Да проектираш доброто – разговор с инж. Благовест Банков

Здравей, Благо. Надявам се, че и аз както твоите приятели мога да те наричам така. Благодаря, че се отзова на поканата ми за тази среща. Нека да започнем с въпроса „Кой е Благовест Банков?“.

Здравей, Антония, от къде да започна? (смеем се). Като начало, преподавател съм в Национален военен университет „Васил Левски”, филиал Шумен и преподавам 3D проектиране и 3D принтиране на моите студенти. Отделно се занимавам с разработването на фирма, която предоставя услуги свързани с тримерните технологии (проектиране и принтиране) и предоставя решения на конкретни проблеми от интериорния дизайн до машиностроенето. В най-скоро време ще надградя и с 3D сканиране, с което ще се разширят възможните предлагани услуги към клиентите. С други думи, помагам за разрешаването на конкретни проблеми с комплексно решение от 3D проектиране, принтиране и сканиране.

Друго направление, в което се ангажирам е благотворителност, дори част от средствата, които се генерират от продажбите на изделията за интериорния дизайн, се насочват имено към благотворителни каузи. 

Имам няколко организирани лично от мен кампании за последните 4 години свързани с деца и възрастни хора в неравностойно положение, почистване на природата от изхвърлени боклуци и грижа за бездомните животни, но също така подкрепям и се включвам в кампании и на други хора. Част от проектите, в които съм участвал са раздаването на подаръци от Операция „Плюшено мече“, като там се преобразявах в образа на Дядо Коледа и бях част от тържествата на различни институции за деца. Включвам се доста често в организираните събития от шуменското сдружение „Общество 528“, като съм им помагал основно за разпределение на дарени дрехи към институции за деца и възрастни хора.

От две години организирам и еднодневни екскурзии на деца от различни домове до Исторически парк, като една част от средствата са лични, а друга са дарени от добри хора.

*снимките са от съвместни кампании с „Общество 528“

Какво те мотивира да започнеш да се занимаваш с благотворителност?

Работейки като преподавател, винаги съм смятал, че не просто трябва да вляза в час и да си „изпея“ материала за конкретната лекция, а трябва и извън час да давам добър, според мен, пример на хората. Вече пета година съм преподавател и се старая да ангажирам в различни социални инициативи своите студенти, за да се запознаят с проблемите в обществото и да не бъдат апатични към тях.

Забелязал съм, че когато отразя дадено социално събитие много хора ме поздравяват за инициативата, но когато апелирам и те да се включат, голяма част от тях отговарят, че нямат време и остават встрани от обществените проблеми. Искам да променя това, искам да има и живея в по-силно добро общество, защото само така, заедно, можем да прогресираме и създадем нещо истинско добро за нашите деца, родители, баби и дядовци.

Как популяризираш кампаниите, които подкрепяш и участваш?

Основно чрез социалните мрежи и приятели. Обявявам условията на кампанията в личния си профил и мои приятели разпространяват информацията. Имам честта да познавам добри хора, които мога да нарека истински приятели, които ми помагат с организация, разпространение и дори се включват в част от събитията. Без тях щеше да ми е доста трудно!  

Бих могла да ти предоставя възможност да популяризираш предстоящи инициативи в секция Събития на сайта, а в последствие да ги отразяваш в блога, за да видят повече хора как е протекла кампанията.

Това е страхотна възможност, благодаря ти! Аз много държа на отчетността за организираните събития и чрез твоята платформа това би могло да стане по-достъпно за хората. Може би, когато спечеля доверието на по-голяма част от хората, ще се включват по-често в различните кампании.

Много е важно да даваме гласност на добрите примери, а не само на лошите или да крием доброто, защото видиш ли „това е парадиране. Аз например много често отделям време, за да разкажа на моите студенти истории как съм помогнал на някого и как съм се почувствал от това. Те са бъдещи офицери и държавата разчита на тях. Днес една случка ми направи много силно впечатление. Тъкмо си тръгвам от работа и виждам курсант, който помага на една възрастна дама, която имаше затруднения да работи с банкомата, разположен непосредствено до университета. Точно такива малки моменти ми дават надеждата, че доброто ще победи, просто не трябва да се отказваме да вярваме и работим за това.

Да се върнем на 3D технологиите. Разкажи ми повече и за тях.

По същество самата идея за 3D принтиране не е много нова. Тя се поражда още през 80-те години на миналия век, първо от Азия, паралелно и в Европа и Америка, но по различни причини първият патент е издаден в САЩ. По същество какво представлява идеята, това е наслагване на слой върху слой от конкретен материал, което дава голяма гъвкавост за изграждането на детайли. Бързината и свободата, които се комбинират в 3D принтирането, позволява използването им във всевъзможни сфери. Ежедневно излиза информация за нови достижения на 3D принтирането в различни сфери, като  машиностроенето, архитектура, здравеопазване. Интересното е, че вече има разработки за принтиране на човешки органи, които няма да се отхвърлят от човешкия организъм поради факта, че ще се принтират от същите клетки, които са в конкретния организъм и с това ще се реши един огромен проблем с донорството. Внуците на нашите внуци, вероятно ще имат възможност да подменят органите си с 3D принтирани. Жалко, че вероятно няма да успеем да доживеем до тези дни. (Смеем се) Също така, сигурно си чувала за мисията до Марс, която се подготвя. Има идея да бъдат изпратени 3D принтери, чиято задача ще бъде да произвеждат тухли от почвата на Марс, а не да се изпращат строителни материали от Земята за строежа на къщи там.

Къщи на Марс ще имаме, но какво ще дишаме? (Смеем се)

Учените са открили, че има океани на Марс, но са замръзнали. Преди време четох една статия, как Илън Мъск предлага да се взриви водородна бомба на Марс, с цел да се затопли атмосферата и с това да се разтопят ледените шапки на полюсите, с което да се стартира парниковия ефект и да се създадат условия за живеене на хора. Други учени обаче, оборват идеята на Мъск, с тезата, че може да е разрушителна за Слънчевата система и предлагат друга идея, да се монтират съоръжения подобни на огледала, които да отразят слънчевата светлина на повърхността на тези замръзнали океани и така да повишат температурата.

И така след 200 милиона години… (смеем се). Това е безумие! Не да насочим усилията си да запазим Земята, а харчим милиарди за да колонизираме Марс!

От един известен период насам, започна да се говори много за Кръгова икономика, което означава, че произвеждайки нещо имаш ангажимента след това да го изтеглиш обратно и да го преработиш. Целта е да се пестят ресурсите на Земята. Потреблението на хората се е увеличило поголовно. Ако не се осъзнаем скоро, ни очаква едно не много светло бъдеще на нашата планета Земя.

Според мен хората много добре осъзнават проблемите, но финансовите интереси, които стоят зад индустрията са много силен мотив за липсата на воля за промяна.

Така е, но вече се работи в тази посока. Има директиви, които ще накарат бизнеса да се промени в цял свят.

Как започна да се занимаваш с продукти за интериорния дизайн?

В интерес на истината, всичко започна много забавно, когато си купих първия 3D принтер, вече са няколко. И така, купувайки първия, започнах да проектирам едни саксии и накупих голямо количество материали. Между другото, искам да спомена, че интериорните изделия са направени от биоразградима пластмаса, полилактидна киселина, която се добива от захарна тръстика и царевично нишесте, и започва да се разгражда след близо 15 години при определени условия. Та на саксиите, бях с големи идеи и очаквания да стана крупен търговец. Не стана точно така. Направих 100 саксии и продадох само 4 и останалите ги подарявах. (Смеем се)

В последствие започнах да проучвам пазара, забелязах, че е много интересно приложението на скандинавския мъх и се оказа, че е много нашумял в интериорния дизайн. Замислих се какво бих могъл да проектирам и ми хрумна идеята, разбира се с помощта на мила клиентка, за пано с кръгла форма, с разположено в средата бебе, заобиколено от скандинавски мъх. Идеята бе да наподобява майчина утроба. За разлика от идеята със саксиите, където бях убеден в успеха си, тук имах големи съмнения, но паното се хареса от потребителите на такъв вид изделия и се търси много за благодарствен подарък към акушер-гинеколози.

Разкажи ми повече за мъха.

Много хора казват „жив скандинавски мъх“, но не е така. Той е отскубнат и вече не расте. Не се нуждае от поливане и кастрене. На практика е вечен, стига да не е поставен непосредствено до климатик или отоплителен уред, не трябва да се излага пряко на слънчеви лъчи. Той е мек и има свойството да абсорбира влагата от въздуха, а когато го напече слънце или се обдухва от климатик, или нагрее от отоплителен уред, влагата в него се изпарява, но ако бъде преместен, влагата в него бързо се възстановява. Може да бъде индикатор за влажността на въздуха в помещението. Красив е, освен това е антистатичен, а и абсорбира миризми. Тествал съм го в помещения, където се пуши. Поставянето на по-голямо пано, може да промени усещането за задименост. Исках да съчетая новите технологии с природата, защото не трябва да бягаме от нея.

Като човек, който милее за природата, а и за хората, кажи ми какви благотворителни кампании си запланувал в близко бъдеще?

Преди няколко дни ми се обадиха едни хора, които имат много пъзели и биха искали да ги дарят на нуждаещи се деца. И така, веднага се зароди идеята да организирам кампания за набирането на пъзели. Разговарях с няколко институции, които на драго сърце биха приели дарение от пъзели. Кампанията е обявена в интернет. Казва се Дари пъзел, дари емоция! и ще е активна до 21 април, след което ще сортирам събраните дарения и ще ги насоча по институциите, като това ще бъде обявено публично. Призовавам всички, които имат запазени пъзели, да се включат. Ще направим много деца щастливи!

Отивайки в един дом за деца или възрастни, виждайки неравностойното положение, в което живеят, как лично ти като човек, понасяш болката, която срещаш в очите им?

Много хубав въпрос! Аз съм емоционален човек, за жалост или не. (Смеем се) Както ти споменах, от две години влизам в ролята на Дядо Коледа в благотворителната кампания „Плюшено мече“, която по Коледа раздава подаръци на деца по различните институции за грижа към тях. Кампанията е национална и ме поканиха да участвам на местно ниво. Купих си костюм на Дядо Коледа. Първия път дори се насълзих, когато децата идваха и ме прегръщаха и казваха, че съм истинския Дядо Коледа. Добре, че бях с очила и брадата, която ми стигаше до очите, че дори и ги закриваше. (Смеем се) Сърцето ми гърмеше от вълнение. Трудно се преживява такава емоция, но трябва да се стегнеш и да го направиш в името на децата. Освен, че им даваш моментно щастие, важно е да се изгради комуникация с тях, за да успеят да се интегрират в обществото, а не да бъдат отхвърлени като ненужни. На много деца съм помогнал с насоки за обучение, дори сега съм в разговори с организации да вляза в ролята на ментор, в област, в която аз се развивам и ако някое дете има интерес, аз да мога да го напътствам.

За финал, какво би искал да си пожелаеш?

Най-вече да съм здрав, защото ако не съм, няма да мога да правя това, което искам.

/HR Slavova/