За традициите в семейния бизнес и за личния стил – откровено с Рая Христова

Днес ви срещам с Рая Христова, една изключително харизматична и стилна дама, поела товара да управлява семейна фирма в месопреработвателния бранш- Ви Ар Груп- с.Радко Димитриево. Нека разберем направо от нея коя е.

Здравей, Рая! Разкажи ми как започна да се занимаваш с това което правиш?

Аз съм Рая, от Шумен съм и все още е така! 5-6 години съм живяла във Велико Търново, докато учих и после се завърнах тук със идеята да бъда едно малко рамо на татко в месопреработвателния бизнес, тъй като е доста тежък и особен. Аз съм завършила Българска филология и История и по-късно Връзки с обществеността, нищо общо с месопреработвателната промишленост, но постепенно много ми хареса да се занимавам с това. Междувременно навлязоха редица Европейски регламенти, изискванията на които бяха много тежки. Трябваше за много кратки срокове да станем европейски фирми и да отговаряме на всички критерии. Докато на месопреработвателните фирми в съседна Румъния бяха дадени 6-7 години гратисен период, за нас бяха 2 г. В същото време нямаше финансиране и всичко направено е със собствени средства и кредити и беше много трудно. Предприятието ни е в с. Радко Димитриево. Като започнах все още не бях шофьор, научих се да карам автомобил. Постепенно работата ми там си стана моето нещо. Първоначално се занимавах с документацията като целта беше да навляза в това как се случват нещата, да науча за добрите производствени практики, докато накрая станах управител. Не бих казала, че с някакви стремглави темпове сме се развивали, всичко при нас е наистина много постепенно.

Доколкото съм запозната този бранш никак не е лек.

Всяка малка инвестиция при нас се измерва в цифри с много нули, а изискванията са много тежки. Най-хубавото в нашата фирма е персоналът. Това са хора, работещи във фирмата преди мен и са все още там!

Създали сте едно голямо ядро във фирмата.

Това е гордост, особено във времена като днешните.

Как успявате да ги задържите?

Аз мисля, че „виновникът“ за това е баща ми. Той е изключително социален винаги обърнат към човека и неговите нужди. Естествено всичко сложено в някакви нормални рамки, но човечността е водеща. Нищо не е на всяка цена. Заедно сме и в празници и в по-трудни моменти и рождени дни празнуваме заедно – на една маса. Няма разделение, няма на вратата табела „Директор“, но същевременно всеки си носи своите отговорности.

Очевидно е, че имаш подкрепата на хората, работещи за вас. Какви са предизвикателствата в работата освен трудностите в бранша? Нещо, което лично на теб ти е трудно в работата?

В работата ми в момента най-трудно е това окрупняване на пазара. Всички ние, дори и аз , сме потребители в големите чужди вериги, които недолюбваме, спорим за тях  в социалните мрежи, но всъщност …..всички сме там.

В това забързано ежедневие човек оптимизира времето си, отивайки в една верига да напазарува всичко, от което има нужда – от едно място.

Но всъщност те са „убийците“ на малките магазинчета, които бяха наши клиенти. Съответно веригата се прекъсна и това сътресение се отрази на всички ни.

Забелязвам, че сменихте подхода и търсите директния клиент.

Да така е, особено тази зима за първи път тръгнахме из дебрите на нашия град. Ние сме една от първите месопреработвателни фирми в региона и стартирахме през далечната 1990г. Въпреки това не бяхме много познати тук, тъй като дълги години се занимавахме с разнос в населените места извън града. Не сме използвали субсидии, европейски програми и останахме в сферата на семейния бизнес, не се превърнахме в мега завод. Всъщност и такова ни е било желанието.

Според мен една фирма среща трудности, когато започне да се разраства.

Да, така е. Разрастването при нас е от гледна точка на технологично оборудване за по-качествено и чисто производство, по-чист етикет, без добавени изкуствени съставки и подобрители. Големите пазари не са ни били приоритетни.

Преди няколко години с нас се свързаха колеги от същото селце. Съществува една страхотна ферма, отново семейна, управлявана от млади хора, които със същия хъс и ентусиазъм като нашия започнаха да развиват бизнеса, наследен от своя баща. След един разговор решихме, че можем да бъдем партньори, а не да си пречим. Вече седма година работим в това добро партньорство като те са суровината, ние сме преработката.

Ние сме едни от малкото местни фирми, които работят с прясна, българска суровина и много се гордеем с това!

В уравнението липсва само една семейна фирма, която да осъществява дистрибуцията.

(Смеем се) Така е, да. Нашата сила е в производството, до вратата на цеха сме много добри. След това е въпрос на организация и много разговори, които водим непрекъснато. Семейната идея и концепция на фирмата ни приобщи и моя съпруг, който с безценния си опит на мениджър в италианска компания успя да допринесе значително  за развиването и модернизирането на мощностите ни, капацитета ни и кръгозора ни!

Говорейки за семеен бизнес, знам, че имате син. Би ли искала да се включи в бизнеса след време?

По-скоро не, въпреки, че като гледам радостта в очите на моя татко и колко всъщност той се радва, че ние сме там и че ни харесва това, което правим…се замислям.

Какво мислиш за негативните коментари и за обратната връзка, когато не е много положителна? Как приемаш това? Лично сигурно?

Аз като цяло съм представител на поколението, което много работи със социални мрежи, но за първи път сега през декември 2023, много активно навлязохме в това пространство. За моя радост от наистина хилядите коментари имаше точно 3 негативни отзива, като се оказа, че единият не се отнася за нас, другият беше едно субективно мнение на клиент, което аз приех като градивна критика. Моят съпруг ги чете с голяма доза хумор, докато аз малко се натъжавах, но ако ги няма, всъщност как ще вървим напред? Според мен това, което ни се случи тази зима – страхотни отзиви, нови пазари, е че хората най-накрая се обърнаха към качествения и чист продукт, който ние от много, много години се опитваме да наложим.

Според мен и ние като клиенти трябва да се променим. Да бъдем по-организирани и да успяваме да планираме покупка на качествени продукти директно от производителите, било то месни, млечни, зеленчуци или плодове.

Всъщност това си е цял пазар.

Мислили ли сте да направите платформа заедно с други производители, където да се продавате?

Съществуват фермерски пазари и ние сме точно за там, защото продукта ни отговаря на всички изисквания. Етикетът е чист, не използваме консерванти, добавки под никаква форма. Само месо и подправки. Най-после усилията през тези години, през които сме държали на чист етикет, се отблагодариха. От друга страна това, че нямаме обект в града, място, от където хората да си купят наш продукт, затрудняваше логистиката.

Сигурно има и някоя тайна подправка в древна рецепта заключена в сейф.

(Смеем се) Не, няма тайни рецепти. Всичко е на принципа на това какво ние харесваме. Нашето семейство обожава подправките и хубавото месо. Нашият суджук е много ароматен и още като се извади от опаковката ухае на подправки. Ние държим продукта ни да е пакетиран. Не го насипваме в торби. Изглежда добре, по един много чист и подреден начин. Това е тайната, че всъщност са много качествени. Работим с един доставчик на подправки от много години. Подправките се мелят в момента и ни ги пращат вакуумирани, готови за употреба. И може би най-голямата тайна са хората ни! Те всъщност само това са правили, заедно – толкова много години!

Вероятно до толкова са свикнали с процеса, че не ползват рецептурници.

Ами да. Повечето са от повече от 20 години при нас.

Как намираш баланса между работата и семейството?

Фирмата ни е много спретната, с ясни и точни правила. Направили сме го така , че да е удобно за нас, работим от понеделник до петък, събота и неделя сме си вкъщи или пътуваме. Съвсем по наш модел, по правила, които на нас ни харесват като семейство. Не сме от този тип работохолици, които денонощно „живеят“ в производството. Не използваме камери, с които да наблюдаваме, не сме постоянно под стрес какво се случва. От този тип по-спокойни хора сме и така работим и с клиентите си. Може би и в това се крие успеха ни. Тези напрегнати отношения, които са в бизнес света не са нашия модел.

В наши дни хората се измерват в разходи, а не в личности, което е толкова жалко!

Бих те определила като жена с характерен стил. Успяваш ли да го приложиш и в работата си?

Бизнесът ни е много ограничен откъм творчество, защото е храна, защото е месо. Представям си, в мигове, когато мечтая за подобрения и възход, съвсем различни опаковки. Вижданията ми са за много красиви неща. Харесвам по-бутикови изпълнения, но за съжаление пазара не би ги възприел, поне не на този етап, защото това ще оскъпи продукта. Работила съм на всички нива във фирмата, включително и дълги години съм ходила на така наречения разнос по села и градове. Всъщност се оказва, че хората се плашат от лъскавата опаковка, на храната особено. Мислят си, че е скъпа, недостъпна. Сега вече има някакво просветление . Като цяло този мой стил много искам да го внедря, но е почти невъзможно.

Кюфте или кебапче?

(Смеем се) Със сигурност кюфте!

И аз съм за кюфте, макар, че моите деца предпочитат кебапчета.

Децата обожават кебапчета, обаче възрастните предпочитат пикантността на кюфтето, лукчето в него, чубрицата, сочността, която съхранява.

Би ли искала за финал да добавиш нещо? Какво ви предстои? Може би предстоящи участия в изложения?

В Пловдив предстои едно такова, но те са огромни форуми. За да участваш трябва да наемеш щанд и да предложиш поне 20-30 продукта. Това е за много големи фирми. Ето още едно островче, което всъщност трябва да бъде променено за да могат да участват и по-малки производители като нас. Тези големите изложения „Месомания“, „Фудтех“ са за фирми с финансови ресурси, рекламни отдели, до като ние сме семейна фирма. Това което предстои в обозримо бъдеще са няколко планирани подобрения в технологично отношение и обмисляме да стартираме от следващия сезон със собствена сушилня, в която всички тези страхотни суджуци, които произвеждаме да ги предлагаме и в готов вариант, защото хората са много ангажирани. Хубавото е, че много млади хора ни потърсиха, които никога не са се докосвали до сушене и точене на суджуци. Справиха се всички много добре, но така или иначе въпроса оставаше, „А нещо сухо има ли?“. Това е като цел за 2024.

Надявам се скоро да видим резултатите по витрините и по терасите.

Повече за дейността на Ви Ар Груп- с.Радко Димитриево можете да намерите на:

/HR Slavova/