Винарска изба Йоргов – семеен бизнес или начин на живот

Днес ви срещам с Малина Йоргова, една от наследниците на Данчо Йоргов, основател на Винарска изба Йоргов. Срещата ни в избата беше емоционална, докосваща сърцето, а атмосферата край горящата камина и искрящото вино в чашите, добавиха неповторимо усещане за топлина, уют и много обич. За традициите, трудностите и неуморният дух ще разберем от самата Малина.

Антония: Здравей, Малина. Благодаря, за сърдечното посрещане тук във винарната. Би ли ни разказала кои сте и с какво се занимавате.

Малина: Аз съм Малина, това е съпругът ми Александър, майка ми Радка, брат ми Юри не можа да присъства днес. Ние четиримата сме хората, които движим Винарска изба Йоргов.

Антония: От кога датира винарната?

Малина: Създаде я баща ми – Данчо Йоргов през 2006 г. с много голямо желание. Той цял живот мечтаеше да прави вино по този начин, на негово си място. Не само с желание, но и с много труд, без програми за външно финансиране, двамата с мама малко по малко направиха всичко това. За съжаление така се случи, че преди три години той се разболя тежко и си отиде много бързо. Въпреки, че избата ни е семейна и всяка година всички участвахме в кампаниите по производството на виното, се оказахме в много трудна ситуация, защото нашата роля до този момент беше да помагаме – той беше сърцето и душата на избата. Беше ни много трудно, той почина през ноември –  точно в разгара на кампанията. Слава Богу, нашият технолог,  с който баща ни работи от самото създаване на избата беше до нас неотлъчно, за което сме му безкрайно благодарни. От тогава та до сега той ни води за ръка и ни учи на всичко, на което на тате не му стигна времето. С други думи той е „мозъкът“ на винарната, ние сме „ръчичките“. Опитваме се да запазим това, което баща ми направи и ни завеща.

Антония: Имате ли ваши насаждения?

Малина: Имахме преди години наследствени лозя в района на с. Драгоево, бял сорт – Димят основно. Имахме голям сантимент към този сорт грозде – той е типичен за региона. Баща ми и майка ми са от Драгоево – израснали са сред тези лозя. Там – на регала можеш да видиш много бутилки с вино от този период, макар че белите вина не са типични за отлежаване – тези са със сантиментална стойност. За съжаление лозарството е много ангажиращ  и рисков процес, трябва да имаш много хора, а и финансови ресурси, както и технически средства за обработка, зависиш много от природата. Заслужава си да се занимаваш с това, ако имаш големи площи насаждения. От друга страна ние искахме да правим вина от различни сортове грозде. На татко ми, като на всеки винар, му бяха слабост червените вина.

Антония: Казват, че има много песни за червеното вино, но за бялото само една – „Ой, ти, бяло вино, що не си червено?“

(Смеем се)

Малина: Та така – баща ми се свърза с лозарите в региона и избираше лично гроздето, от което правеше виното, като с годините се зародиха много приятелства. Сега тази задача се пада на нас, през август обикаляме по лозята, срещаме се с производителите, избираме, договаряме се.

Антония: Има ли работа целогодишно в избата?

Малина: Основната работа е в сезона, не че няма през цялата година. Ето и в момента бутилираме, магазинът работи постоянно, денонощно почти. Виното си има нужда от постоянни грижи – то си е жив организъм, развива се, съзрява. Нашето вино основно се реализира наливно, защото клиентите ни търсят автентичното младо и необработено вино. С годините, а те вече никак не са малко –  18 години, баща ми успя да наложи името и качеството ни. И така виното се разпродава като младо наливно вино и в повечето случаи не стига до бъчви за отлежаване. Та на въпроса, да целогодишно имаме работа, като основното натоварване е от август до януари почти, когато е същинския процес на производството на вино.

Антония: Какви видове вина правите?

Малина: През последните години се опитваме да хванем тенденциите на пазара, предпочитанията на хората и се концентрирахме основно върху белите вина и розетата.

Антония: Според мен виното става много по-популярно сред жените.

Да, по-модерно стана. (смеем се) Това е страхотно, защото виното е вълшебна напитка. Според нас и промените в климата имат отношение по повод предпочитанията на хората, включително и на нас, които сме винари. Като ни е топло не ни се пие червено вино. То върви най-активно, когато има снежец навън – на всеки му се приисква да се сгрее пред камината с чаша червено вино и една хубава пържола. Когато времето е топло, предразполага повече към свежестта на светлите вина. През последните години правим повече бели вина, а от 3 години, откакто ние се занимаваме, правим и розе, което се харесва от хората. Аз лично много си го обичам и си го пия редовно.

(смеем се)

Антония: Като хранителна добавка! Каква е препоръчителната дневна доза?

Малина: За препоръчителната доза майка ми ще каже.

Радка: Една чаша, две, ако не пиеш друго.

Дори и лекарите съветват, че една чаша на ден носи благоприятни ползи за организма и дори е препоръчителна!

Имаме клиенти, които идват и казват „Жена ми трябва да пие червено вино по препоръка на доктора“

Антония: Изпитвате ли някакви затруднения, чисто административни? Къде бихте искали да се подобрят нещата?

Малина: Административно не толкова, защото хората си вършат работата, дори много ни помогнаха в началото , когато се наложи да се справяме сами. А и като влезеш в ритъм и следиш документацията да бъде изрядна, нещата вървят безпроблемно. По-скоро трудното при нас е, че сме много малки и е изключително трудно да навлезем на пазара и да бъдем конкурентноспособни като визия и цена на големите производители. Ние, в сравнение с големите изби, работим на дребно – всичко е много по-скъпо и сложно, което оскъпява изключително много нашия краен продукт, ако трябва да отговори на изискванията и тенденциите на пазара. Затова сме решили за момента да останем верни на виното, а не на комерсиалното. Както ти бях казала – ние се стремим да продаваме вино, не опаковка и нашите клиенти оценяват това.

Антония: Етикетите ми направиха изключително впечатление. Много са красиви!

Малина: Сама си ги правя. Те са само за специални поръчки на клиенти. Както казах – виното се продава наливно, но имаме клиенти, които ни поръчват за празници и специални поводи да им го бутилираме. Работих с различни агенции, но не ме разбират, не могат да усетят това, което аз искам. На въпроса за трудностите, за да излезе виното извън нашия магазин, трябва да предложим една страшно лъскава бутилка, с много красив етикет и всички останали атрибути, но калкулирайки разходите ни, крайната цена не може да бъде конкурентна на тази в големите търговски вериги, за съжаление.

Антония: Вариантът тогава е да се опитвате да стигате до хората, които търсят автентичното.

Малина: Да, това правим. За момента ни се получава, защото капацитетът ни е толкова, но винаги може и повече. Тъжното, обаче е, че избите масово са принудени да изнасят за чужбина. Проблемът е, че в страната има голям внос на вино, заради което местното производство не може да се реализира. Например в търговските вериги можеш да намериш вино от Чили за 8 лв., а нашето хубаво българско вино не може да струва толкова бутилирано и опаковано. Та, трудно е!

Антония: Как отбелязвате дена на лозаря Трифон Зарезан? Зарязахте ли тази година?

Да, но символично – беше по средата на седмицата.

Трябва да го обявят за национален празник и да стане неработен ден!

(Смеем се)

Радка: Тук можеш да видиш на снимките как се зарязваше едно време и в каква обстановка.

Малина: Баща ни заедно с брат ми, членуваха в клуб „Традиция“ и съвместно с приятелите си оттам отбелязваха празника по много колоритен начин. Тате беше човека, който даваше емоция на всичко.

Вашите деца помагат ли в работата?

Да, особено в кампания всички са тук – нашите две момчета и синът на брат ми, от мънички винаги са били с нас, въпреки че тогава по-скоро се пречкаха около нас. Сега вече се мерят кой е по-силен да носи касетките с грозде. Включват се, няма как.

Радка: Викат ми:

-Бабо много бързо стана всичко тази година!

-Бързо, защото сме много, имате още три чифта ръце!

Малина: Иначе сме ние четиримата – мама, брат ми, аз и съпругът ми. Това сме! Но пък като сме само четирима, няма как – всичко минава през ръцете ни и можем да контролираме процеса. Понякога и грешки правим, но така се учим. Малко по малко ще се случат нещата, не се отказваме, защото ние наследихме освен избата и любовта към виното – правенето на вино е свещен процес още от древността, омагьосващо е някак. Поставяме си високи цели, но за съжаление 24 часа денонощие не ни стигат.

Антония: Какво искате да си пожелаете?

Малина и Радка: Здраве! (в един глас)

Щастлива съм, че отворихте за мен не само избата и старите албуми, а и сърцата си!