Ако са повече взимащите, имаме, каквото имаме, ако са повече даващите – ще си сътворим изобилие – разговор с Пламена Николова, основател на сдружение с нестопанска цел „Общество 528“

Здравей, Пламена. Благодаря, че прие поканата ми за тази среща. Знам, че ти си човекът зад идеята за сдружение с нестопанска цел „Общество 528“. Ще ми разкажеш ли повече за него?

Здравей. Сдружението е регистрирано в края на 2017 г. с една шепа приятели, шуменски активисти и оттогава работим по проекти, свързани с екологията и опазването на околната среда, както и със стимулиране на детското четене. С тези теми най-вече ни свързват шуменци.

Иначе, откакто срещнах Венци Керанов и съпругата му Андреа, голяма част от проектите ни са посветени и на младите хора в града. Всъщност Андреа е от Словакия, но е взела присърце живия живот в нашия град и преди време ме помоли да й помогна с регистрирането на нейна фондация за работа с младежи. Аз тъкмо се бях поизморила и бях на кръстопът въобще да продължавам ли, та и предложих да се включи в нашата организация, защото да ръководиш НПО с всичките му документи и да поддържаш екип си е доста работа. Идеите на Андреа и начинът й на работа и комуникация с младежите са близки до моите и й дадох свобода да прави каквото реши от името на сдружението и се сработихме наистина добре.

Кое е нещото, което те изморява и отнема най-много от енергията ти?

Може би инертността на хората. Не мога да се оплача, че нямаме помагачи – аз имам доста приятели и винаги се намира кой да удари едно рамо. Но понякога просто ми се иска да сме повече „на терен”. Лайковете в социалните медии и ръкоплясканията не помагат – някой трябва да запретне ръкави и да свърши работата.

Административната работа на местно ниво също коства много енергия – огромната по обем и в същото време ненужна документация, липсата на местна политика по отношение на НПО, липсата на планиране и подреденост по отношение на проектите, липсата на разбиране и подкрепа  от страна на Община Шумен към нестопанските организации.

Но не спирам да вярвам, че ще дойде ден, когато всичко ще работи добре.

Как реши да се занимаваш с обществена дейност? Кое те мотивира да започнеш?

Аз се занимавам с обществена дейност, откакто се помня. Като организатор се чувствам в свои води. Икономическото ми образование също помага много да се справям с юридически и финансови документи.

Силно вярвам, че една идея принадлежи на онзи, който я е „родил”, който я е видял в нейната цялост от А до Я и има правото да си я материализира без да дължи обяснение на когото и да е било както си реши. Аз съм човек с доста идеи, та може би  това ме провокира да създам неправителствена организация, за да мога да реализирам идеите и да ръководя проектите както аз ги виждам в главата си.

Влагаш в това много енергия. Получаваш ли подкрепа от семейството?

Разбира се, да са ми живи и здрави. Съпругът свикна, децата пораснаха и вече е лесно.

Като се върнеш назад във времето, има ли кампания, която ти е изключително скъпа? Нещо, което те е докоснало силно?

Нямам любими кампании. Всеки проект, който започваме е полезен за някого. Винаги има благодарни хора, винаги има нещо, което да ме кара да се чувствам удовлетворена от времето и усилията.  Винаги има усмивки, нови хора, които срещам и вяра, че заради точно тези мигове на заедност, тоя свят ще го бъде.

Участвайки в дарителски кампании, предполагам, че много често се сблъскваш с човешки съдби и емоции, които са трудни за приемане, неща, които не можеш да промениш, въпреки усилията ти да помогнеш.

Научила съм се да приемам ситуацията в България такава, каквато е и си мисля, че светът си е съвсем в ред. Ясно е, че не е перфектен, но е точно такъв, какъвто ние сме го направили.

То е някак съвсем просто и логично – ако са повече взимащите, имаме, каквото имаме, ако са повече даващите – ще си сътворим изобилие.

Как си почиваш и разтоварваш?

Имам хиляда хобита. Последното ми любимо е градината. Имам ягоди, спанак, цвекло, лук, чесън и всяка свободна минутка съм там. Просто излизам в градината и работя докато котката скача край мен.

Или пък сядам някъде и се наслаждавам на небето, на пролетта, на целия бълбукащ живот. Не държа да запълвам времето с нищо специално, паузите са ми много ценни.

В общи линии също както в онзи виц: „Ти как разпускаш?”, „Ами не се напрягам”.

Това е същността на живота, да се наслаждаваш на момента. Щастлив човек ли си?

Абсолютно. Родена съм на 20 март, който бе обявен за „Ден на щастието“, а в последствие и за „Ден на разказвачите на приказки“. Съвсем мой ден.

Твоята съдба е предопределена.

Както и на всеки друг. Родена съм през 1976, в годината на Дракона, което понякога пречи, тъй като ме е заредило с перфекционизъм, независимост и неприемане на лъжата. Вярвам страстно в свободата на човек да бъде себе си, да изказва онова, което мисли. И много се дразня от непрофесионално свършената работа на принципа „Абе карай, може и така”. По отношение на лъжите, когато ушите ми чуят някоя неистина, гърлото ми като на дракон започва да се пълни с огън. И забравям препоръките да си затварям устата.

Мисля, че трябва да сме по-смели. Особено с неправдата. Здравеопазването, образованието, културата и естетиката – всяка една от тези области в съвремието ни е затрупана от много приказки и недостатъчно действие. Затова живеем така, както живеем. Грижата от човека към човека и към цялата заобикаляща го среда също не ни е силна страна напоследък. Но аз силно вярвам в следващите поколения. Те са по-смели от нас, те ще оправят нещата.

Днес ми попадна отчета ти за свършеното от началото на годината до сега и меко казано бях впечатлена. Толкова много неща за три месеца!

Както казах, изключително много благодаря на Андреа и Венци, че се включиха в проектите. 20 събития за три месеца – имаме няколко дарителски акции, чистене на платото, гостувания, пътуванията по програма Еразъм+, които изключително много обогатяват.

Продължаваме в същия дух. Важното е да действаме и да не се отказваме.

Какви проекти ви предстоят?

Настъпва лятото, а ние обичаме да правим „Зона за свободна размяна“, която е наш основен проект за размяна на ресурси. В края на май ще направим първата зона. Всеки идва и носи вещи и дрехи, които вече не ползва. Разбира се,  който донесе и  кекс ще е по-добре дошъл. (Смеем се). Купуваме напитки, изкарваме един ден на поляната, всеки носи каквото не му трябва и си избира каквото му харесва, съвсем безвъзмездно. Може би тази година ще направим и малък концерт, имаме пиано, китари и талантливи деца, а като се стъмни, ще си направим и кино на открито.

Предстоят и великденски работилници, първата ще е в читалището във Велики Преслав, където ще участват и децата от Дома за деца лишени от родителска грижа. Предстоят и посещения в училище, за да разкажем за идеите си. Може би отново акция за почистване, според нас трябва да стане системно, поне веднъж месечно. Пътувания с група младежи по Еразъм+. Арт базар. Ако някъде има нужда нещо да се направи, се опитваме да се отзовем.

Вечер как спиш с тези безкрайни проекти?

Съвсем добре. Аз живея в полето на идеите и никога не кацам. Виждам идеите в цялост и после лесно ги изпълнявам. Спя като бебе и сънувам много. Всеки един ден ме зарежда с вдъхновение.

Какво си пожелаваш?

Да е все така! Не мога да си пожелая нищо по-добро, защото съм абсолютно доволна. Живея в изключително изобилие, имам страшно много добри познати и приятели – колкото са ми необходими. Всички вкъщи са ми живи и здрави. Имам хубава малка къща, имам хубава малка кола, прекрасни проекти, по които работя, имам хубави колеги, с които се сработваме. Какво да си поиска друго човек?

Пожелавам ти тогава да е все така!

/HR Slavova/