„Когато помогнеш на някого да реализира своята мечта ти помагаш и на себе си“ – Мария Жекова – От нота до цвят

Обикновенно се подготвям за интервютата, които правя, но в случая не е така. Познаваме се от скоро и не знам почти нищо за теб.

От къде да започна? Близо 12 години живях в София преди да реша да се върна в Шумен. Завършила съм Математическа гимназия „Нанчо Попович“ и от малка имам афинитет към изкуството, но някак си то все оставаше на заден план. От дете обичам да пея и да рисувам, но чак към 10-11 клас започнах да ходя на уроци по рисуване при г-н Валентин Кулев като целта ми беше да се подготвя за кандидатстване за архитектура.

Така се случи, че бях приета Пътно строителство в София и Архитектура във Варна и аз избрах София. Доста трудно ми беше обучанието в УАСГ. Дълго време се чудех какво ми липсва в живота, защо така трудно ми се получават нещата и защо не изпитвам удовлетворение от това, което правех. Бях си намерила работа по специалността, но умирах от скука и отегчение. Явно не беше моето нещо. През това време желанието ми да потърся моят път към изкуството нарастваше. Един ден ми подариха ваучер за урок по пеене и така се засили желанието ми да започна да се занимавам по-сериозно с тази ми страст. Станах ученик по пеене и доброволец в музикална школа Rockschool, София.

Нямах идея, че се занимаваш и с пеене!

В последствие ми се отдаде възможност да започна и работа там като Организатор на събития, което беше нещо невероятно за мен тогава.

Било е нещо, което те вълнува.

Средата, в която попаднах там беше коренно различна от тази, в която съм расла – среда на музиканти и хора на изкуството. Близо три години работих там и постепенно се прокрадна мечтата да развия мое място тук в Шумен, място, което бих посещавала с огромно удоволствие като дете. Така се роди идеята за творческа школа „От нота до цвят“.

От колко време съществува школата?

Времето, в което реших да отворя школата беше малко преди първата пандемия. Общо взето стартирах с трудности, които изпитваха и много от хората в този период. В края на февруари 2021 успяхме да проведем първото събитие с Рисуване и вино.

Водиш ли си статистика колко събития сте провели?

Вече три години, почти всяка седмица по едно, две …. много са. Страхотното е, че имаме възможността да се запознаваме покрай събитията с много готини хора, с които вибрираме на една честота.

Защо не опита да реализираш идеята си в София?

Нещо ме теглеше да се върна тук, може би самото чувство за принадлежност към града. В София има доста такъв тип школи, но и хората интересуващи се от изкуство са в пъти повече. Просто реших да го направя тук дори без да проучвам пазара дали има нуджа или не, почувствах вътрешен порив и ето ме тук.

Освен рисуването знам, че имате и уроци по китара.

Да, по пиано също, по пеене, музикална теория. Имахме и актьорско майсторство за деца до преди година, но за съжаление групата се разпадна. Били сме домакини и на курсове по фотография.

Как се справяте с проблема, че децата бързо губят интерес и се отказват от извън училищните занимания?

Към музиката и рисуването има голям интерес и там децата са много по-постоянни. Искам да направя уточнението, че при нас не идват само деца, а и много възрастни, които по-късно откриват себе си, като мен например. Хора, които искат да се занимават с музика, дали по-професионално или чисто като хоби и за удоволствие, също ни посещават. Изкуството разкрива един друг свят, който е по-вълнуващ.

Аз съм решила като стана на 70 да започна да ходя на уроци по пиано.

Имаме ученици, които са 60 плюс годишни. Не случайно много учени твърдят, че след 60 години мозъкът започва да възприема както при децата доста по-конкретно даден обем информация.

На тази възраст, човек се чувства доста често самотен и е страхотно да търси нови хобита.

И не само това. Музиката и рисуването развиват мозъчните центрове и това е безценно като превенция на заболявания свързани с умствената функция. Също така смятам, че изкуството прави хората по-добри.

Какви трудности срещаш?

През втората година от създаването ни имахме доста високи сметки за ток. Не мога да скрия, че има месеци, в които не ни е много лесно да се издържаме, но пък от друга страна се отвярат възможности да кандидатстваме по нови проекти и да развиваме дейността си. Сега заедно с група тинейджъри и Андреа Керанов сме одобрени по един международен проект, който е свързан с подпомагане на организации в сферата на изкуството и културата. Казва се Collab4HySust CCI. Проектът е насочен към обединяването на културни организации от пет държави и ще имаме възможността да работим с ментор, който да ни насочва как да достигнем до по-голяма аудитория, дори да приобщим хора, които нямат възможност да ни посетят на място да се запознаят с нещата, които ще предлагаме.

Към коя услуга има особен интерес?

Детските арт рождени дни и частни партита са нещо, на което наблягаме. Децата, които имат афинитет към изкуство много се забавляват на нещо по-различно от чисто щуреене на детско парти. Тук се чувстват доста добре. Същото се отнася и за възрастни, които искат да празнуват по един по-различен начин и да отбележат празника си. Сплотяваме и фирмени екипи по време на тиймбилдинг с рисуване.

Обмисляла ли си да предлагате грънчарство?

Да, но не можем да подсигурим тук всичко необходимо за провеждането му. По Коледа правим много интересни неща от бързосъхнеща глина.

Когато имаме възможност организираме концерти, макар че в нашия град никак не е лесно това да се направи в наши дни. Проблемът според мен е, че информацията трудно достига до тези, които биха желали да посетят събитието, а също така, когато дойде денят на концерта, особено вечер, човек влиза в зоната си на комфорт и си казва „ох, май не ми се ходи тази вечер, ще пропусна“. Това действа много демотивиращо за организаторите.

Виждам в социалните мрежи, че правите и друг тип събития, как да ги нарека, тематични вечери.

Отскоро стартирахме с „Общество 528“ провеждането на Бордови игри основно с тинейджъри. Виждаме колко интересно може да бъде за тях да общуват свободно, далеч от телефони, компютри и да насочат енергията си към нещо градивно. Има много готини млади хора в града, а и не само млади. Има много хора, които ни подкрепят, а е много важно в изкуството да се подкрепяме.

Това трябва да е така не само в изкуството, а и когато виждаш, че човек влага много емоция в това, което прави. Личи си, когато нещо се прави с любов без значение дали е някакъв вид бизнес или работиш с личен труд, продукта става много по-различен. Аз лично подкрепям такива хора било то със споделяне на информация.

Доказано е, че когато помагаш на някого да реализира своята мечта, ти помагаш и на себе си и правиш средата, в която живееш по-добра. Отделно цялата тази позитивната енергия се връща обратно при теб.

Може би тук е момента да вмъкна, че планираме скоро да провеждаме събития за личностно развитие с прекрасната Светлана Цветкова, която гори в работата си и в желанието си да помага на хората да откриват, и опознават себе си в дълбочина. На който му е любопитно нека следи нашите страници в социалните мрежи.

Повече жени или мъже посещават събитията Ви?

Доказахме на доста господа, че не е страшно да дойдат и да рисуват. Неслучайно повечето велики художници в света са мъже.

Сблъсквате ли се с предубеденост?

Все още да. Има хора, които казват, че имат желание да дойдат, но ги е срам, че ще се изложат, страх ги е, че няма да се справят. Сблъскваме се с техните лични ограничения. Всеки, който има дори и малко желание, бихме искали да го насърчим да дойде и да пробва. Още по-отпускащо и приятно е, когато е в споделена компания.

Кое е най-нестандартното събитие, което сте организирали?

Имали сме няколко презокеански сесии с рисуване онлайн, заедно с школа „Българика“ в САЩ, Чикаго. Запознахме се с българки от различни краища на България, които живеят и работят от доста години там. Беше много вълнуващо. Като цяло мислим в посока да се развиваме по-дигитално, но идеята още не е напълна изчистена и е рано да я споделя.

Други по-мащабни събития са тези, в които пренасяме уроците си на открито . Три поредни години провеждаме фестивал “Арт Алеи“ през месец септември в парк „Градска градина“. Това е начин да се запознаем с нови хора и да им дадем тласък да се запалят по изкуството. Провеждаме работилнички с рисуване, има уроци по китара на открито, дори носим и пиано. Надяваме се да утвърди като традиция.

Вярваме, че можем да докоснем още много хора в града ни и да продължаваме да общуваме заедно на любимия ни език – ИЗКУСТВОТО.

Повече за Творческа школа от нота до цвят можете да намерите на: