Веселин Деков: Изкуството не се побира в рамка

Веселин Деков е от онези хора, които едновременно живеят в две реалности – в системата и извън нея. Преподавател по счетоводство, художник, съмишленик в артистични проекти, създател на смисъл с четка, думи и присъствие. Срещаме се в момент, в който изкуството и образованието се сблъскват с изкуствения интелект, но Веселин успява да съхрани човешкото в тях – с чувство за хумор, с неподправеност и с талант да вижда света под нов ъгъл. Един разговор за баланса, изкуството, свободата и способността да не се връщаш в лентата – дори когато всички ти казват да влезеш.

Антония Славова: Здравей, Веско. Благодаря, че прие поканата ми за тази среща. Много ми е интересно как ще се представиш?

Веселин Деков: Как да се представя? Преподавател или художник… но по-скоро се чувствам просто като себе си – Веселин Деков. Като човек, който се занимава с две неща: едното носи пари, другото – вътрешно удовлетворение. Преподавам в Икономически университет Варна и в Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи – ново за мен, но приятно. Работя и с ученици, и със студенти, и се чувствам добре и на двете места.

Антония Славова: С кого се работи по-лесно, с учениците или със студентите?

Веселин Деков: И с едните, и с другите е интересно. Учениците мислят по един начин, студентите – по друг. Понякога си мислиш, че студентите са по-зрели, но не винаги е така. Те също имат пропуски – често заради средата или родителите.

Антония Славова: Работиш по учебна програма, но как вкарваш своето виждане и интерпретация като творец?

Веселин Деков: Винаги има програма, но там, където имам свобода, влагам себе си. Дори и да преподавам с титуляри, не мога да не изразя своята гледна точка. Това съм аз. Представям материалите по визуално въздействащ начин – идва ми отвътре.

Антония Славова: А в творчески план?

Веселин Деков: Трудно е да си творец и да си освободиш съзнанието. Много хора днес го правят, защото е модерно, но при мен беше процес. В момента, в който си позволих да бъда напълно честен в рисуването – нещата се получиха. Не качвам всичко в платформите, защото хората още не са готови за тези неща.

Антония Славова: Изкуственият интелект в изкуството, полезен ли е или е плашещ?

Веселин Деков: При преподаването – не може да замени човешката преценка. При изкуството – там вече става страшно. Генерира страхотни образи. Аз съм по-скоро против, но не мога да го игнорирам. Работим с колеги по проекти – понякога AI предлага визуално по-добро решение. Приех го, защото не можем да вървим назад.

Антония Славова: Това прави ли нещата по-трудни за твореца?

Веселин Деков: Да. Все по-трудно е да направиш нещо, което хората да оценят. Те често възприемат изкуството като елемент от интериора. А зад едно платно стои часове работа, мисъл, материали, подготовка. Но ако искам нещо – намирам начин да го направя.

Антония Славова: А балансът? В живота, между преподаване и рисуване?

Веселин Деков: Организация. Това казвам и на учениците си – добрата подготовка прави всичко по-лесно. Имам правило: „Правилната подготовка предотвратява провала“. Когато си пред хора, трябва да си подготвен. Иначе носиш маска, а хората усещат.

Антония Славова: Как минава един твой ден?

Веселин Деков: Всеки ден е различен. Работя на две места, но винаги намирам момент за себе си. Имам комплект с материали в колата – ако ми хрумне нещо, сядам и рисувам. Във Варна има едно място – сядам на втория етаж и се отдавам. Това ми носи свобода.

Антония Славова: Какво рисуваш в последно време?

Веселин Деков: Женски образи – но в движение. Интересува ме структурата на тялото, не просто профил. Не съм учил анатомия, но сега усещам как линията и жестът оживяват. Харесва ми да рисувам трудното – дори когато греша.

Антония Славова: Как започна всичко?

Веселин Деков: Не помня точно. Вкъщи с брат ми много рисувахме. После баща ми ме заведе в школата „Колорит“ в Плевен – с Мая Ананиева. Тя е невероятен човек. Благодарение на нея получих признания в Германия, Израел, САЩ. Пазя наградите и до днес.

Антония Славова: Разкажи за Карин дом.

Веселин Деков: Там участвах в инициатива, насочена към родителите, не толкова към децата. Карин дом е пример – не само за България. Страхотен екип, топло място. Хората често си представят „дом“ като сиво място. А това е светъл център, в който просто не можеш да повярваш, че съществува.

https://www.facebook.com/share/v/16SeH4b7FV

Антония Славова: А операта?

Веселин Деков: Благодарение на Илина Михайлова открих операта. Просто ме заведе веднъж – и оттогава не спирам да ходя. Участвах в проект под патронажа на италианския консул, с изложби във Варна, Балчик, София и Рим. Картините ни се показваха на фона на изпълнения на арии. Беше магия. Веси Андреева прави видеата. Проектът има обществена стойност – не е комерсиален.

https://www.facebook.com/veselin.dekov/videos/819423123625890

Антония Славова: Какво си пожелаваш?

Веселин Деков: В професионален план – не гоня звания. Чувствам се на място. Средата ме обогатява – и аз давам, и получавам. В личен план – животът ми дава всичко, от което имам нужда.

Антония Славова: Нещо, което искаш да добавиш?

Веселин Деков: Може би само това: щастието не е във вещите. То е в самите нас. И не знам защо хората още не го разбират. Търсят го извън себе си. А то е вътре.

Антония Славова: Звучи истински. Благодаря ти.

Повече за Веселин Деков можете да научите от профила му в Инстаграм