„Кухата могила“ на изхода на гр. Поморие

Толкова близо до града, морето и хората, а толкова непознато.

Уникално като конструкция и въздействие, единствено по рода си място, без аналог нито в България, нито на Балканите, нито в пределите на цялата Римска империя.

Няма да разказвам онова, което може да се прочете в Уикипедия и интернет-публикациите, а ще насоча вниманието към по-малко известното, което чух по време на беседата и сам видях с очите си. 

Много спекулации има по отношение предназначението на този подмогилен куполен храм, няколко противоречащи си хипотези и нищо, което да е окончателно изяснено и потвърдено.

„Кухата могила“ се намира на 200-300 метра от морето, в края на гр.Поморие, на около 300 метра встрани от пътя Поморие-Бургас, издигайки се сред лозя и градини в полето на Опитната станция, някак си незабележимо и на пръв поглед невзрачно.

Но пък „Кухата могила“ е един от малкото римско-тракийски паметници (много повече тракийски и много по-малко римски), така добре поддържан и изложен пред публиката по начин да й въздейства хипнотизиращо и да грабва вниманието й завинаги. При това на посетители от цял свят и от най-висок обществен ранг. За съжаление, поредното недостатъчно оценено и относително непознато на нас, българите, историческо съкровище.

Входът към вътрешността на могилата става по коридор (дромос), който е дълъг 22 метра и висок 2.40 метра. И тук веднага възниква въпроса защо точно 2.40 метра е височината на коридора. Според разказвача на беседата, мъж в своите шестдесет плюс години, тази уникална яйцевидна конструкция е построена през II-III век от новата ера от римския император…Максимин Трак (235-238 г. от н е.), който, видно и от името си, е от тракийски произход, един от 14-те римски императори с тракийски корени (заедно със знаменития Константин Велики, основоположника на политическото християнство на територията на цялата Римска империя през 4-ти век от н.е.).

Император Максимин Трак е бил висок толкова, колкото височината на коридора да му позволи спокойно и без да се навежда да достига до вътрешността на могилата, т.е. император Максимин Трак вероятно е бил висок около и над 2 метра, мъж с изключително внушително излъчване и исполинска фигура, предводител за когото се носят легенди, че е тичал до коня си и с неговата скорост вместо да го язди, или че е повдигал и сам е премествал канари и волски коли, за да помага на войските си. Ей такива суперменски легенди за един Максимин на когото и името си му е както трябва – макси.

От друга страна, предназначението на коридора (дромоса) с дължина от 22 метра, през който става влизането в храма и който е разположен точно на юг, е да пропуска слънчевия лъч, който да достига и символично да опложда вътрешността на храма и то точно в отвора на кухата вътрешна колона, където вероятно е имало олтар. Диаметърът на вътрешната част на подкуполния храм е 11.60 метра, което умножено по числото  Пи (3.14) дава като резултат 36,4 което всъщност, без запетаята, е броят на дните в годината (364 или 365).

В конструкцията на „Кухата могила“ проличава смесването на римската с тракийската култура, символика, вярвания и градеж.

Постройката отвътре на могилата е куполна, елипсовидна, с формата на яйце, вероятно символ на раждането, живота и вселената. Самата могила, като всяка тракийска могила, както и конструкцията под могилата във формата на овално яйце, също прилича на корема на бременна жена и символизира плода в утробата на богинята-майка Бендида. Затова и слънчевият лъч влиза през коридора-дромос и достига до вътрешността, за да оплоди богинята Бендида.

Всички мерки и пропорции в подмогилния строеж са направени при прилагане и спазване пропорциите на Златното сечение – 1.618 (кода на Вселената) и числовата редица на Фибоначи (и то цяло хилядолетие преди Фибоначи). 

А знаете ли с коя буква от древногръцката азбука се отбелязва „Златното сечение“? Буквата е „Ф“ („Phi“). 

На какво ви прилича тази буква? На яйце с тръба в средата, точно каквато е конструкцията на „Кухата могила“!!!

Тази куха колона в средата е уникална и е с неизяснено и до днес предназначение. Във вътрешността на тази куха колона, отворът на която излиза на повърхността на могилата, е имало каменна вита стълба, с камъни вградени спираловидно по вътрешната стена на колоната, които стъпала са водели до върха. Следи от каменните стъпала още могат да се видят при внимателно вглеждане в една от снимките по-долу.

Има хипотеза, че кухата вътрешна колона е служила като комин на крематориум, в основата на която колона са се извършвали трупополагане и изгаряне. Тази хипотеза обаче се опровергава от липсата в съоръжението на урни с прах, но също и от самия градеж на колоната, който е от камъни, а не от тухли, които издържат на високи температури за разлика от камъка. 

Счита се, че кухата вътрешна колона, преливаща под свода на купола във фуниевидна форма, подобно на гъба, всъщност е „вортекс“ – фуния, която служи за завихряне на енергия. Според гида, цялата конструкция на „Кухата могила“ всъщност е енергийно-рекреативен център, служещ да въздейства върху посветените в тайните му посетители за възстановяването на баланса и хармонията на тялото и духа им, а в някои случаи и за възкресяването им. Разказвачът съвсем не на шега сподели, че пребиваването му всеки ден в този, според него, енергиен център, повишавали либидото и потентността му до невиждани преди нива, с което допълнително и извън силата на беседата си привличал вниманието на нежната и особено по-възрастната част на аудиторията си и разбира се, на собствената си съпруга. При тези твърдения на гида, стените на куполното съоръжение останаха безмълвни, но ми се стори, че цвета на тухличките послужили за градежа, някак си станаха по-тъмно керемедино червени, а цялата куполна конструкция над главата ми сякаш се присви и постесни от срам. За да има енергизиращ ефект върху организма, както и ефект подобен на този самоуверено изтъкнат от гида, вероятно са необходими поне няколко близки по време и достатъчни по продължителност посещения… Хмм, другата седмица пак мисля да отида…поне за час-два 

Всъщност, вероятно съвсем неслучайно, през 1942 г. специален отряд на немската армия, предназначен да открива и изследва древни артефакти по цялата земя (известна е страстта на Хитлер към окултното), засекретява мястото и прави свои проучвания и експерименти с неизвестен резултат.

Предполага се, че цялата вътрешна стена на купола по обиколката й е била покрита с фолио от злато, вероятно като украса и с естетическа цел, но може би и с енергийна цел, тъй като златото може едновременно да служи и като проводник на енергия, но и като изолатор, а това би било в унисон с предполагаемото предназначение на съоръжението като енергийно-рекреативен център и вортекс за завихряне на енергия.

От златното покритие на стената няма и следа днес. Разбираемо и очаквано. И в древността е имало иманяри, които са разграбвали всяка ценност, до която са достигали.

Може да видите при внимателно вглеждане в снимките, че стените на храма са правени в последователни хоризонтални редове – редуват се проводим слой с изолационен слой, което всъщност вероятно е някаква древна форма на кондензатор за енергия. Гидът спомена и за пиезоелектрическия ефект с определена честота, проявяващ се под купола на храма, възникващ под въздействието на електрическо поле. Вероятно енергията с определена честота, която подмогилната конструкция генерира и отдава на посветените посетители, е тази древна тайна на това съоръжение, в която е скрита и вплетена мистика, висша математика, изключителни строителни умения и генериране, контрол и използване на енергията за рекреативни цели.

Дори се счита, че куполния храм служи и като прорицалище, тъй като тайнството на мистериите извършвани вътре са обслужвали елита на тракийското висше общество, което е следвало пророчествата при определяне на действията и решенията си. 

Изключително интересна предполагаема функция/функции имат трите тръбовидни отвора (керамични тръби) намиращи се на височина от 4.60 метра от пода, на три места в подкуполното пространство – единият отвор точно на юг, над края на дромоса (коридора), вторият на североизток и третият – право на запад. Тези керамични тръбовидни отвора са разположени под ъгъл от 36 градуса спрямо равнината на пода и отвън са с диаметър 40 см., а отвътре – 25 см. (отново проява на „Златното сечение“ и математически пропорции).

Изключително наблюдение на древните строители, които са разположили керамичните тръби точно там откъдето духат от морето към земята поморийските ветрове.  Вероятно трите тръби са служили като вентилационни отвори, през които да влиза свежия въздух от поморийските ветрове. Освен за вентилация отворите са служили и още служат за създаване на брилянтната акустика на помещението, в което всеки звук оттеква отчетливо. 

Третото възможно приложение на трите отвора е през тях да прониква светлина в подкуполното помещение през определени периоди на деня и през годината с ритуални и символни цели.

Четвъртата възможна хипотеза предполага тези отвори да служат като тръби за астрономическо наблюдение, още повече, че в района около „Кухата могила“ е имало още осем могили (потвърдено от братята Шкорпил при първото им посещение в околностите на Поморие), като всичките девет могили са наподобявали земното отражение на небесното съзвездие на „Голямата мечка“. Интересно, нали?

В случай, че се вгледате във вътрешната колона, там където тя обтича и се слива с овалната форма на тавана, ще откриете 25 отвора, които съответстват на 25 ниши (отвора) намиращи се отсреща, срещуположно в стената. Вероятно в тези нишови отвори са били поставени греди, които са образували конструкция над пода и под тавана, което предназначение е неизвестно. Лично аз допускам вероятността тази платформа да е била използвана за изрисуване и поддържане на съществуващите в древността цветни стенописи по цялото протежение на вътрешната стена, които са били на същата височина, на която са и нишовите отвори на гредите. За съжаление, всички стенописи са били умишлено унищожени още в древността с твърд предмет, за да бъдат заличени.

Днес едва се забелязват следи от стенописите, които са били в наситено тъмно-зелен цвят, създаден от минерални соли. Другият основен цвят използван в подмогилната куполна конструкция е белия. Символиката на белия и зеления цвят е може би следната: 

Бялото е цвета на царствеността и на смъртта на бога-цар. Зеленото е цвета на прераждането на бога-змия (змията като зооморфен символ на бога), който сменя кожата си и е готов за нов цикъл живот.

Всичко в тази подмогилна куполна конструкция ни говори със символите си – форма, материали, цветове, звук и светлина… 

В стените има пет симетрично разположени спрямо дромоса (коридора) ниши в стената, които допълват усещането за една гениална простота и практичност на конструкцията.

Най-интересното и мамещо с очакванията си за разкриване на тайни предстои. „Кухата могила“ все още не е изследвана в цялост. До момента тук не са открити нито кости, нито урни с прах, поради което е трудно да се допусне, че това е гробница. Всичко обаче предполага, че в дълбочина има неразкрити до момента подземни камери и дори подземен коридор, който извежда от могилата в неизвестна посока. В тези кухини може да има всичко. Бъдещето ще покаже останалите скрити до момента тайни на могилата. 

И така. Вгледайте се в разкритото до момента, което е също толкова интригуващо и мистично:

– римският император от тракийски произход Максимин Трак, който вероятно е изградил или поне е довършил градежа на „Кухата могила“ и я е използвал според предназначението й

– „Златното сечение“ (изобразявано в древногръцката азбука с буквата „Ф“, каквато яйцевидна форма с вертикална тръба в средата има и конструкцията на „Кухата могила“) – математическите пропорции на „Златното сечение“ – 1.618 са използвани навсякъде при строежа

– изграждането на стените в последователни, хоризонтално разположени, съответно, проводим и изолационен слоеве, вероятно предзначени да служат като кондензатор на енергия

– кухото вертикално тяло-колона в средата на помещението със спираловидна вътрешна каменна стълба водеща към горния отвор, вероятно служеща като „вортекс“ за завихряне на енергия

– трите отвора с вентилационна, акустична, астрономическа цел или като отвори за насочване на лъчи със светлина към вътрешността на помещението

– цветните стенописи по височината под тавана, унищожени с твърд предмет още в древността

– овалната форма на конструкцията подобна на яйце и утроба, символизираща оплождането и раждането на живота

– светлината идваща по дромоса-коридор, с който лъч богът-слънце Митра опложда богинята-земя Бендида.

Тук ще завърша публикацията с нещо лично. 

Богът Митра е бил най-важния бог в пантеона от богове на цялата Римска империя. Той е бил бог на елита – на легионерите и аристокрацията на Древен Рим, на най-войнстващата прослойка в империята, тази която е направила и създала от Рим най-великата империя на древността. Идващ от изток, от земите на Персия, бог Митра и „митраизма“ е тайнственият култ към Слънцето и плодородието, поради което е свързван с мистерии извършвани в приземни и подземни храмове. Много специалисти считат, че ако „митраизма“ не беше само религията на елита, предназначена да обслужва висшите касти на римското общество, а беше превърната в масова и популярна религия сред населението и многото народности населяващи Римската империя, то християнството никога нямаше да има шанса да възникне като религиозно-политическа доктрина на масите и днес щяхме вероятно да наричаме себе си и да се определяме не като християни, а като митрияни.

Всъщност, ако трябва да направим разбираема съпоставка между елитарната и сложна доктрина на „митраизма“ и простичкото и предназначение за употреба сред широките маси „християнство“, то днес, една такава съпоставка и сравнение в областта на музиката, например, би изглеждало като противопоставяне на джаза срещу чалга-поп културата, т.е. елитарното срещу универсалното и масовото. Ясно е кой би спечелил и е спечелил борбата за сърцата на масите…

Всъщност, цялата обективна история на християнството разкрива, че в него няма нищо оригинално, а всичко е взаимствано или откровено крадено от предшестващи култове и религии, но умело преработено и използвано за собствени цели. 

Вероятно и „Кухата могила“ е създадена като култ към бог Митра, богът на непобедимото слънце, или „Sol Invictus“ на латински, като „митраизма“, по време на изграждане на храмовия подмогилен купол в Поморие, е била водещата религия в Римската империя, но също така е била припозната и приемана като близка от траките с преклонението на „митраизма“ към Слънцето, земята и природата, което е стояло в основата и на собствените вярвания и религия на траките.

А личният елемент е, че моята баба по майчина линия преживе се казваше Митра и втората съставна част от личното ми име (ЦветоМИР) носи нейното име. А това е името на бог Митра. 

Всъщност, езичеството никога не е напускало земите ни, запазено е и е продължило съществуването си в именната ни система, в много от традициите и обичаите ни чак до днешни дни. 

Затова (поради неунищоженото докрай езичество) християнството, в териториите населявани с българи, никога не е било онова фанатично и доктринерско християнство познато ни от други народи и от някои наши съседи, а е останало и до днес най-вече като едно публично-показно, но не и същностно християнство.

Богомилите, катарите, всички ереси, с които се гордеем и сме известни, са тръгвали по Европа и света оттук.

Мисля, че това винаги е било и продължава да е за добро и ни е предпазвало от крайностите на всяка религиозна догматика и вяра, запазвайки способността ни критично да възприемаме заобикалящата ни действителност.