Един откровен разговор с Коко Паносян за любовта към радиото, баланса и изборите в живота

Едва ли има човек, който не те познава, но все пак кой е Коко Паносиян?

Аз съм шуменец, човек, който обича много града си и през всичките години, в които се развивах професионално, въпреки  възможностите, които съм имал да напусна Шумен, останах тук. Така се  случи, разбира се  и поради други обстоятелства, но мисля че съм доказал много пъти, че  съм радетел за това местното и родното да се отбелязва, цени и популяризира. Винаги съм се гордял с нашите талантливи и успели хора, с нашите исторически и природни дадености, с постиженията на моите съграждани.

Мисля че най разпознавам ме направи работата ми в радиото, която е най-голямата ми любов. Радио Шумен, Форте радио, Дарик радио и чрез записани рекламни спотове по много радия в България. Иначе дълги години работих, като  диско водещ в много от заведенията в Шумен и в други градове, водещ на събития, сватби, концерти , много фирмени партита и рождени дни. Няколко години бях телевизионен водещ. По професия съм часовникар, но отдавана не практикувам този занаят, въпреки че часовниците са ми неугасваща страст.

Това не го знаех!

Да. Работил съм всякаква друга дейност, търговска, консултантска, PR,  но като цяло най-вече се занимавам с реклама. Това е свързано с изработката на радио реклама, режисиране на видео клипове, тяхната изработка, печатна и интернет  реклама.

Гласът ти е много разпознаваем.

Най-вероятно, защото гласът ми е звучал в ефира доста дълги години. Започнал съм от Радио Шумен. След като направиха Форте радио се преместих там. Няколко пъти напусках, пак започвах и накрая завършихме с моите колеги в Дарик радио и след това пак в Радио Шумен. Сега в нашия град за съжаление няма радиостанция.

За съжаление е така.

Като цяло радиото е моята любов. Бил съм също така водещ на едно предаване по така известната от близкото минало Топ ТВ, което се казваше „Карамел“. Телевизията беше почти национална, предаваше в цяла Североизточна България. Водих едно доста популярно предаване за млади талантливи изпълнители на попфолк. Общо взето бях женен, имам едно прекрасно дете, дъщеря. Да ми е жива и здрава! В момента е студентка.

В една публикация наскоро прочетох, че „най-сигурната предпоставка да се разведеш е първо да се ожениш“.

Понеже съм водещ на сватби и то много години вече, оженил съм толкова хора та дори след това и децата им, бих могъл да кажа, че самият процес на да се ожениш  недай си Боже и евентуално да се разведеш е доста …странен филм, който преминава  през отдаване и доверие, които после уж необяснимо, а понякога доста добре обяснимо  преминават в нетърпимост и  раздяла. Разсъждения много, но едва ли някой би могъл да даде точния отговор и най вече за това, защото се говори за сблъсък на индивидуалности, характери, външни фактори, ситуации, промяна на състояние, финансово, здравословно и духовно. Нашето общество до известна степен е болно и в един момент е подвластно на някакви крайни решения. Спомням си винаги една история, в който питат една баба „Вие защо не се разведохте?“ и бабата казва „Живяхме във времена, в които ако нещо се счупеше, ние го поправяхме, а не го изхвърляхме“. Мисълта ми е, че за да се стигне до един развод има много предпоставки, но пък в крайна сметка, ако хората са създали дете и живеят съвместно, биха могли да положат усилия и  да намерят начин да останат заедно. От друга страна, ако действително нямат допирни точки повече и имат нерешими ситуации (има такива случаи със сигурност) мисля, че най-интелигентното и разумно решение е да съумеят да запазят едни нормални дипломатични отношения, които да са в полза на детето, защото много деца страдат. Аз ги виждам. Поради нехайството на родителите си и нетърпимостта, която имат един към друг. Може би това е най-грозната  страна на развода. Иначе другото по един или друг начин се преодолява. Така сме устроени хората.

Следващият ми въпрос щеше да бъде „Кое е нещото, което ти е на сърце“, но ти отговори, че това е радиото.

Радиото, като цяло музиката е моя живот. Цял живот съм се занимавал с нещо свързано с нея. Харесвам и работата на PR.  Участвал съм като PR в  няколко местни , парламентарни  и президентски избори. Винаги съм печелил с моят или моите кандидати. Защото знам от РАДИОТО , че всичко се случва „Точно и на време“! Нескромно ли беше това? Не е необходимо да има  много скромност в нашата професия , но е важно да се държим възпитано и уважително! В това се крие професионализма, а останалото са уменията и желанието, хъса за работа и старанието. Часовници не поправям вече, но ми се иска понякога да ремонтирам някой ей така, защото ми е тръпка. (смеем се)

И часовник не носиш.

Нямам. Подарявам ги! Щастлив човек съм.

Понастоящем с какво се занимаваш?

Пиша текстове за реклами, изработвам много реклами, които се излъчват по радия и във вериги магазини в цялата страна. До скоро имах малко звукозаписно студио, което по стечение на обстоятелствата затворих. Занимавам се с отдаване под наем и  поставяне на билбордове по сгради и калкани, нещо, което дори не ми е минавало през ума, че ще правя. Често живота така завърта нещата, че ….

Така е, да. И аз не съм си представяла, че ще имам сайт и ще взимам интервюта с известни личности като теб, но ето ни тук и сега.

Да, доста разнообразни и интересни  неща съм работил. Имах един рекламен офис тук в града, със студио, което беше за предпечат и печат. Направихме доста реклами, но след като се разделихме с колегите ми остана един билборд и реално от там тръгна това, което сега правя. Господин Билборд 😊. Не мога да отрека, че радиото и ефира много ми липсват.

Сигурно си имал трудни моменти, а в същото време трябва да излезеш в ефир, на сцената. Как слагаш усмивката?

Това е нещо, на което винаги съм се чудил, когато казват, че трябва да си професионалист и да направиш на сцената това което трябва, без да се усети от публиката състоянието, в което се намираш Дали си болен или разстроен … Какво означава да си професионалист? Ако действително ти имаш лична драма, имаш нещо, което е изключително тежко, това да излезеш на сцена и да бъдеш себе си не би показало чак такъв професионализъм, защото хората като мен например рутинно на сцена не излизат. Аз всеки път се притеснявам, всеки път го изживявам и искам да дам максимума от себе си. Ако не съм готов да го направя няма да изляза. Понякога обаче няма, няма. Имаше много такива случаи, като се започне от това, когато ме уволниха от радиото, беше ми тежко. Те никога не ти дават възможност за последно предаване, по време на което да се разделиш със слушатели и да благодариш, Това ме е обиждало, защото собствениците на радиостанциите по този начин подценяват професионализма ми. Нима след като толкова години през които съм работил всеотдайно за една медия, след като някой, който я управлява в определен момент е решил, че не съм удобен ме уволнява, си мисли, че бих си позволил да направя лошо предаване по време на което да говоря срещу медията или него? Светът е пълен със смешни хора, понякога са тъжно смешни. Първият път, втория път, третия път вече свикваш. Всичко което създава ситуации е свързано с това, че ние работим с речта и съзнанието си , поемаме отговорност като личности с характер и пазим достойнството си. Говорим много неща, които не винаги са много удобни за някой. Един журналист, макар, че аз не съм, аз съм само радио водещ, трябва да бъде обективен, честен и искрен, да не бъде пристрастен. Винаги съм изповядвал точно това в работата си  и то ми е носило негативи. А по отношение на това как излизам в ефир или водя сватба, концерт или друго събитие, не знам как става, аз съм самоук и сякаш, ако не друго съм успял да изградя в себе система която да контролира емоциите ми в момента в който трябва да бъда това, което се очаква от мен да съм. Имам доста такива случаи и не искам да се връщам към тях сега някои са много тъжни и трудни.

А като срещнеш събеседник, който отговаря с „да“ и „не“ само, как го предразполагаш за да тръгне разговора?

Имах едно предаване по Дарик радио, което се казваше „Абсолютно“ в него правех страшно много интервюта. В радио Шумен също интервюирах много популярни хора и до днес там се пазят много мои интервюта. Имам разговори с  почти всички наши известни изпълнители, актьори и други интересни личности. По някога  е странно усещането, че изградения образ и очакванията към определен събеседник предполага той да е словоохотлив, а всъщност става обратното. Спомням си Тодор Колев, светла му памет! Толкова интересен човек, великолепен актьор, аз му се възхищавам, даже го имитирах в ученическите си години, но той беше много обран в изказа си. Аз говоря, говоря, казвам нещо и той отговаря „да, така е“. Другото по-опасно нещо от това кратко отговаряне е примерно, когато някой си е решил да говори за нещо. Ако нямаш опита да го овладееш, ти си задаваш въпроса и той уж започва да отговаря, но си разказва, това, което той е решил да сподели и не ти дава възможност да го прекъснеш. И де факто, ти не си взел интервю с твоите въпроси, а той си е направил реклама и разказал каквото е решил. Водещият трябва да съумява интелигентно и възпитано да води интервюто, като разбира се въпреки уважението към госта си, трябва да показва своето отношение и чрез поведението си да покаже ниво, знания и подготвеност Това, което съм научил през времето, в такива ситуации е  в началото, средата и края на разговора, трябва да съобщаваш с кого разговаряш и на каква тема, защото хората изтърват темата и въпроса и трябва да ги завръщаш. Също така тези хора, които интервюираш, понякога се учудват на нещата, които знаеш за тях. Отивайки на едно интервю трябва да се подготвиш, както и ти си се подготвила днес. Когато си го направил, не е необходимо при задаването на въпроса да изказваш всичко, което знаеш, защото всъщност ти казваш отговора и интервюирания няма какво да отговори и добави. Интересна професия е и човек се учи в движение и в дълбоките води, но винаги съм се радвал, когато някой ми направи забележка  не точно забележка, а ме коригира. Във времето съм се убеждавал, че тези хора са били прави, в това, което са ми казвали вярно. Те са ме научили на много неща. Благодарен съм!

Ти си достатъчно интелигентен да го разбереш, до като повечето хора малко трудно приемат критика.

Във всяка професия си има някаква тънкост. Примерно има професии в този живот, за които получаваш аплодисменти. Един път като ги получиш това става като зависимост, искаш пак да те аплодират, пак да си на нивото, на което си бил, но не винаги става така. Например в DJ сферата, имал съм колеги, които правят едно успешно парти и казват „беше страхотно, разбих ги!“, но това не значи, че и на другата вечер ще е така. Има клиенти , които идват с претенции, имат изисквания или недоволстват от нещо . Трудно и почти невъзможно е във всеки момент да угодиш на всеки, но трябва да се прояви дипломатичност и да приемаш критиките възпитано. Всъщност, ако някой колега се почувства притеснен от критики обиди на клиенти и му се скапе настроението, винаги му казвам, приеми нещата и си мисли за хонорара, който ще вземеш по късно. Малко е грубо така, но това е работа – Нищо лично. 😊 Не трябва да си типичен и предсказуем. Когато вдигнеш нивото обаче и очакванията от теб са по високи, което съответно ти дава самочувствие, е нормално да вдигнеш и цената. 😊

Как намираш баланса между музиката, която ти харесваш и тази, която хората желаят да чуят?

Като цяло във всяка една професия трябва да има доза психология. Да осъзнаваш каква е твоята задача, как ще я изпълниш и да правиш бърза преценка на мястото и ситуацията, в която се намираш, за да може да съумееш да дадеш точно този баланс. Той се получава, когато съчетаеш задължителните неща, които може би не са ти толкова приятни с  нещата, с които си личи, че си се постарал да впечатлиш аудиторията. Това показва една подготвеност на човека и едно желание да си свърши работата по-добре. Естествено по-скъпото и по-ценното от хонорара, който взимаш в края на вечерта от всяко едно събитие е хората, които ти казват „страхотен водещ си“, „Браво!“.

Освен хонорара предполагам, че си получавал и бакшиши, когато работеше като DJ. Помниш ли кой беше най-големият?

Докато бях дисководещ имах повече бакшиши, докато на водещия по-рядко дават. Научил съм нещо от ромите, че независимо колко им е голям хонорара най-много се радват на бакшиша. Бакшиш трябва да получиш, когато си докоснал човека, когато си го усетил. Виждаш го, че на нещо се радва, че му е готино, ами пусни му още една песен, достави му удоволствие и бакшиша идва, Както казваше великия актьор Тодор Колев във филма Опасен чар –  Бакшиша превръща човека в животно.

Отново въпрос на психология.

Там пък се получава нещо много странно, особено в нашата професия, малко са хората, които са направили  много пари от нея, защото живееш така да се каже бохемски живот. Обикновено след работа се прибирах, докато повечето  мои колеги искаха да отидем някъде другаде да продължим да се веселим. Какво още да се веселя? Сигурно и аз като хората в нашата професия сме малко скучни в живота и това с веселенето ни бяга малко, защото тайно да ви кажа, ни е писнало от веселби. Шегувам се. Та в такъв момент съм си казвал, че ми свиди да ги изхарча тези пари, които съм заработвал цяла вечер. На другия ден мога да ги похарча до последната стотинка, дори да взема на заем, но в него момент ги ценя. Скръндза 😊

Гафове? Сигурно си имал много такива.

Много гафове съм имал! Даже колегите в радиото ги записваха и на разни празници ми ги пускаха. По начало, когато водя едно предаване или съм на сцена аз се мобилизирам за да мога да не допусна грешка, но когато съчетаваш подготовката с импровизацията стават гафове. Запомнил съм едно клише „най-добрата импровизация е написаният предварително текст“ за да може да си подготвен. В началото си пишех какво ще говоря, после започнах да импровизирам. Четеш или импровизираш. Ако ги правиш и двете неща заедно се оплиташ. През годините работата ми като радио водещ ми е позволила да съумявам да излизам от ситуации. Хората разбират, че съм се издънил обаче ми прощават. Веднъж пускаме песен на Георги Христов. Защо ми дойде да кажа Георги Димитров?! При, което колегата натиска копчето и казва „каза Георги Димитров“. Аз отговарям „сега ще поправя колегата, който явно не е запознат, че певеца се казва Георги Димитров Христов. Колко хора в този момент са отворили и са прочели, че най-вероятно не се казва така…ха ха Имало е много грешки и много трудности по време на работата ми, защото едно е да водиш забавно предаване, където винаги можеш да се усмихнеш, да излезеш от ситуация, да го отиграеш. Друго е да водиш сериозно предаване. За мое щастие съм водил много предавания и от двата вида.

Една грешка може да се изтълкува като некомпетентност.

Освен, че следят мисълта ти и това, което искаш да кажеш, следят и правоговора. В началото като започнах във Форте радио, имаше много хора, които се обаждаха и ми казваха „тази дума не се произнася така“. Аудиторията в по-голямата си част съдържа хора, които вероятно са много по-интелигентни от мен самия. Не е лошо човек да е добронамерен, кажи „тук така го каза, но не е така“, а не „какво приказва този, гледай го, не може да говори“. Ние сме готови първо по балкански да опръскаме. Това са неща, които се преодоляват и се връщаш към тях с усмивка.

Споменавайки връщане назад, има ли неща, за които съжаляваш?

Аз съм направил доста грешки, На два пъти живях в Америка  за по 6 месеца. Опитах се да намеря реализация там. Харесваше ми, но не намерих свое място. Обичам България! Митничарите на аерогарата в България ми казваха ти си луд да се върнеш. Тогава много трудно се отиваше в Америка. Трябвало е да се върна и да ми се случат всичките тези прекрасни неща! Щом са се случили, не е грешка завръщането ми нали? Можех да замина за София както направиха много мои колеги от Форте радио и да стана примерно успешен водещ на национално ниво. Можело това и онова, но стана точно това и аз съм доволен и щастлив!

Всеки човек допуска грешки.

Ако аз ги определя като грешки то означава, че съжалявам за тях, но аз наистина не съжалявам. В живота има три думи, които са важни. Първата е „благодарност“, втората е „доверие“ и не на последно място вяра. Трябва да се довериш на съдбата. Ако ти се опитваш да промениш нещо няма да се получи, защото в крайна сметка не ти си я написал твоята история. Евентуално свободната воля ти дава възможност понякога  да  решиш да си или да не си някой, да вземаш според мисленето ти в онзи момент правилните решения. Примерно можех да отида и да потърся реализация в София. Можех и аз да го направя. Не знам дали щях да стана толкова известен колкото е Ники Кънчев например, говоря за радио и телевизионен водещ. Работил  съм с него, както и много други известни хора. Всичко си има цена. Имайте предвид, че отиването в София, влизането в тези среди също струва много. Имах един период, в който предпочитах да се отдам на семейството си и паралелно да върша работа. Така е трябвало да стане. Не съжалявам, наистина.

Ако можеше да започнеш от начало?

Ако сега можех да започна отначало може би щях да избера отново това, но на много места щях да действам много по-решително, по предприемчиво. Благодарен съм и съм доволен и за постиженията … и за грешките си.

Някакви предстоящи проекти, които си наумил, а все още не си реализирал?

Винаги има разни идеи, а по някога се случва така, че се появява нещо, което не съм си представял, че ще правя. Не искам да звуча като някакъв отчаян застаряващ човек, но искам да кажа, че все пак всяко нещо си има време. В смисъл аз мога да направя неща, които ще са интересни и полезни на определена аудитория, но не мога да бъда актуален като цяло и ще обясня защо. Ти трябва да си във времето в което живееш, а малко или много аз не съм изцяло, по ред причини. Едната от тях е, че не възприемам всичко ново, което се случва сега, не ми харесват много неща. Често се случва така, че тази промяна, новото модерно да си малко глупав или да се правиш на такъв иска да ме върне назад в развитието ми, да оглупея. Някои модерни неща не са чак толкова добри  за да ги приема като мое верую. Естествено не отричам новостите, те са напредъка, прогреса, развитието и аз се опитвам да бъда актуален с почти всичко ново. Ако с нещо конкретно няма да бъда на 100 % възприеман от хората днес, няма смисъл да тръгвам към него. Сега примерно се занимавам с външна реклама с билбордове. Интересно ми е. И тук има мислене, съобразяване, планиране, стратегия, търсене на ефект  и успехи. Ето, че всеки би могъл да потърси в промяната на работата си предизвикателства и на основата на натрупания опит да открива нови поприща и хоризонти. Това ми  харесва сега . Някой ден ще сложа някъде  електронно табло и то ще е вид медия, Иначе,  ако искам нещо да направя, бих направил радио предаване с хубава музика, с интересна информация или нещо от  модерните подкастове. Липсва ми ефира и може би затова съм активен във фейсбук страницата ми, пускам разни шеги. 😊

С това е свързан и последният ми въпрос. Имаш ли любим арменски виц?

Любим арменски? О! Те са много! Самоиронията е нещо много хубаво. Трябва да отбележа, че тези вицове са разказани само за българските арменци. Не пасват на арменците, които живеят в други държави и Армения. Там са други вицовете 😊

Подготвените въпроси свършиха. Ти искаш ли да добавиш нещо?

Първо те поздравявам за това, което правиш. Винаги приветствам хората търсещи, правещи, учещи се дори и в движение, готови да възприемат всяко нещо и винаги съм се възхищавал на хора, които виждам, че се стараят, добиват умения и вярват в себе си за да постигнат нещо. Няма значение дали си успял в Шумен или в цяла България или в цял свят. Ако ти си щастлив с това, което правиш и със себе си, има смисъл. Работата, която работиш, ако е нещо, което обичаш, ще я работиш с лекота и ще се чувстваш щастлив. Не е задължително човек да е ултра амбициозен за да покорява някакви върхове. Работата ти показва  кой си ти, колко си добър в това което правиш и колко по добър искаш да ставаш. Не може да обвиняваш късмета и съдбата за това, че не си по успял и да живееш цял живот с очаквания и неудовлетвореност, а и не е необходимо да го правиш. Историята и живота  са показали, че това, което ще се случи ще се случи, а ако ти го насилваш то ще си вземе цената от тебе. Човек трябва да е щастлив с това, което има и да знае цената му, да бъде благодарен, почтен и уверен в себе си!  Аз съм един щастлив човек!

Бъдете здрави, мислете позитивно, бъдете добри един към друг, вършете добри дела, помагайте на хората в нужда. Всеки има своя начин да го прави. Трябва да е осъзнато и с вяра!

/HR Slavova/

Повече за Коко Паносян можете да намерите на: