„Намирам силата в себе си“ – Надя Кънева, професионален фотограф

Здравей, Надя! Откъде да започнем? Как реши да се занимаваш с фотография?

Как реших? Покрай децата. Те ме вдъхновяват да ги снимам. Всичко започна като хоби и сега работя с удоволствие.

Подготвяйки се за интервюто, видях, че организираш фотографски workshop-и. Разкажи ми повече за това.

Започнах да се занимавам с това през януари тази година. Тогава го усетих, че съм готова, а и имах няколко запитвания от колеги от различни точки на България. Реално, заради тях го организирах, но смея да кажа, че имаше голям интерес към workshop-а. Досега съм реализирала 5 такива плюс индивидуалния за новородени бебета.

Как се решава човек да предаде опита и знанията си на хора, които на практика ще са негови конкуренти в бъдеще?

За мен няма нищо притеснително в това. Според мен всеки си има своите клиенти, а и не мисля, че хората избират фотограф само заради снимките, които прави, а и заради самия него, заради отношението му към клиента, излъчването и емоцията, която носи.

Какво е нещото, което снимаш присърце?

Може би рекламната фотография ми е на сърце, защото е винаги различна, местата са различни. Всеки път индивидуално избираме къде ще снимаме.

Виждала съм твои рекламни снимки и определено изглеждат страхотно, а моделите са толкова непринудени и естествени. Ти си популярна и с бебешките си фотосесии. Винаги съм се чудела как успяваш да овладееш тези малки бебенца. Трудно ли се работи с толкова малки клиенти?

Без никакъв проблем! Всъщност те са ми най-лесните клиенти, нямат никакви претенции за нищо.

Спинкат си. (смеем се)

Да. Приспивам си ги. Всъщност им действам доста успокояващо. Родителите не участват във фотосесията, през цялото време аз си се грижа за бебето – приспивам, храня, всичко каквото се налага, а мама и тати си почиват през това време.

Като каза претенции, човек идва с някакви очаквания при теб. Как успяваш да запазиш баланса между това, което иска клиента и това какво ти имаш като виждане за естетика за нещата, които искаш да правиш?

Слава богу 95% от клиентите приемат моето виждане и имам свободата да направя нещата по начина, по който аз искам. Винаги ме питат за насоки относно това как да се облекат, каква прическа и грим да изберат. Това ми харесва, че хората се научиха, че за да се получат хубави снимки, трябва и те да положат усилия.

Фотографията изглежда като много приятна професия, но навярно крие и много натоварване и стрес.

Да, като всяка работа си има стреса и натоварването. В някои дни снимам по 7-8 часа и то различни хора, с различни интереси и предпочитания. Всичко си изисква търпение. Търпение –  това е ключовата дума.

Как релаксираш?

От скоро играя тенис и предизвиквам всички млади хора да опитат. Никога не съм си мислила, че бих могла да играя тенис, докато не пробвах. Всеки човек си има нещо, което му се отдава и според мен това е второто нещо, което мога да правя добре след фотографията. Тренирам доста интензивно, дори и по време на семейни почивки, като в избора си се спирам на хотел, в който се предлагат условия за тенис на корт, както и личен треньор. Само след една година тренировки, вече ходя по турнири, като на първия, в който взех участие станах четвърта от общо шестнадесет претендента. Надявам скоро да се кача на почетната стълбичка на някой от тях.

Пожелавам ти го от сърце! Ти обичаш ли да се снимаш?

Не! Не обичам и не се харесвам на снимки. Много е трудно.

Това е всеобщ проблем според мен. Как се справяш, когато някой не хареса работата ти?

Винаги съм ценяла обратната връзка. Рядко се случва, но ако някой не си хареса снимките, се старая да направя корекции след обработка, за да удовлетворя клиента.

Ти си много борбена и амбициозна. От къде черпиш енергия?

Намирам силата в себе си. Винаги съм искала да бъда една крачка пред другите. Поне четири пъти в годината ходя на обучения, workshop-и. Като цяло работя в посока да се развивам и усъвършенствам непрекъснато.

Разкажи ми за твоите творчески проекти, които реализира. Меко казано всички бяха впечатление от трите момичета, облечени в рокли в цветовете на трибагреника, които се вееха така внушаващо на Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“. Видеото и снимките обиколиха цяла България и не оставиха равнодушен нито един българин.

Проектът, който реализирах по повод националния празник на страната 3 март, беше вдъхновен от една моя фото сесия в Дубай, където бях облечена в подобна рокля. Всъщност съм човек, който най-малко обича червения цвят. Реших да се предизвикам и да се снимам в рокля, точно в този цвят, да изляза от зоната си на комфорт и да направя нещо, което не смятах, че е възможно за мен. В момента, в който видях снимките си казах, че трябва да се направи подобно нещо и при нас. Представих си три прекрасни момичета, облечени в бяло, зелено и червено. Веднага задействах ушиването на роклите и само след две седмици имахме готовите кадри.

https://www.facebook.com/reel/213230701810581

https://www.facebook.com/reel/1412805462684190

Разкажи ми и за втория проект, който реализира тази година, “Лицата на Шумен”. Какво те провокира да се решиш да го направиш?

Непрекъснато виждам в социалните мрежи хора от нашия град, които са спечелили купи, медали. Идеята ми беше да покажа всеки човек със спечелените от него отличия и чрез снимките да разкажа за мащаба на това, което те са постигнали. Беше трудно да напаснем моя график с техните ангажименти. Въпреки всичко, успяхме за две седмици да осъществим проекта, тъй като аз си бях поставила конкретна дата за неговото представяне пред публика. Показах точно 50 снимки.

Впечатляващо! Голяма част от хората ги познавах, а за други ми беше интересно да науча повече.

Доста хора, видели снимките,  се свързаха с мен след това. Те също изявиха желаеха да включа тях или техни близки и може би ще направя продължение на проекта на по-късен етап. Също така участвам в един друг проект „Различните деца на България“, който обхваща различни деца със специфични потребности. Заснемането е абсолютно безплатно и снимките участват в изложби в София, част от тях са изложени и в метрото на столицата.

Важен ли е социалният момент за теб?

Правя доста неща безплатно, подарявам фотосесии на хора, които нямат възможност. За мен парите са на втори план, на първо е човечността.

Какво ти предстои в професионален аспект в близко бъдеще?

Мога да се похваля, че бях поканена да бъда лектор на „ЕСЕНЕН 2024 ФОРУМ“ на професионалните фотографи и видеографи през октомври. Ще присъстват 200-300 фотографи, от някои от тях дори самата аз съм се учила. Това е нещо, с което мога да се похваля и за мен е чест, че съм избрана да предам уменията и опита си пред такава авторитетна аудитория.

Какво не си заснела още?

Не знам! Ако знаех, щях да съм го заснела вече! (смеем се). Странното при мен е, че получавам вдъхновение изневиделица и когато нещо си наумя, го правя на момента, без да отлагам във времето.

Какво си пожелаваш?

Здраве! Това е най-важното. Когато човек има здравето всичко друго се нарежда. Също така успех и късмет, защото както казва един мой колега и пасажерите на Титаник са били богати, но са нямали късмет.

/HR Slavova/