Да бъдем добри! – разговор с Даниела Димитрова, директор на ДГ „Изворче“

Днес, в навечерието на Детския театрален фестивал „Колумбина“, ви срещам с Даниела Димитрова, дългогодишен директор на ЦДГ „Изворче“.

Здравей, Димитрова. С теб се познаваме отдавна, тъй като и двете ми дъщери са възпитанички на Детска градина Изворче, но разкажи за читателите на блога на www.poshumengrad.com коя си.

Родена съм 1964 г. и през тази година навърших 60 години и влязох в ново десетилетие, но това не ми дава основание да спра. Директор съм на детската градина от 1995 г. Когато станах директор, градината беше с 54 деца разпределени в три групи, докато в момента са 125 деца в 5 групи. Детска градина „Изворче“ е с авторитет в града и има защо. Основното мото при управлението ми е да бъда ръководител, който има един добър екип, на който да разчита и следващото немаловажно, което е философия на нашата градина е „заедно да бъдем добри“, да възпитаваме ценности, доброта, любов и да знаем, че любовта ни спасява.

Как успяваш да запазиш тази енергия и хъс за работа толкова години?

Ами не знам как го пазя. Може би заради моето желание за работа, хората, с които работя и най-вече децата, които ме зареждат положително. С всяка следваща година мои възпитаници са родители на деца в градината и аз трябва да бъда пример за тях. Аз така разбирам нещата, защото примера е важен. Също така считам, че детската градина е значим фактор във възпитанието и обучението на децата, но задължително в единодействие и единомислие със семейството.

Спомена за екипа. Трудно ли е да си не само директор, а и лидер и да разчиташ, че тези хора ще те следват?

С хората, с които работя, винаги съм се поставяла на равни начала. Никога не съм била директорът от втория етаж и непрекъснато правим всичко съвместно и организации и ремонти. Минаваме както през хубави така и през трудни моменти заедно. Доволна съм, че те са преодолели бариерата между мен като човек и като директор и много добре разграничаваме професионалните отношения от личните. Ако кажа, че е лесно да се работи с 22 жени, със сигурност ще излъжа, защото всеки си има болката, характеропатията, проблемите, аз разбира се, също съм в това число, но сякаш успяваме да намерим златната среда и то е, защото сме добри хора, не сме злопаметни, не сме кариеристи, нямаме силно развито его.

Звучи лесно да се каже, но сигурно съвсем не е така.

Не, никак не е лесно да се постигне.

Като говорим за трудности, трудно ли се работи с деца в наши дни?

Много! И все по-трудно става, за съжаление, но няма да скрия, че трудното на този етап идва от родителите. Основният проблем за мен продължава да стои в семейната среда и вниманието и времето, което родителите отделят на децата си. Прекомерната употреба на телефони и таблети, изолацията, която преживяхме заради Ковид пандемията, това страшно много промени начина на мислене на родителите и поведението на децата, начина им на общуване. В градината се опитваме да работим в тази посока. Телевизори в групите няма, IT технологиите, таблетите и тези STEAM помощни игри, материали и пособия не са в моя фокус, макар и да не звучи много съвременно, но за мен е важно децата да се научат да мислят. Този изкуствен интелект, който в момента толкова много завзема учебните заведения, най-вероятно и в детските градини ще дойде, за мен е осакатяване на децата. Дори имаме предложение да ползваме изкуствен интелект за секретар, той да пише докладните, отчетите. Казваш само схематично какво искаш и той го прави, но не знам това до какво ще доведе. Това на мен не ми харесва.

Спомена работа с документи. Как протича един твой ден?

Хаос! (Смеем се) Протича с писане на справки, които са в бърз порядък, след което случка в някоя от групите, после проверка от Пожарна инспекция, след това от РЗИ, от Агенция по храните, ходене тук и там. В момента е още по-натоварено, защото подготвяме Детския театрален фестивал „Колумбина“, в който ще участват 19 градини. Можеш ли да си представиш за каква организация става въпрос? Понякога вечер не мога да повярвам, че съм свършила толкова много неща за един ден. Не мога да кажа, че има работен ден, който протича по начина, по който съм го планирала.

Иска ми се да разкажеш повече за фестивала. Кога ще се проведе и къде?

Фестивалът ще се състои на 21-ви и 22-ри март, от 9 ч, в Младежкия дом. За мое щастие ще има участници от почти всички шуменски детски градини и искам да благодаря на колегите, че за поредна година ни се доверяват. Отделно ще има педагогически екипи от Русе, Дулово, Велики Преслав, Смядово, Добрич и Пловдив. 310 деца ще се качат на сцената, емоцията е много голяма, но организацията е изключително трудна за екипа и ето, пак опираме до хората.

За коя поредна година се състои?

Организира се от 2009 г. и тази година е 15-то юбилейно издание.

Могат ли граждани и гости на града да посетят мероприятието?

Разбира се, входа е свободен, могат да дойдат и да се насладят на емоцията заедно с нас.

Всяка година организирате и Великденски базар.

Да, всяка година за Коледа и Великден правим благотворителен базар, като средствата събрани от тях, както и тези от училищното настоятелство, използваме за подобряване на материалната база в детската градина – смяна на мебели, закупуване на костюми, общо взето онова, което е необходимо за градината. Миналата година с част от средствата организирахме екскурзия на децата до Белослав, до завода за стъкло. Тези базари станаха традиционни и живот и здраве и тази година ще има. Също така всяка година организираме благотворителна кръводарителска кампания тук в градината, на която се отзовават родители както на деца, които са в градината, а и на такива, които вече са пораснали, персоналът също дарява ежегодно.

Страхотни неща правите, но едва ли всички хора ги оценяват и реагират позитивно. Как се справяш с негативните коментари, с неразбирането?

Ей с това нещо за 60 години не можах да се науча да се справям! Всички негативни коментари ги преживявам много, не защото са негативни, а защото не са истински или справедливи. И това, от което най ме е боляло е, че се пишат неща, които не отговарят на истината. Имам едно мото, колкото повече ме коментират, толкова повече ми върви и някак напук ми се получават нещата. Опитвам се да не обръщам внимание.

Ти си много силен човек, но сигурно имаш и слаби моменти. Как успяваш да се овладееш и да дойдеш на работа?

Да, така е, но обикновено силните хора имат най-голяма нужда от подкрепа. Как се владея? Трудно. Аз съм емоционален човек, но хората които най ме приземяват и най ме успокояват, когато съм наранена или разочарована, разбира се, са моите две прекрасни дъщери, които понякога ми задават въпроса „Защо го правиш?“, а аз им отговарям, че това е моята същност и не мога по друг начин, не мога.

Какво би си пожелала в личен план?

Пожелавам си да съм здрава, както и хората, които са до мен, хората, които обичам, също така екипа, с който работя да си остане същия. Пожелавам си още да бъдем по-истински. За мен това е много важно. Ако сме истински и си говорим честно, мисля, че голяма част от нещата ще си ги спестим. Много искам да станем добри хора, да се уважаваме, да няма злоба и завист. За всички има въздух под това небе. Искам да има добри хора и това винаги казвам на децата в детската градина и на родителите и на моите дъщери. Добротата е важно нещо.

Това е страхотен финал на нашият разговор! Да бъдем добри!

ttps://poshumengrad.com/events/детски-театрален-фестивал-колумбина/

/HR Slavova/