Не агресия, а спортен хъс и воля – разговор с Калоян Колев, състезател и треньор по ММА

Благодаря, че прие поканата ми за тази среща. Би ли разказал повече за себе си.

Още от 14-15 годишна възраст започнах да се занимавам с бойни спортове като, бокс, минах и през кикбокса. В края на 2003 година заминах за Испания и имено там започнах да развивам спорта ММА. Към него момент, този спорт не бе така известен в България както в Испания, с тази разлика, че там бе популярен под името „valetudo“. Помагаше ми един местен национален състезател по самбо, с когото бяхме колеги в охранителния бизнес. Аз му показвах тънкостите от кикбокса, той на мен от самбото и джудото. В последствие бях повлиян и от бразилското бойно изкуство жиу жицу. В Мадрид имаше много силна школа – Barcelo. Първоначално, мотива да посещавам клуба, бе да поддържам добра форма, необходима ми за работата ми като охранител. Там срещнах много известни бразилци. Тренирал съм един от тях – Фабрисио Вердум, световен шампион на САЩ. Когато се запознахме тъкмо прохождаше в бойните изкуства. След известно време реших да си отворя собствена школа в Хетафе, Мадрид, като получих подкрепа и от други хора. Там за мен стартира интереса ми към ММА. В последствие, през 2010 се върнах в България.

Какво те провокира да се върнеш обратно?

Съпругата ми. Тя не можа да свикне с начина на живот в Испания. Основно се грижеше за децата, докато аз поемах цялата грижа да обезпеча финансово семейството. Тя е адвокат по професия и й липсваше подходяща среда и хора, с които да общува. Реших да оставя всичко и да се върна в Шумен и моите приятели в Испания още се чудят защо го направих.

Трудно ли беше да започнеш всичко отначало? 

Да, както всяко начало беше трудно, но ние сме бойци и тези трудности нас не ни притесняват. Много добре знаех, че ще почна от нулата, голяма част от хората ме бяха забравили, все пак 7 години ме нямаше. Почнах ей тук, в тази зала, имах четири чифта мои ръкавици и два чифта протектори като отново първоначалната ми цел беше, да имам място, където да поддържам форма. Лека полека започнах да се занимавам с подготовка на състезатели. Още на първата година успяхме да излъчим един шампион, двама вицешампиони и един на трето място на много силен турнир „Real pain“ в София.

Можеш ли с две-три думи да ми разкажеш какво представлява ММА и какво е характерно за него?

Самият спорт е необятен. ММА е съкращение от mixed martial arts – смесени бойни изкуства и обхваща техники от бокс, кикбокс, карате, джудо, самбо, бразилско жиу жицу. Правилата зависят от това, в коя федерация членуваш. В тази, в която сме ние, има определени норми, които спазваме. Нямаме право на удари с лакти, с колена в главата, бъркания, хапания и т.н. ММА е каймака на всички бойни спортове, като взима всичко най-добро от тях.

Какви качества трябва да притежава един спортист за да стане добър ММА състезател?

Винаги казвам, че качествата, които са необходими да станеш добър, са спортен хъс и воля. Това, че човек няма двигателна култура с времето ще го изградим, но когато няма спортен хъс и воля, каквото и да правим не можем да преодолеем липсата им.

С какви състезатели работиш, с деца, с възрастни?

Най-малките състезатели са 6 годишни, а идват в залата и 35-40 годишни мъже. Работя с абсолютно всички. Трудно е, защото към всеки един трябва да подхождаш индивидуално, като педагогиката играе много голямо значение в този процес. С децата се работи по един начин, с възрастните по друг.

Предполагам, че възрастните, които идват в залата са осъзнати и са готови да работят и се вслушват в напътствията ти. Как обаче успяваш да овладееш характера на децата?

От 2011 г. съм в тази зала, вече 13 пълни години и нито веднъж не съм чул някой състезател или човек, който е идвал да тренира в залата, да се оплаче, че има някакви проблеми. На всеки един, който прекрачи залата и започне тренировки при мен,  му казвам първо какъв е реда в спортната зала, графика на тренировките и че за всяко нещо, което го тревожи идва при мен. На фланелките, които раздавам пише „Тийм Колев“ и състезателите носят моето име. Както аз не съм си позволявал някой да търпи негативи заради мен, така и изисквам от всички трениращи да пазят името на клуба. До сега съм нямал проблеми с децата, дори напротив, много пъти родители са ми споделяли, че самите състезатели в по-напрегнати ситуации, действат много хладнокръвно, без притеснение, без агресия. На всички казвам, че не е задължително всички да станем състезатели, шампиони, но е задължително всички да станем по-добри, във всяко едно отношение. Тук в залата, ние винаги работим под напрежение, колкото и да е чувството за самосъхранение в такива моменти винаги работи много силно. Това е контактен спорт, свързан с бойно техники и винаги си под едно такова напрежение. Състезателите свикват да работят в такава среда и да мислят нормално. Попадайки в рискови ситуации те се научават да действат адекватно. Казвам на всички, че важни решения никога не ги взимате спокойни. Когато човек е в обичайното си състояние действа по един начин, но когато има стрес или някаква външна сила, която му влияе пряко, тогава действията му коренно се променят. Ние сме поставени непрекъснато в такава среда и се опитваме да работим и мислим рационално в нея. Чувството ни за съхранение работи и пряко действа. Състезателите стават много по-балансирани и реагират по-добре в стресови моменти.

Като говорим за баланс, ти видимо си човек, който се владее много добре, изглеждаш много спокоен и усмихнат. Сигурно обаче има нещо, което те изкарва извън релси. Какво е то?

Простотията! Това е нещото, което може да ме изкара извън нерви. Аз също съм човек! Държал съм много изпити по психология, 6 на брой. Когато работех в охранителната сфера в Испания, задължително преминавахме през различни курсове, свързани с испанската конституция, правата на човека, както и психологически тест. Психоложката ми каза направо в лицето „Ти никога няма да можеш да минеш този курс и да получиш разрешително“, защото аз винаги опонирах преподавателите. В последствие само аз и колегата ми го взехме от целия курс. Учеха ни как трябва да държим точката на агресия високо. В спорта, тази точка остава наистина много висока и ще ти кажа защо. Имаш някаква сигурност на възможностите. Аз от 30 години съм в бойните изкуства и като видя човека срещу мен, мога да преценя на момента какви са му възможностите, до къде може да стигне. Аз съм спокоен, че той не може да ме нарани, имам сигурност в себе си. Така става със състезателите, те го усещат и знаят, от спарингите, от тренировъчния процес, който провеждаме. Опознават се един друг и си знаят възможностите. Отстрани този спорт изглежда много агресивен, но той развива страшно много качества и най-вече умствената дейност, дори може би повече от шахмата. При него си затворен на една дъска с 64 полета, а тук си затворен в една клетка и няма край, техники, бойни прийоми. От 2004 г. се занимавам с този спорт и все още го уча и уча, всеки изминал ден. През годините мога да кажа, че съм бил в много по-кризисни ситуации, от това да вляза вътре в клетката. По време на състезание има съдия, ако трябва той приключва срещата, а в сферата, в която аз съм работил, ситуациите много лесно излизат извън контрол и понякога са доста инфарктни.

Някакви сериозни контузии имал ли си за този не малък период?

Скъсани връзки на коляното, на Световното първенство счупих ръка, не е приятно, но това са неща, които приемам като боец.

А какви завоювани отличия имаш? Има ли някое което ти е особено скъпо?

За мен отличията никога не са били от първостепенно значение. Да, класирал съм се трети на Световно първенство, като то беше най-силното и до момента, проведе се през 2018 г . Участвах в супер тежка категория и бях най-лекия участник, но в същото време най-възрастният, на 41 години. Бях поканен да участвам по молба на президента на Федерацията и аз приех. След това на Европейското първенство през следващата година, също станах трети, но не класирането е най-важното. За мен всичко това беше авантюра, за да мога да проследя целия състезателен процес, от самото начало до самия край. Като треньор съм водил Националните гарнитури и имах наблюдение върху всеки един подготвителен етап, но не и персонално от самата клетка по време на състезание. Та, да се върна на мисълта си, нямах наблюдение само от самата клетка и поведението на състезателя на голям форум. И за това приех предизвикателството на тази възраст, да приема и да участвам на Световно първенство. Ето и сега ми предстои Европейско в Белград и пак водя Националния отбор.

Снощи на късно си писахме, за да уговорим днешната среща и ти ми сподели, че тъкмо се прибираш от залата. Как преминава един твой ден и колко часа прекарваш тук?

Как? Първо, работа ми като Зам. Директор в спортната школа УСШ „Хан Крум“ от 8 ч  до 17 ч. В 18 ч идвам тук да работя с групите, които тренират ММА и към 21 ч успявам да се прибера вкъщи.

Знам, че всяка година организираш спортни събития. Разкажи повече за това.

Миналата година направихме доста неща за града. Тази година вече реализирахме събитието „Спортът е здраве от 0 до 100“. Имам още нещо в предвид, да направим и за напред, но е в процес. Говоря за една хубава галавечер в Арена Шумен, безплатна, за да могат всички шуменци да дойдат и да видят. Събитието се организира съвместно с треньора на СК „Шуменска крепост“ Галин Методиев. Кандидатствал съм към Община Шумен по проект за финансиране и вече съм одобрен от няколко комисии към Общинския съвет и чакам нещата да се случат. Ще продължим и с инициативата „Спортът е здраве от 0 до 100“, тъй като има голям интерес, това е едно разнообразие за града, а и спорта трябва да е неизменна част от живота на всеки от нас. Това е нашата цел, малко или много да накараме гражданите на Шумен да спортуват.

Какво ви липсва от към материална обезпеченост?

Вече разказах, че започнах с четири чифта ръкавици и два чифта протектори за крака. Благодарение на мен и многото хора, които са ми помагали през годините, всичко това, което виждаш в залата, е лично на клуба. Вложил съм изключително много от себе си, но има и хора, милеещи за спорта, които ни помагат. Искам да изкажа специални благодарности на Веско Василев, собственик на голямата шуменска фирма ВИАС ЕООД, който мигновено се е отзовавал, ако имаме нужда от екипировка или оборудване за залата.

Голяма емоция и работа стои зад осъществяването и развитието на този клуб!

Да, като дете ми е. Много пъти съпругата ми ме е критикувала, че влагам толкова внимание  и средства в клуба. Донякъде е права, защото голяма част от нещата, които виждаш, са направени с мои средства и съм лишавал собствените си деца в името да развия залата. За това казвам на всички, които идват тук да тренират, че нищо не им трябва. Всякакъв вид екипировка им е подсигурена, единственото, което искам е да се пази сякаш е тяхна. Много често казвам, че ние, които се занимаваме с бойни спортове, се доближаваме до това, на което учеше Казармата. Изграждаме в нашите възпитаници чувство за отговорност, дисциплина, самоконтрол, как да бъдат мъже.

Вървим към финала на нашия разговор. Очаквам, че ще се върнете с Виктор Иванов от Белград с медал.

Надявам се! На Световното първенство през ноември в Тирана, Албания, ни спряха. Две срещи взехме и с третата вече влизахме в медалите, но лекарите на ни допуснаха до нея. Дисквалифицираха ни заради два шева на веждата, които според мен бяха толкова минимални. За нас с Виктор беше много разочароващо, защото бяхме на крачка от медалите. Сега отиваме още по-надъхани и ако късмета е с нас, ще постигнем мечтаната победа.

Пожелавам ви успех! Какво би искал да си пожелаеш в личен план?

Здраве и само здраве!