Любовта към балета няма възраст – Разговор със Звезделина Цветкова и Юлиана Тодорова, преподавателки в Балетно студио „Перли“ към НЧ „Добри Войников – 1856“

Днес ви срещам със Звезделина Цветкова и Юлиана Тодорова, преподавателки в Балетно студио „Перли“ към НЧ „Добри Войников – 1856“, с художествени ръководители Ирина Върбанова и Величка Евтимова.

Здравейте, Звезди и Юлиана. От къде да започнем? Ако искате с по няколко думи да се представите кои сте.

Юлиана: Казвам се Юлиана Тодорова. Освен работата ми в балетната школа, имам учебен център за чуждоезиково обучение. Любовта към балета всъщност започна от много малка възраст, бях само на четири години. Първоначално се занимавах с художествена гимнастика, но паралелно танцувах и балет. Интензивността на тренировките тогава беше много голяма и в един момент нямаше как да продължа да се занимавам и с двете и аз избрах по-трудното – художествената гимнастика. По-късно се върнах към балета, първо любителски. Г-жа Евтимова и г-жа Върбанова създадоха това балетно студио към читалището и ние, със сестрите ми Звезди и Ралица, както и още няколко момичета, се включихме.

На каква възраст бяхте тогава?

Аз съм била на 33, а Звезди съответно на 30.

Звезди: Да започнеш да се занимаваш с изкуство или с това, което ти харесва, не е от значение на каква възраст си. Да разкажа накратко и аз за себе си. Имам филологическо и икономическо образование и работя като библиотекар в СУ „Йоан Екзарх Български“. Втора година водя група в училището по класически балет и характерни танци с деца от втори и трети клас по Национална програма „Заедно в изкуствата и спорта“. Винаги нещо ме е теглело в балетната зала от съвсем мъничка. Първите ми съзнателни спомени са свързани с това, че обичам танца и то класическия. Тогава нямаше толкова много информация, нито интернет и в редките случаи, когато излъчваха по телевизията балетни постановки, аз бях толкова щастлива и не пропусках вечер да повторя, това, което съм видяла. Винаги съм носила тази любов към изкуството, а това може би ни е предала нашата майка. Тя имаше красив оперен глас и сме израснали с оперна музика, макар да не се занимаваше професионално с това. Наскоро решихме да подплатим знанията си, свързани с хореография и преподавателска работа и към момента се обучаваме по специалността „ Хореография и съвременен танцов театър“ към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. И ето, че мечтите се сбъдват, независимо на каква възраст си, стига човек наистина да желае силно това.

Колко деца танцуват в школата?

Звезди: В момента са две групи, около 25 деца. Първата група са между 6 и 10, като по изключение сме приели и две четиригодишни деца, а втората група е от 10 до 14.

С кои деца се работи по-трудно, с малките или с големите?

Звезди: И при двете групи има своите специфики.

Юлиана: Аз като цяло може би се насочих към по-малките, защото за мен е голямо удоволствие да работя с тях. По принцип смятам, че добре се разбирам с малки деца. Мисля, че те оценяват, когато човек е искрен и естествен, а и самите те са такива.

Предполагам, че вниманието им се задържа трудно. Как успяваш да го направиш?

Много е трудно! Трябва да си измислям всякакви методи, включително игри и съревнования. От друга страна, те са доста амбицирани като цяло и идват с голямо желание. Много са редки случаите, в които мама и тати натискат нещата.

А при теб, Звезди, какви са предизвикателствата с по-големите?

Аз поех моята група от друг колега и имаше период на нагаждане, тъй като бяха свикнали с една методика, но бързо успяхме да се стиковаме. Предизвикателствата са такива, че колкото повече растат децата, толкова повече им се оформят интересите, не само към балета, но и към други занимания и е трудно да им се задържи дългосрочно интереса и да се мотивират.

Юлиана: Голяма част от родители записват децата си на няколко занимания, като се опитват да задоволят всички техни интереси. Ходенето на твърде много занимания, смятам, че прави нещата за децата по-трудни. Разпиляват се.

Звезди: Колкото повече се напредва в годините при балета, става и по-сложно и трябва да имат воля, отдаденост, трудолюбие, дисциплина.

А с родителите как се работи?

Юлиана: Нямаме проблем с родителите, винаги са отзивчиви, помагат с каквото могат.

Чисто технически срещате ли някакви трудности?

Юлиана: Имаме късмета да работим в най-старото българско читалище с утвърдени традиции в популяризирането на изкуствата в България и срещаме подкрепата на читалищното ръководство във всяко наше начинание, за което сме благодарни. Но ако трябва да изтъкнем нещо, което ни затруднява, това е, че залата ни е малка…

Какви качества трябва да има едно дете за да стане успешна балерина?

Юлиана: Според мен най-важното качество е трудолюбието. Дори и едно дете да няма гъвкавостта, може да постигне много повече от тези, които са гъвкави, ако работи упорито, защото това качество се изгражда. Сега се сещам за нещо интересно. Всеки месец избираме сред малките деца „Балерина на месеца“, като победителката получава книга. Това е голям стимул за тях. Критериите, да бъде една балерина избрана, са да се е държала добре в залата и да направи шпагат. Пример за упоритост е последното момиченце, което бе избрано. Миналият месец то беше доста далеко от това да направи шпагат, но с много работа, успя.

Балетът развива много качества.

Звезди: Екипна работа, дух, интелект, физика, хармония, доброта. Аз съм благодарна на моите преподавателки-Величка Евтимова и Ирина Върбанова, защото те са ни помогнали да изградим тези качества.

Разкажете ми за някоя много запомняща се изява?

Звезди: О, те са толкова много! Може би, когато сме пътували.

Юлиана: Имали сме много съвместни изяви с арменския танцов състав, който за съжаление не съществува вече.

Звезди: Във всякакви условия сме танцували, както на много големи сцени, така и на съвсем мънички. Няма да забравя в Истанбул трябваше да танцуваме на място с размер два на два метра, но успяхме да се справим и с това предизвикателство.

Сигурно се случва да сбъркате, как излизате от такава ситуация?

Звезди: С годините се натрупва опит и такива ситуации са част от работата на артиста, но продължаваш нататък.

Случвало ли ви се е да излезете на сцената болни?

Звезди: Когато си на сцената забравяш за болка, забравяш, че имаш температура.

Балета търпи ли развитие през годините?

Като техника се залага на класическия балет по школата на Ваганова. Методиката като цяло не се променя.

Звезди: Това са канони, които са установени от руската класическа школа.

Юлиана: Съществуват и други школи – френска, американска, които са видоизменили някои от правилата от школата на Ваганова. Преди години не е имало изискване към изпълнителите да бъдат хипер гъвкави. Ако сега погледнем две изпълнения, които са с 20 години разлика, ще видим колко много са се променили физическите качества на балерините и балетистите.

Звезди: Например Мая Плисецкая не е била толкова гъвкава, но това излъчване, харизма и артистизъм са трудно достижими до сега.

Има ли поза, която е изключително трудна?

Юлиана: За всеки човек е различно, защото всеки има различни качества. Едни са по-добри в баланса, други по-гъвкави, трети по-отскокливи. За всеки е много индивидуално.

Звезди: Аз няма да забравя колко труден ми беше четвърти арабеск, при който позицията на ръцете и извиването на корпуса е много специфично.

Отстрани изглежда много лесно и лежерно, но навярно съвсем не е така.

Да, така е, дори неща, които изглеждат най-елементарни, всъщност зад тях стоят много правила, които трябва да бъдат спазени, за да изглеждат движенията красиви.

Как успявате да покажете и обясните тези така строги правила на децата?

Юлиана: Децата мислят абстрактно. Трябва да се правят асоциации със съществуващи обекти, за да могат да ги разберат.

Звезди: Например „балансе“ го свързват с люлка. Казваме, че ръцете трябва да се движат като клонки на дърво.

Какво ви предстои като събития, концерти?

Звезди: Предстои ни самостоятелен концерт съвместно с приятели на 10 юни. Каним всички любители на музиката и танца!

Юлиана: Вероятно ще участваме и в шуменския конкурс „Магията на танца“, който се организира от Младежки дом.

Какво си пожелавате?

Юлиана: Пожелаваме си ние и децата да сме здрави и да се чувстваме щастливи, когато идваме на репетиция.

Звезди: Това е на най-важното, здраве и да имат желание да идват тук и да се занимават с нещо, което им харесва. Нека видеоклипът бъде поздрав на Балетно студио „Перли“ при НЧ „Добри Войников – 1856“ за предстоящия най-светъл християнски празник – Великден. Танц „Аве Мария“, хореграфия Величка Евтимова и Ирина Върбанова.

https://www.facebook.com/story.php?story_fbid=719170709414582&id=108958167102509&rdid=GeEOgQ2W7xD2iFX4

/HR Slavova/