някои хора го свързват с прочутият герб на рицарите тамплиери. Сформираните рицарски организации са заемали по-ранни елементи от богатата християнска символика. 

Други учени допускат, че е възможно да има връзка между некропола и калугерите обитавали манастира „Св. Кирик“, разстоянието между двата комплекса е около 3 км. В тази връзка можем да се позовем на публикация за оброчен кръст от XVI век, открит в село Вълчедръм, Ломско. Върху него е изобразено колело с вписан кръст, а надписът върху него е посветен на св. Кирик и св. Юлита. Именно с тези светци се свързва съчетаването на слънчевите символи – кръга и кръста – символи, които присъстват и на част от надгробията в Калугерица.

При пет от проучените гробове са очертани любопитни съоръжения. Има изградени елипси от побити необработени камъни, които могат да бъдат видени и днес. Едно от предположенията е, че по този начин се извършва ритуално отделяне на гроба от света на живите. Два такива некропола са проучени за сега в България. Единият е този до Калугерица, а другият е край село Нисово, Русенско. Места криещи много загадки и мистерия. Това е само една малка част от културно-историческото наследство на земите около първопрестолна Плиска и Свещена Мадара. Каквато и да е истината обаче, няма съмнение, че те са отглас от живота столетия назад във времето. Квартал Калугерица в град Каспичан се намира на главният път между Плиска и Мадара. Ако искате да усетите магнетизма на това място, можете да се възползвате от местата за настаняване в този район, които ще направят вашият престой тук незабравим.