„Изкуството  лекува рани, не  ги отваря“-едно докосващо сърцето интервю с даровитата шуменска художничка Росица Стоименова

Днес ви срещам с даровитата шуменска художничка Росица Стоименова. Нека разберем от първо лице повече за нея.

Здравейте, Росица. Познавам Вашите прекрасни картини, но не познавам Вас. Ще ми разкажете ли повече за себе си? От кога се занимавате с рисуване и кое Ви провокира да започнете?

На 64 години съм, зодия Водолей. С рисуване се занимавам през целия си съзнателен живот. Първата си награда  получих в детската градина за рисунка с водни боички – зайчета в снежната гора. Тогава нямаше това разнообразие от материали за рисуване като сега и в няколко малки чашки Другарката разливаше  цветовете – 4 – 5 за децата, насядали около масата и магията започваше. За да запомня това, значи е било много интересно за мен. Била съм на 5 – 6 години. Мисля, че хората се раждат писатели, художници, музиканти… Изкуството е начин на живот.  Все ще избликне от някъде.

Завършила съм ШУ – НУП със специалност Изобразително изкуство. По време на учителската си практика също не съм се разделяла с рисуването. Допадаше ми идеята за хармонично и всестранно развитие на детската личност.  Децата много експресивно пресъздават света, който ги заобикаля. Рисуването е средство за възпитаване на детската емпатия, бори агресията в училище.

Какъв е Вашият стил на рисуване и промени ли се той през годините?

Благотворно влияние върху методическата ми подготовка по Изобразително изкуство оказа моята учителка Сия Туршиджиева. Мир и светлина на душата и! Тя ни учеше да уважаваме  рисунката, в която прозира чистата детска душа. Помня, че нейният дом бе украсен не с картините й, а с пъстри детски рисунки.

Още по – активно започнах да рисувам от 2017 година. Харесвам различните стилове, различните техники, различните жанрове в това визуално изкуство. Навярно имам „свой почерк“ и съм разпознаваема. Създавам предимно реалистични картини. Искам те да са светли и жизнерадостни,  да отморяват, да показват красотата на природата, на българското фолклорно богатство… Отблясъци, сенки и текстури, заиграване с детайла, мекота и изтънченост на образите, разказ в картината, символика , скрита в изобразяваните обекти… Това са нещата, върху които се съсредоточавам.

Какво обичате да рисувате – къщи, пейзажи, хора? Кое Ви привлича в тях?

Темите ми ги подсказва самият живот: посетено място, прочетена книга, историческо събитие, изворите на народното творчество, красотата на българката, магията на танца, очарованието на природата, изящна фотография.  Занимавам се и с декоративно – приложно изкуство. Обичам графиката, акрилната техника също ми допада, обожавам акварела. Все по – често посягам към маслените бои. Рисуването е релакс, удоволствие , но и сериозен многочасов труд. Завършената картина е за мен затворена страница. Мисълта ми тутакси е превзета от нова идея и я  визуализира. Считам портрета и многофигуралната композиция за мястото, където художникът може да покаже нивото си.  Композиция, колорит, настроение, техника – всичко е от значение при възприемане на творбата.

Критична ли сте към себе си и приемате ли критика?

Аз не обичам да критикувам, да давам оценка, да поучавам. Не го правя. Към себе си съм много взискателна, към другите – премерена. Уважавам мнението на другите, но имам доверие единствено на своя нюх. Рисувам както ми харесва. Работата по поръчка ограничава свободата.  Не  копирам себе си, но копирам по – добрите от мен. Смятам, че излишната суета е пагубна за твореца.

Кога картините се получават по-въздействащи, когато човек е щастлив или когато носи болка в сърцето си, коя емоция е по-силен вдъхновител?

Аз рисувам само когато съм в мир със себе си. Не бих изляла болка, гняв, дисхармония върху листа или платното. Вярвам, че картината приема енергията на художника. Творбата трябва да носи добро послание. Да вдъхва вяра, надежда и любов. Изкуството  лекува рани, не  ги отваря.

Правила ли сте си автопортрет? Ако да може ли да ми го покажете?

Автопортрети нямам, но присъствам като персонаж в някои картини.

Имате ли картина, която Ви е изключително скъпа?

Конкретна картина не мога да посоча.  Имам личен архив – портрети на близки, икони – съкровени неща.

Разкажете ми за Вашите изложби, които сте организирали и за наградите, с които сте удостоявана?

Представих се пред шуменската публика с изложба през 2022 година  „Шумен в моите акварели“ и участие в изложба „ Заедно в ритъма на багрите“ през 2023г. И двете по покана на читалище „Напредък – 1869“ град Шумен.

Къде хората могат да разгледат Вашите творби и ако решат да закупят някоя от тях?

Показвам своето творчество в страницата „Art Rosica Stoimenova“ във Facebook. Тъй като публикувам в групи на художници, виждам, че има голямо предлагане на картини. Реална представа за творбата може да се добие само в жив контакт с нея. Купуване по интернет е малко слепешката. Когато имам запитване за картина, аз обяснявам, показвам в множество снимки фрагменти от творбата. Имам стари клиенти, които в домовете си имат повече мои картини, отколкото у нас. Тоест – трябва да получиш доверие, а това изисква да ставаш все по – добър, да си поставяш по – трудни задачи, ежедневно да работиш. Значение има и как оценяваш труда си. Не е добре да го подценяваш, но по – зле е да се надценяваш.

Ако трябва да се опишете с цвят какъв би бил той?

Топло сиво, което всеки момент може да прелее в друг цвят.

Децата Ви рисуват ли, успяхте ли да им предадете своята страст към изобразителното изкуството?

Страстта към рисуването не може да се вмени на друг, ако в душата му няма тази потребност. Децата ме подкрепят, харесват това, което правя, но не рисуват. Имат си свои хобита и интереси.  Развили са вкус към красивото и естетичното, имат отношение към изобразителното изкуство. Но всичко е възможно. Може някой от внуците да грабне след време четките и палитрата. Изкуството е сфера, при която креативността е водеща и създаваща сила. 

Какво бихте казали на финала на нашия разговор?

Ще завърша с една мисъл на Пикасо: „ Всяко дете е художник. Проблемът е как да останем художници, когато остареем“.

Повече за творчеството на Росица Стоименова можете да видите на страницата й ttps://www.facebook.com/profile.php?id=100057173091485