Сдружение „АЛДОРА“ – Шумен представя  Андреа Керанов като част от националната медийна кампания „Мигранти с таланти“

Интервюто е част от медийната кампания „Мигранти с таланти“

 „Мигранти с таланти“ е национална медийна кампания на Мулти култи колектив, която цели да подчертае положителния принос, който чужденци от целия свят дават на България в сферата на спорта, бизнеса, изкуството, културата, кулинарията, социалните каузи и др.Кампанията се реализира в 10 български града с подкрепата на Фонд Активни граждани. Сдружение АЛДОРА – Шумен е местният партньор за Шумен.

Първият ми въпрос към теб е „Коя е Андреа?“

Аз съм Андреа Керанов и съм от Словакия, но повече от 15 години не живея там. Дълго време бях в Англия. Там се намерихме с мъжа ми Венци и за това съм тук, за това дойдох в България. Омъжихме се и решихме, че искаме да живеем тук.

След Словакия и Англия, идвайки да живееш тук, как ти се стори България? Гостоприемна ли беше тя за теб?

Всички ме питат „защо тук?“. Оплакват се, че правителството не е хубаво, мръсно е и не знам още какво си, обаче, аз съм живяла в други държави, но за разлика от там и техните жители, в българина има нещо, което на мен много ми харесва. За мен е магия. Хората са различни, много са талантливи и си живеят живота по различен начин. Харесва ми свободата тук, има море, само на един час от тук. (Смеем се) Хората в Словакия са много по-студени. Да, всичко е красиво и чисто, но не изглеждат много щастливи, не си говорят с комшиите. Тук всички си приказват, говорят си, показват различни емоции. В Англия това го няма. Всички са “Hi. How are you?” и до там. Не ги интересува как си. Нищо такова. Само работа и работа, нямаш време за семейството, за приятели. В България, ако времето е хубаво повечето са навън с приятели. Знам, че България има проблеми, но свикнах, харесва ми, имам приятели и има какво да правя всеки ден.

Трудно ли ти беше да научиш езика?

Да! Пробвах с трима учителя и тримата повтаряха само „граматика, граматика, граматика“. Не разбирам кога да ползвам това нещо, за какво ми е това „минало предварително, свършено време“. И до сега не знам какво е това. Казах си „вече говоря четири езика“, ще се оправя сама. Научих се покрай семейството. Много дълго време само слушах и се опитвах да разбирам колкото мога чрез другите езици. После започнах да гледам сериали на български. Много обичам „Приятели“. Повтарях думи, изречения. Най-забавното беше, че след около 2 години мълчание, изведнъж докато бяхме седнали с приятели на маса, някой каза нещо и аз започнах да говоря. Реакцията на всички беше „Ти говориш?“. Много беше забавно за тях, че изведнъж започнах, а сега нямам спирка.

Какви други езици говориш?

Словашки, чешки, полски, английски и разбирам немски, но не говоря, защото по-рядко го ползвам. Това ми е работата, да превеждам, но аз се занимавам и с много други неща. Няма как да стоя в къщи и да не правя нищо. Телевизията за мен е „не“. Предпочитам да правя и да измислям нови идеи. Учителка съм по английски също, но смятам, че това, което е в училище не работи, защото излизайки извън страната, на практика не можеш да кажеш нищо. Тревожиш се какво ще кажат хората, ако сбъркаш. Не е така. Никой не мисли какво и как ще го кажеш на английски. Важното е да има комуникация. Който иска ще те разбере, а който не иска дори и да си с перфектен акцент, няма да те разбере. За това, неформалното обучени под формата на игра, за мен е много важно, когато уча младите.

Какъв метод за обучение използваш?

Имам обучение по метода „Монтесори“, но той не е само за езици. Това е метод за възпитание на деца като цяло. Ползвам много игри, задачи, въпроси. Работих в “My Academy” тук в Шумен дълго време и постоянно играехме, нямахме учебник. Не харесвам учебници, защото не са истински. В живота езикът не работи по такъв начин. Когато работех с деца, само след един, два урока те започваха да говорят определени неща, защото им беше интересно. Не трябва да търсиш всички грешки, да поправяш. В училище непрекъснато се карат на децата, че допускат грешки. Всички правим грешки. Дори на български. Говорите ли перфектно?

Да, много често говорим неправилно.

За мен не е важно, че правиш грешки. Да, трябва да работиш върху тях, но цял живот мотивирам другите да не се притесняват, а да пробват. Много често спирачката е страха какво ще кажат другите за тях. Пробвай, пътувай, живота е твърде кратък. Опитай.

Мислиш ли, че макар и да имаме много проблеми в България, тук има повече възможности?

Навсякъде има възможности, ако ги търсиш има. Малко бюрокрацията тук те спира, ако искаш обаче, винаги намираш начин.

Знам, че се занимаваш с благотворителност по различни направления. Да ми разкажеш повече за това.

Винаги съм се занимавала с благотворителност. В Англия участвах в много кампании свързани с болни от ракови заболявания, с приюти за животни, много неща. Докато бях там минах обучение за дентална сестра и по този повод имах възможност да участвам в множество кампании свързани със здравето.

Разкажи ми и за работата ти с младежи.

Когато дойдох тук, започнах да преподавам английски. По метода „Монтесори“, който споменах, различните възрасти имат различни интереси. Относно тийнейджърите, теорията казва, че те искат да са част от обществото, искат да правят креативни неща, да се включват и да помагат, защото са пълни с енергия. Те са много по креативни от нас възрастните, защото техния свят е много по-чист, невинен. Много често ние ги спираме, казвайки им, че няма да стане. Ние им казваме какво да правят, но не слушаме какво те искат. Пробвах да задам няколко въпроса на младежи, с които работех, като например „Какво мислите за града?“, „Какво не ви харесва?“, „Защо?“, „Какво искате да направите за да стане по-добре, по-красиво?“. Младежите споделиха за проблемите с бездомните хора и животни в Шумен и аз казах „Добре. Хайде да направим нещо тогава“. Решихме да помогнем на приюта за животни в града. Отидохме там и разговаряхме от какво имат нужда. Оказа се, че кучетата имат нужда от разходки и любов. Събрахме се с няколко младежи и организирахме разходки на кучетата.

Как организираш това? Чрез Фейсбук групи?

Не. Говоря с тях. Социалните мрежи са препълнени и хората само скролват. С разговор е най-добре. Правихме няколко разходки. После предложиха да направим още нещо. Организирахме събирането на средства. Една девойка е много талантлива и предложи да нарисуваме торбички и събрахме доста средства от това. Мислехме да купим храна за животните, но младежите предложиха да направим нещо в самия приют. От там казаха, че имат дворче, което трябва да се облагороди, да се излее бетон, да се сложи мрежа, да се боядисат стените. Казахме добре. Доста хора отидохме и възрастни и деца, и младежи. Рисувахме на стените с момичетата, момчетата лееха бетон. За един ден свършихме много работа. Това беше един от първите ни проекти.

После се запознах с Пламена Николова от неправителствената организация „Общество 528“ и ми каза „ако искаш може да работиш с мен“. Заедно измисляме идеи. Говоря с хора, от какво имат нужда. Направихме няколко събития за събиране на дрехи за дома за деца във Велики Преслав, за бездомни хора тук в Шумен. Готвим здравословна храна. Постоянно правим някакви събития за да помагаме. Сега започнахме да работим с Еразмус, за да имаме интернационални възможности. Това е хубаво и за младите, защото те могат да пътуват и да общуват с чужденци. Много неща са в плана ни. Най-важното е да се събират правилни хора и те винаги се намират, защото градът може да е малък, но има много добри хора, които искат да помагат. Когато търсиш хора, те те намират. Лесно е да кажеш „няма да стане“, „това е работа на общината“. Винаги има отговорни институции, но ако искаш да направиш нещо за да помогнеш, можеш. Оплакването е най-лесното, което можеш да направиш. Това означава, че ти нямаш никаква инициатива и е по-добре нищо да не правиш. За мен е по-хубаво да правя нещо и да виждам резултати. А когато хората работят заедно е страхотно. Искам да мотивирам хората да пробват.

Да ги запалиш за доброто!

Като пробваш веднъж може да си кажеш „не е за мен“, но ще си опитал. Когато говориш с позитивни и мотивирани хора и ти се чувстваш по-добре.

Хората, с които общуваш сигурно те зареждат, но кои са нещата, които те натоварват, които те натъжават?

Да, има ги, но винаги търся позитивното. Ако се фокусирам върху негативното, ще се откажа. Знам, че мозъкът търси най-лесното, а то е да не правиш нищо, да се оплакваш, да търсиш оправдания.

Явно трудностите не те плашат, щом си научила и български! Коя ти е най-интересната дума на български?

Пръчка.

Пръчка? Защо?

Не знам! Странна е.

Преди малко спомена здравословно хранене. Има ли храна от местната кухня, която ти е любима или пък такава, която изобщо не ти допада?

Аз много неща не мога да ям, защото имам алергия към глутен.

Значи баничката не е в списъка ти от любими храни?

Пробвах я, но не мога да я ям. Тук много се яде месо. Най-любимото ми е ориз с коприва. Обичам лесните ястия от село. Правя лютеница, много е забавно да седиш 5 часа и да бъркаш. Гледам да не съм претенциозна към храната, защото знам, че много хора няма какво да ядат. Уважавам труда на хората, които готвят. Тук има хубави продукти, зеленчуци, плодове. В Англия ядеш домат – никакъв вкус. За първи път, когато опитах домат направо от градината, реакцията ми беше „ммм, това има вкус!“.

Твоето семейство подкрепи ли те в решението да отидеш да живееш в чужбина и да последваш любовта?

Не, но свикнаха. Бях на 19 години, когато казах, че отивам в Англия за няколко месеца и така няколко години. Винаги съм била различна, не исках да живея като тях. Пътувам много. Обичам да се запознавам с нови хора, да научавам за това, как те гледат на света.

Ако трябва да определиш коя е най-силната ти черта, твоя талант?

Креативност и адаптивност. Където и да ме сложиш, аз ще намеря начин да преживея. Понякога е трудно, няма да лъжа. Всичко се променя и ако ти стоиш на едно място, няма никакъв смисъл. Погледни за една седмица как всичко се раззелени.

Предстои ли някакъв проект в близко време?

Сега започнахме проект за приюта във Велики Преслав, имат голяма нужда от храна. Започнахме да организираме работилници по училищата за изработка на гривни, ключодържатели, с продажбата, на които ще закупим храна за животните и за подобряването на условията в приюта, но това зависи колко средства ще успеем да съберем.

Имаме и музикален проект с младежи и арт школа От нота до цвят – Music connects. Имахме гости от Румъния и Молдова и заедно направиха три оригинални песни, от началото до края, музика, текст, аранжимент. Проекта продължава.  Искаме да направим и запис към песните. Ще имаме още работилници, концерти и активитита за младежи, да покажем техният талант и желание за творчество. 

Когато видя нужда или пък някой ми се обади, гледам да помагам с каквото мога с помощта на младежите. Те искат да направят много неща, ако имат шанс и ако ги питат какво и как искат да го направят.

Съпругът ти те подкрепя във всичко това, нали?

Няма избор! Той също обича да помага, но в същото време е много зает с работата си и в университета. Обича работата с децата и младежите. Когато може винаги помага и ме подкрепя. Проблема с младежите е, че много често те не виждат подкрепа в своите родители.

Какво си пожелаваш?

Щастие, здраве, любов! Здравето е най-важно, защото без него нищо не можеш да направиш. Пожелавам си още хората да се грижат за себе си и да си помагат. Знам, че никога няма да има световен мир, но в малкия град можем да работим заедно за доброто на всички.

/HR Slavova/