“Ако се преродя пак искам да съм фотограф”- Ивайло Сакелариев

Днес ще ви срещна с един невероятен фотограф и изключително приятен събеседник Ивайло Сакелариев. Носител на безброй награди от фото-конкурси, чиято точна бройка самият той не знае. За негов късмет или нещастие беше първото ми интервю в ролята ми на репортер на poshumengrad.com. Нека ви споделя за какво си говорихме.

Разкажете ми за себе си. От колко години се занимавате с фотография?

От 15 годишен. Изборът ми беше повлиян от родителите ми, които също се занимаваха с фотография.

Промени ли се стилът Ви през годините?

За стила какво да кажа… Има един цитат на Дашиъл Хамет „Открих, че се повтарям. Началото на края е тогава, когато разбереш, че имаш стил”. Имам чувството, че започвам да се повтарям. Стилът? Развива се, т.е. през всичките тези години съм това, което снимам и което ми харесва. Съответно съм искал да го пресъздам във фотография и да го покажа на хората. По един или по друг начин се развиват нещата. Технологично се развиват.

Това щеше да е и следващият ми въпрос. С годините как се промени фотографията, за хубаво или за лошо?

Прекрасно е, че обхванах и двата етапа, аналоговата и дигиталната фотография, като за мен няма много голяма разлика. Хората не знам защо си въобразяват, че разликата е огромна. Всичко е въпрос на обработка. Малко по трудно е при аналоговата фотография. Това, което сега се прави можеше и тогава да се направи. Да, но с повече труд и умения. Сега е много по-лесно за хората дори и без много познания, което от една страна не е много добре. Всеки си въобразява, че щом има телефон ще може да направи правилната снимка. Определено за качествена снимка трябва да имаш познания и може би трябва да направиш хиляди лоши за да имаш една добра снимка накрая.

Черно-бели или цветни снимки предпочитате?

Много обичам черно-бялата фотография, но по принцип за всяка една фотография ти преценяваш в кой случай какво е важното. В единият случай може би говори цветът, в другия говори разказа и няма нужда от цвят.

А какво обичате да снимате, хора, предмети, природа?

Всичко, което ми прави впечатление. По принцип обичам да снимам хора. Също така изключително ми харесва да се занимавам с рекламна и продуктова фотография, но с удоволствие снимам и пейзажи. За до го правя трябва да пътувам. За съжаление това рядко ми се случва. Повечето време работата ми е в студиото.

Обичате ли Вие да се снимате?

Не, никога не съм обичал да се снимам сам. Имам снимки, които са ми правени от колеги. Човек трябва да свикне със себе си.

Фотограф къща храни ли?

Да, въпроса е да ти стигат парите, абсолютно е достатъчно за да можеш да живееш добре.

През годините имах едни очаквания от към живота, но в последствие разбрах, че човек няма нужда от кой знае колко за да се чувства добре.

По принцип е така. Не знам защо така хората искат скъпи коли, къщи, апартаменти, един, втори, трети имот. Това нещо изключително разпилява един човек, пък и обезсмисля всички останали усещания и чувства, в стремежа си да натрупа някакви богатства.

Като си говорим за чувства, човек кога излиза най-добре на снимка?

Ха! Кога излиза най-добре на снимка? Може би, когато е предразположен и спокоен, не е изнервен по някакъв начин особено при портретни снимки. Случвало ми се е да си говоря с приятел, седим си ей тука както си седим със Вас, изглежда изключително освободен, приятен човек, забавен, артистичен. Казах му „отиди отсреща да ти направя снимка“. Стана супер скован и трябваше да сложа насреща му едно момиче, с което да си приказват за да може той да се отпусне и да е пак същия, а не да отиграва нещата.

Видях, че имате доста участия в конкурси и награди. Колко са? Имате ли представа?

Много са! Конкурсите са сигурно над 200, не знам. Наградите са може би 70-80 . Знам ли!

Има ли някоя, която Ви е особено скъпа, емоционална?

Емоционална? Те по принцип всичките са емоционални, като деца си ги харесваш. Три пъти съм отличаван с наградата на Община Шумен за изкуство и култура в раздел „Фотография“. Имам 14 самостоятелни изложби в България, Франция и Австрия като, че ли най-много се гордея с тази от Шумен през 2018 г. През 2020 г. бях удостоен с титлата EFIAP / Заслужил артист на международната федерация за артистична фотография/. Може би най-високото постижение до момента е златен медал в раздел „Актова фотография“, от конкурса Trierenberg Super Circuit 2006 – Линц, Австрия, наричан Оскарите на фотографията. Изключително мащабен и известен. Спечелих голямата награда за голо тяло. Съответно бях поканен на награждаване, което беше точно като на Оскарите, в огромна зала, изключително грандиозно събитие, пълно с хора от цял свят.

Как се почувствахте? Като звезда?

А, не чак! Повече се чувствам притеснен в такива моменти. Отидохме със съпругата ми и беше прекрасно.

А тя обича ли да я снимат?

Няма нищо против. В общи линии тя рядко присъства на снимки. Когато сме заедно забелязва някакви недостатъци.

Критикува Ви един вид? А вие приемате ли критика?

Да, приемам въпреки, че с годините съм разбрал, че трябва най-много да вярваш на себе си отколкото на чуждо мнение. Допитваш се, но… Имало е много случаи, когато съм се вслушвал в чуждо мнение и съм бъркал в преценката за определена фотография. Вече си си създал собствен стил и през всичките тези години вече знаеш какво търсиш и не трябва да разчиташ някой да ти каже „това е хубаво, това е лошо“. Ти трябва да го усещаш.

Ако имахте избор пак ли бихте се занимавали с това?

Абсолютно! Преди години в БТА Паралели имаше едно интервю с мен и тогава казах, че ако се преродя пак искам да съм фотограф.

Като за финал искам да си направим една обща снимка.

С телефона или с апарата?

(смеем се)

Както кажете!

Посетете www.sakelariev.com за да разгледате невероятните фотографии на Ивайло

/HR Slavova/